НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
768
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Петър Дънов сам пише
за
своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в
живота
ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Затова и кръщават новороденото момче с името Петър. Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот". По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен. В писмото си до П. Киров от 16 септември 1900 г.
Петър Дънов сам пише
за
своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в
живота
ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата. Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие). Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.
към текста >>
Тази психична аномалия е позната в
науката
като дислексия (гр. безмълвие).
Киров от 16 септември 1900 г. Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила". Петър прохожда по-късно, а когато настъпва времето да проговори, той не го прави. В началото казва някои срички, но после спира: мълчи и не иска да говори. Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата.
Тази психична аномалия е позната в
науката
като дислексия (гр. безмълвие).
Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията. Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции. За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г. Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др. Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата.
към текста >>
Тази странна среща изменя неговия път в
живота
.
Изгревът - Том 2 ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата на един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и свят дом. Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър. Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3.
Тази странна среща изменя неговия път в
живота
.
Връща се в родината си, оженва се и става свещеник. Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя. Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен. От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов. След това отива една година учител в с.
към текста >>
Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика,
наука
и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов. Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ проповедник. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка.
Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика,
наука
и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.
Източник: УЧИТЕЛЯТ Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1
към текста >>
2.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на
живота
си.
той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г.
След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на
живота
си.
Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г.„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато Петър Дънов (Петърчо) е трябвало да постъпи в основно училище, е било годината 1872.
към текста >>
книгата си „
Наука
и възпитание", през 1897 г.
Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи... Учителя се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на улица „Дунав". През това време той издава в 1896 г.
книгата си „
Наука
и възпитание", през 1897 г.
-„Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" „Призвание към народа ми, българите и славянството". На следващата 1899 г. той отива в Нови пазар. След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен.
към текста >>
в
живота
на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект.
Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93):„През март 1897 г.
в
живота
на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект.
На езика на езотерическата наука то се нарича посвещение. Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н.
към текста >>
На езика на езотерическата
наука
то се нарича посвещение.
Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия. След всяка отпечатана беседа е посочена датата на говоренето и ден, месец и година. Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил). Стр. 47 (93):„През март 1897 г. в живота на Учителя настъпват събития без никакъв външен ефект.
На езика на езотерическата
наука
то се нарича посвещение.
Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.
към текста >>
Такова събитие в
живота
на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г.
Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.
Такова събитие в
живота
на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г.
той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение.
към текста >>
Когато настъпи някакво събитие в
живота
и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.
На Учителя се приписва през месец март 1897 г. някакво посвещение, събитие „без никакъв външен ефект", посвещаване от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г. той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават.
Когато настъпи някакво събитие в
живота
и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя.
За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
към текста >>
Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „
Наука
и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното
за
нашите триизмерни възможности знание."
Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора.
Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „
Наука
и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното
за
нашите триизмерни възможности знание."
Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват.
към текста >>
Книгата „
Наука
и възпитание" е отпечатана през 1896 г.
За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение. Той не учи тук, на Земята, Божественото знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора. Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."
Книгата „
Наука
и възпитание" е отпечатана през 1896 г.
в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът. По време на отпечатването и Учителя още няма ученици, които да я разпространяват. В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.
към текста >>
Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в
живота
на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997. Авторът на бележките цитира номерата на страници от ръкописа; съответстващите им страници от публикацията на Алфа-Дар са добавени в скоби от съставителя (бел. състав.)Псевдоним на Никола Цочев Нанков - роден на 17 юни 1901 г. в с. Кръвеник, Габровско (днес в състава на с.
Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в
живота
на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.
в София (бел. състав.) БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА Учителя във Варна
към текста >>
3.
Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов
, 24.06.1887 г.
Има един интересен факт, който съпътства
живота
на Петър Дънов.
добър; догматическо богословие - добър; хомилетика (красноречие в проповядването) - мн. добър; пасторско богословие - отличен; история на цивилизацията - липсва оценка. Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор. Имената тази година са две: Христо П. Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов.
Има един интересен факт, който съпътства
живота
на Петър Дънов.
Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване. През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов. По време на неговото учителстване нараства значително броят на учениците и тогава се въвежда разпределение в четири отделения, т.е. остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната. При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г.
към текста >>
Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт
за
наука
и богословие.
При постъпването на Петър Дънов във Варненската гимназия през 1879 г. тя става една от първите две модерни гимназии в Княжеството. Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън. Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения. Същото може да се каже и за училището в Свищов.
Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт
за
наука
и богословие.
„Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>
4.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
, 09.1887 г.
За
този период от
живота
на Учителя може да се прочете в следните източници:
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
За
този период от
живота
на Учителя може да се прочете в следните източници:
1. Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. - от книгата „Младият Петър Дънов“ Георги Христов 2. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски. Преразказва Галилей Величков Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
към текста >>
Водата е, която привлича и прави
живота
привлекателен и красив.
По спомени на Ангел Хаджийски Преразказва Галилей Величков Малко и непретенциозно селце на около 20 км от Русе. Сухо и безводно. С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият за добитъка. Безводието не създава поминък.
Водата е, която привлича и прави
живота
привлекателен и красив.
Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр. Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.
към текста >>
По- заможните търсят
науката
в другите села и големия град.
Няма училищен двор, но пък има голямо поле с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи. Следват неудачи. При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс.
По- заможните търсят
науката
в другите села и големия град.
Останалите деца.... чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове.
към текста >>
Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на
живота
.
Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни. Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост.
Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на
живота
.
Изгревът - Том 24 7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско
към текста >>
5.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Той говори
за
„вътрешната стойност на християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения на
живота
".
Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа. Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа. По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72). Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя". В началото на втората част Петър Дънов написва някои свои бележки, които свързват темата с курса по практическо богословие.
Той говори
за
„вътрешната стойност на християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения на
живота
".
На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие". Трето - Божественият дух на християнството прониква в дълбините на човешката душа и дава живот на човешкия дух. Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример на добри проповедници, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин на живот". Тази втора част би заслужавала да се разработи повече, тъй като готите, а чрез тях и всички германски племена, споменати в есето, с изключение на франките, са били приобщени към арианското християнство. Петър Дънов е избегнал да дискутира доктриналните различия между арианизма и официалната църква, както и унищожаването на тази т.нар.
към текста >>
Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на
живота
, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония.
250-336), ударението пада върху човешката страна на Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът на Александрия (ок. 293-373), подчертава Неговата божествена страна. Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек. Тези два различни подхода намираме и в езотеричното християнство, от една страна, и в офицалната църква, включително православната, от друга. С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".
Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на
живота
, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония.
Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното. От една страна е Божията сила. Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е. чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята.
към текста >>
Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на
живота
на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното.
293-373), подчертава Неговата божествена страна. Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек. Тези два различни подхода намираме и в езотеричното християнство, от една страна, и в офицалната църква, включително православната, от друга. С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю". Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония.
Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на
живота
на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното.
От една страна е Божията сила. Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е. чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята. Щом Божественото чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога.
към текста >>
Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността,
живота
и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с.
Щом Божественото чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на проф. Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото. Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила.
Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността,
живота
и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с.
Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език. Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес". Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството. До XIII в. освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св.
към текста >>
Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия,
за
да бъде преоткрит едва през XX век от
науката
при обръщането към готското християнство.
Но П. Дънов забелязва и подчертава едно качество на Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот". Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в. - Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни".
Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия,
за
да бъде преоткрит едва през XX век от
науката
при обръщането към готското християнство.
Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота. Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko.
към текста >>
Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната
наука
правилно е уловил едно
за
съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота.
Дънов забелязва и подчертава едно качество на Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот". Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в. - Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни". Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство.
Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната
наука
правилно е уловил едно
за
съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота.
Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос).
към текста >>
6.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в
живота
и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения
за
общото добро.
И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода. Всичко, което вие ми съобщавате, добре схващам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет. Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро.
Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в
живота
и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения
за
общото добро.
Писмото е без обръщение. Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо. Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П.
към текста >>
95. Същият цитат е използван и в книгата „
Науката
и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преименува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.)
95. Същият цитат е използван и в книгата „
Науката
и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.) 96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн.
към текста >>
7.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
В
живота
няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност.
на П. К.] Любез. бр. Киров, Писмото ти от 16-и того получих. Думите ти добре разбирам. Казаните слова са верни.
В
живота
няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност.
Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук. 18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно. Да бъде благословен Господ наш. Той ще извърши всичко. Аз се моля само вашата вяра да се не поколебае и да ви пази Господ от лукаваго.
към текста >>
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на
живота
си.
В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т.
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на
живота
си.
Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас.
към текста >>
Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на
живота
.
След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т.
Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на
живота
.
Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд.
към текста >>
Но все остава празно в душата му и даже в един период от
живота
си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си.
Но все остава празно в душата му и даже в един период от
живота
си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава.
към текста >>
Стоименов продължава да си спомня до края на
живота
си, което говори, че заедно с П.
Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т.
Стоименов продължава да си спомня до края на
живота
си, което говори, че заедно с П.
Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
към текста >>
Тогава издал книжката си „
Науката
и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
Тогава издал книжката си „
Науката
и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина. Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел?
към текста >>
Така оттогава до края на
живота
си Т.
", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна.
Така оттогава до края на
живота
си Т.
Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
към текста >>
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на
живота
си остава най-верният член на Братския съвет.
се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т.
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на
живота
си остава най-верният член на Братския съвет.
Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
към текста >>
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в
живота
зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.
Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии.
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в
живота
зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.
А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини.
към текста >>
8.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Така оттогава до края на
живота
си Т.
Откъс от биографията, в която се споменава за това събитие: На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна.
Така оттогава до края на
живота
си Т.
Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Тодор Стоименов (1872-1952) Ранни години Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик на 15/17 май 1872 г. Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
към текста >>
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на
живота
си.
В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието на М. Казакова. Т. Стоименов има също и сестра Мария, която е посещавала Изгрева и е играла Паневритмия. В спомените за нея на хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание. След заболяване в детска възраст Т.
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края на
живота
си.
Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени. Семейството му е средно заможно и той като юноша помага на баща си в кожарския занаят. Завършва трети прогимназиален клас в родния си град. Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още на 17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община. След известно време семейството му се изселва в Бургас.
към текста >>
Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на
живота
.
След известно време семейството му се изселва в Бургас. През 1891 г. Т. Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т.
Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на
живота
.
Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд.
към текста >>
Но все остава празно в душата му и даже в един период от
живота
си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Стоименов започва работа като чиновник в Бургаския окръжен съд. Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар на съда, на която служба се е пенсионирал на 45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното Интерес към духовното Т. Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла на живота. Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си.
Но все остава празно в душата му и даже в един период от
живота
си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава.
към текста >>
Стоименов продължава да си спомня до края на
живота
си, което говори, че заедно с П.
Киров отпътува на 30 март, а Т. Стоименов няколко дни след него се качва на увеселителния параход за Варна. В началото на април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада на юнашките дружества, на която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина. Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма на изява на обединените гимнастически дружества „Юнак". За това събитие Т.
Стоименов продължава да си спомня до края на
живота
си, което говори, че заедно с П.
Киров са присъствали на големия форум. В спомените си от първата среща с Учителя Петър Дънов Т. Стоименов споделя: „Трябва да кажа, че П. Киров беше отишъл напред с друг курс на парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
към текста >>
Тогава издал книжката си „
Науката
и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
Там те са ходили на разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори. Учителя беше млад енергичен мъж, изискано облечен, който говореше охотно, както и охотно мълчеше и слушаше с усмивка събеседника. Обичаше да се шегува. Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък на баща му. Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне на беседи по френология в читалището.
Тогава издал книжката си „
Науката
и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания на черепите, от което е имал известни скромни доходи. Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща на хотел, спяхме заедно на едно легло в моята скромна стаичка. Но никога не се назначи на държавна служба, нито беше станал зависим от някого. Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина. Помня тогава, че между другите въпроси беше и тоя: „Вие виждал ли сте ангел?
към текста >>
Така оттогава до края на
живота
си Т.
", той каза гласно, като отговаряше на мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди". На 23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П. Киров и д-р Миркович Т. Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов на р. Девня, при моста на жп линията за Варна.
Така оттогава до края на
живота
си Т.
Стоименов остава верен на идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя. Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора. Единствен той е свидетел как от трима човека на първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение През 1904 г. Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
към текста >>
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на
живота
си остава най-верният член на Братския съвет.
се сдобива със 7 дка земя на Изгрева, която през 1958 г. е отчуждена. Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост. Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване на семейство, но за да остане верен на препоръките на Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини. Така Т.
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края на
живота
си остава най-верният член на Братския съвет.
Т. Стоименов е много скромен, пестелив, но същевременно и амбициозен. Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете на Бялото Братство. По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните. Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
към текста >>
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в
живота
зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.
Резултатите са, които определят качеството на извършената работа. Учението на Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене Църквите са разсадници: цветето докато е малко, го държат там, после го преместват, докато укрепне. Така е и с душите, докато укрепнат. Затова Учението не е против никоя Църква, а е за всички религии.
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в
живота
зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята на Бога.
А щастието и величието на един народ зависят: 1. От високия морал на отделното семейство; 2. От разумността на неговите общественици; 3. От проницателността на неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини.
към текста >>
9.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
Нови данни
за
живота
на Учителя Петър К.
Най-вече по френология и прави измервания на черепите. Тогава и излизат няколко статии в сп. "Родина" от Петър Дънов на тема френология. За този период, Борис Николов разказва в Изгревът - Том 2: 1. Записки на Борис Николов - НАЧАЛОТО2.
Нови данни
за
живота
на Учителя Петър К.
Дънов за периода 1900–1903 година (от Издателство Бяло Братство) Записки на Борис Николов 104. НАЧАЛОТО Идва онова време, което се е чакало и към 1900 г. Учителят решава да тръгне из България.
към текста >>
Веднъж каза, че ще даде повече данни по френология, но не се създадоха условия
за
това, защото трябваше да има ученици, които да се занимават с тази
наука
.
Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше. Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като на него нанесоха френо-логичните центрове. Има запазени още тук там при приятелите от този череп.Днес се намира в много братски къщи. Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела. А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център.* " Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват.
Веднъж каза, че ще даде повече данни по френология, но не се създадоха условия
за
това, защото трябваше да има ученици, които да се занимават с тази
наука
.
Останалите бяха любопитни. Изгревът - Том 2 104. НАЧАЛОТО Нови данни за живота на Учителя Петър К. Дънов за периода 1900–1903 година
към текста >>
Нови данни
за
живота
на Учителя Петър К. Дънов
А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи на поставка като се обозначи всеки мозъчен център.* " Особено ценно от Учителя, е съчетанието на способностите, как са свързани, какво влияние си указват. Веднъж каза, че ще даде повече данни по френология, но не се създадоха условия за това, защото трябваше да има ученици, които да се занимават с тази наука. Останалите бяха любопитни. Изгревът - Том 2 104. НАЧАЛОТО
Нови данни
за
живота
на Учителя Петър К. Дънов
за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина”1 на издателя Тодор И.
към текста >>
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание
за
наука
, литература и обществен живот.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание
за
наука
, литература и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров.3 Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
към текста >>
Дънов в раздела “Из
науката
и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
Дънов в раздела “Из
науката
и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с.
към текста >>
по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на
науката
...” и т. н.
“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д.
по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на
науката
...” и т. н.
Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди.
към текста >>
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната
наука
и консервативните научни среди.
по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К.
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната
наука
и консервативните научни среди.
И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката.
към текста >>
Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от
живота
на Учителя.
януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г.
Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от
живота
на Учителя.
Бележки: 1. “Родина” (София), месечно списание за наука, литература и обществен живот, излизало от 24 окт. 1898 до началото на 1915 г. и няколко броя през 1927г. (безуспешен опит на негови приятели за възстановяването на списанието).
към текста >>
1. “Родина” (София), месечно списание
за
наука
, литература и обществен живот, излизало от 24 окт.
IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г. Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота на Учителя. Бележки:
1. “Родина” (София), месечно списание
за
наука
, литература и обществен живот, излизало от 24 окт.
1898 до началото на 1915 г. и няколко броя през 1927г. (безуспешен опит на негови приятели за възстановяването на списанието). Основател, редактор и издател е Тодор Иванов Бъчваров (Сливен, 20. 07. 1874 – 16. 10.
към текста >>
10.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
Статията е в раздела “Из
науката
и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство)
Статията е в раздела “Из
науката
и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
“Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
към текста >>
Нови данни
за
живота
на Учителя Петър К. Дънов
“Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с. 20–27 – без подпис;
Нови данни
за
живота
на Учителя Петър К. Дънов
за периода 1900–1903 година Не само уединение! А и активна работа! Краят на месец декември 2004 година. Преглеждам софийското списание “Родина” на издателя Тодор И. Бъчваров.
към текста >>
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание
за
наука
, литература и обществен живот.
Имам подарени ксерокопия на само три от тях от преди десетина години. Искам да открия и ксерографирам и останалите две. Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи. Може би ще има още нещо интересно в списанието. Има, разбира се!
Прегледах първите пет годишнини на споменатото списание “Родина” – месечно списание
за
наука
, литература и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров. Списанието се печата предимно в София. Тук, на ул. “Нишка” №42, преди време се е заселил основателят му. Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
към текста >>
Дънов в раздела “Из
науката
и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги на печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове. Точно както в наши времена! Прави впечатление, че за трудните за България и българите години от 1899 до 1915 г., списанието има учудващо дълъг живот и излиза без прекъсване през целия този период. Радвам му се искрено! Намирам петте статии по френология на Учителя Петър К.
Дънов в раздела “Из
науката
и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
Ето ги и тях: 1) “Лицето”, Г. III, кн. I, ян. 1901, с.
към текста >>
по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на
науката
...” и т. н.
“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана на 29 ноемврий 1901 г. от Хр. Пиперов. Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка на г. Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”. Г-н Пиперов изнесе някои от твърде смелите заключения, изказани публично от г. Д.
по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на
науката
...” и т. н.
Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К. Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди.
към текста >>
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната
наука
и консервативните научни среди.
по въпроса, които влизат вече в областта на предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая на науката...” и т. н. Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат. Явно, за София тя става злободневен въпрос. Отзвукът е твърде силен. Името П. К.
Дънов влиза в светлината на прожекторите на общественото мнение, дразни и заплашва официалната
наука
и консервативните научни среди.
И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края на м. ноември 1901 г. Следователно, сказката на Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето. Така че, през късната есен на 1901 г. той вече е познат на публиката.
към текста >>
Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от
живота
на Учителя.
януари 1903 г., а в сп. “Виделина” в кн. IV–V, т. е. в броя за м. април–май 1903 г.
Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от
живота
на Учителя.
към текста >>
11.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Статията е в раздела “Из
науката
и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
“Темпераментите” в сп. "Родина" Информацията за тази статия е от Людмила Т. Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. (Издателство Бяло Братство)
Статията е в раздела “Из
науката
и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
“Темпераментите” , Г. III, кн. VI и VII, юни и юли 1901, с. 266–272 – подпис “П. К. Д-в”;
към текста >>
Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в
живота
.ІІІ.
Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота на тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти. Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение. Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4. Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние на нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице. Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи.
Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в
живота
.ІІІ.
Новото подразделение. Класификацията на темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези на съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло на здравословните състояния на телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния на телесните органи. Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.Човешкото тяло е съставено от три главни системи на органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа на телосложението. Те са: 1. мотивната [лат.
към текста >>
12.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство
за
добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство
за
добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-1908. І.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-1908. І.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев.
към текста >>
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж.
към текста >>
13.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство
за
добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство
за
добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-1908. І.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-1908. І.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев.
към текста >>
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж.
към текста >>
14.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство
за
добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство
за
добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-1908. І.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-1908. І.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев.
към текста >>
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 5.01.1904 г.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство
за
добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
– септ. 1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство
за
добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства
за
задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на
живота
според Розенкройцерското учение, или Тайните на
живота
в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
към текста >>
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на
живота
,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е.
У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І.
към текста >>
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“, проповед.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж. РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П.
„Откъслеци от тайната
наука
, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П.
„Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А. „Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В.
към текста >>
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-1908. І.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те
за
ада, рая и
живота
там)“, Варна, 1907-1908. І.
1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х. „Способ за сполука или откъслеци от тайната наука“, прев.
към текста >>
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
„Какво има на оня свят, или Дух скиталец в обиталищата на духовете (и какво казват те за ада, рая и живота там)“, Варна, 1907-1908. І. 1907, 71 с.; ІІ-ІV. „Чистилището, ада и рая, или какво има на оня свят“, София, 1908, 176 с.Издател на: „Положителни доказателства за задгробния живот“,прев. от англ., София, В. Граблашев, 1908, 56 с.; Хара, О. Х.
„Способ
за
сполука или откъслеци от тайната
наука
“, прев.
от англ., София, В.Граблашов,1908, 56 с.Около 1922-23 г. заедно със сина си Николай Велико Граблашов отново заминава за Америка и не се връща повече в България. Там създава ново семейство. Наследниците му проявяват жив интерес към историята и родината на своя прародител. Повече подробности вж.
към текста >>
16.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
брат Граблашев се беше върнал от Америка, ние стенографките го помолихме да ни разкаже нещо
за
живота
на Учителя в Америка.
И като следва в същото време е работил за издръжката си. Според други сведения протестантите са Му дали стипендия за да следва в Америка. Вярно е, че Той е следвал в Америка в щата Ню Джърси. В това време, когато Учителят следва в Америка там е и нашият брат Граблашев. Когато 1922 год.
брат Граблашев се беше върнал от Америка, ние стенографките го помолихме да ни разкаже нещо
за
живота
на Учителя в Америка.
Той следвал ли е, по-голям ли беше от Учителя не мога да ви кажа, но там е бил. Учителят в Америка е прекарал шест години. Бил е активен студент. Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност.
към текста >>
Учителят написва книгата „
Наука
и възпитание".
Учителят в Америка е следвал за проповедник, но е завършил и медицина. След завършването на образованието си се връща в България в 1895 год. В началото живее известно време във Варна. След това идва в София. Още в 1896 год.
Учителят написва книгата „
Наука
и възпитание".
В нея Той поставя основите на своята бъдеща работа. Един брат ми казваше, че „Наука и възпитание" била дипломна работа на Учителя при завършването на университета. За тази Му работа професорите Му предложили да остане да работи в университета. Обаче Учителят им казал, че има друга задача и се връща в България. „Наука и възпитание" е написана на стар български език от освобождението и Учителят дал на Георги Радев да я направи на новият
към текста >>
Един брат ми казваше, че „
Наука
и възпитание" била дипломна работа на Учителя при завършването на университета.
В началото живее известно време във Варна. След това идва в София. Още в 1896 год. Учителят написва книгата „Наука и възпитание". В нея Той поставя основите на своята бъдеща работа.
Един брат ми казваше, че „
Наука
и възпитание" била дипломна работа на Учителя при завършването на университета.
За тази Му работа професорите Му предложили да остане да работи в университета. Обаче Учителят им казал, че има друга задача и се връща в България. „Наука и възпитание" е написана на стар български език от освобождението и Учителят дал на Георги Радев да я направи на новият български език. Той даже рекъл: „Уший й нова рокличка, нова дрешка".
към текста >>
„
Наука
и възпитание" е написана на стар български език от освобождението и Учителят дал на Георги Радев да я направи на новият
Учителят написва книгата „Наука и възпитание". В нея Той поставя основите на своята бъдеща работа. Един брат ми казваше, че „Наука и възпитание" била дипломна работа на Учителя при завършването на университета. За тази Му работа професорите Му предложили да остане да работи в университета. Обаче Учителят им казал, че има друга задача и се връща в България.
„
Наука
и възпитание" е написана на стар български език от освобождението и Учителят дал на Георги Радев да я направи на новият
български език. Той даже рекъл: „Уший й нова рокличка, нова дрешка". Георги Радев веднъж ми каза, че Учителят му дал една дата да направи за нея хороскоп. Учителят не е казал, че е неговият хороскоп, но по датата вади заключението, че е негов хороскоп. И аз го попитах, какво беше интересното в този хороскоп?
към текста >>
А едва след Първата световна война
науката
призна, че такива центрове съществуват в мозъка.
Те бяха няколко уреда за измерване ширината на главата, височината и дължината на главата. Картите представляваха печатани формуляри. На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката. Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка. Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години.
А едва след Първата световна война
науката
призна, че такива центрове съществуват в мозъка.
Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си. Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука. Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване на сказките си. В.К.: Вие лично виждали ли сте тия чертежи? Е. А.: Да.
към текста >>
Знаем само, че е говорил
за
Френология и някои близки теми от окултната
наука
.
На лявата страна бяха наредени центровете и способностите на дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката. Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка. Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото на века, близо 11 години. А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в мозъка. Ние малко знаем какво е говорил Учителят на сказките си.
Знаем само, че е говорил
за
Френология и някои близки теми от окултната
наука
.
Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване на сказките си. В.К.: Вие лично виждали ли сте тия чертежи? Е. А.: Да. В.К.: А някой от възрастните приятели да е записвал тези сказки случайно? Е.А.: Никой от нас не е присъствал.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 10.04.1909 г.
Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на
живота
.
1909 г. Любез. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Радва ме желанието и стремежът ви. Те са добър лост във всяко благородно дело.
Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на
живота
.
Да се развият добрите мисли, добрите желания, добрите чувства - това съставлява такова богатство, такова вътрешно щастие, което с нищо не може да се замени. И няма по-велика наука от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и Живота. Пътят - това е животът в тялото, Истината - това е животът на Душата и ума. Животът - това е Духът във всичките свои действия. Има тясна свръзка между всичките неща в природата.
към текста >>
И няма по-велика
наука
от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и
Живота
.
Получих вашето писмо. Радва ме желанието и стремежът ви. Те са добър лост във всяко благородно дело. Да се повдигне душата, да се очисти и облагороди сърцето, да се озари и възпита ума - това съставлява смисъла на живота. Да се развият добрите мисли, добрите желания, добрите чувства - това съставлява такова богатство, такова вътрешно щастие, което с нищо не може да се замени.
И няма по-велика
наука
от тая, която може да ни даде ключа на знанието и мъдростта, които да покажат пътя, Истината и
Живота
.
Пътят - това е животът в тялото, Истината - това е животът на Душата и ума. Животът - това е Духът във всичките свои действия. Има тясна свръзка между всичките неща в природата. Всичко говори, всичко носи своето минало в себе си. И ако человек се вслуша в тоя говор на природата, той постепенно ще разбере нейните велики уроци, които тя му преподава.
към текста >>
Те са основните тонове на
живота
.
Щастието е символ на вътрешната хармония между всичките чувства на душата. Блаженството - това е символ на вътрешна хармония между всичките мисли на Духа. Тия три велики инструмента трябва добре да се нагласят, за да върви развитието правилно. И всякой един трябва да спазва основните закони в тия области. Тия нишки са двигателите на человешкия живот на земята.
Те са основните тонове на
живота
.
Времето е велик учител, то постепенно ще разясни всичките неща. Наблюдавайте, опитвайте и сравнявайте - това са първите правила, без които Истината не може да се разбере. Черпете знание и Мъдрост от всичко. Вървете полека от простите проявления на природата към сложните. Противоположностите на живота да ви не смущават, те са една необходимост в настоящия развой на природата.
към текста >>
Противоположностите на
живота
да ви не смущават, те са една необходимост в настоящия развой на природата.
Те са основните тонове на живота. Времето е велик учител, то постепенно ще разясни всичките неща. Наблюдавайте, опитвайте и сравнявайте - това са първите правила, без които Истината не може да се разбере. Черпете знание и Мъдрост от всичко. Вървете полека от простите проявления на природата към сложните.
Противоположностите на
живота
да ви не смущават, те са една необходимост в настоящия развой на природата.
Контрастите са потребни за ума. Сенките се образуват от предметите при силната светлина. Облаците - от силните изпарения на влагата. Високите върхове са голи, а долините - обраснали. Но едните и другите си имат мястото на земята.
към текста >>
18.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Съвременната
наука
казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най- хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята.
Съвременната
наука
казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
Така щото, когато Духът дойде да работи в дълбините на вашата душа, в смирението, вие ще знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат свои облаги. Заедно със смирението ви трябва още едно качество, а именно, кротостта – тя е необходима, когато човек слиза надолу. И който няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза – всеки знае, ако един кон върви из една урва, какво би станало с него и колата, ако върви бързо. Затова Бог казва: „Бъдете кротки.“
към текста >>
Може би във вашия ум да се породи въпросът защо, когато се трудим да живеем, не успяваме в
живота
си.
На това, което е велико в Природата, не може да му се тури форма. Така вие не можете да турите форма на Любовта. Някои смесват красотата с Любовта, но това е съвсем неудачно. Буквата на закона са обрядите, а Истината е в духа на нещата. Животът – това е безформеното.
Може би във вашия ум да се породи въпросът защо, когато се трудим да живеем, не успяваме в
живота
си.
Има два момента в живота – когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Когато ние почнем да действаме, опорният пункт е Небето, а когато ние пасуваме, Небето работи върху вас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете ума си само в молитва, съзерцание и размишление, а на хората не говорете нищо, не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, подразбирам следното: през октомври, ноември, декември и януари не можете да сеете, няма условия за сеене. Аз ви говоря това, защото на вас, които се водите от Духа, работата ви трябва да бъде внимателна и тогава тя ще бъде много поуспешна.
към текста >>
Има два момента в
живота
– когато трябва да се работи и когато трябва да се почива.
Така вие не можете да турите форма на Любовта. Някои смесват красотата с Любовта, но това е съвсем неудачно. Буквата на закона са обрядите, а Истината е в духа на нещата. Животът – това е безформеното. Може би във вашия ум да се породи въпросът защо, когато се трудим да живеем, не успяваме в живота си.
Има два момента в
живота
– когато трябва да се работи и когато трябва да се почива.
Когато ние почнем да действаме, опорният пункт е Небето, а когато ние пасуваме, Небето работи върху вас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете ума си само в молитва, съзерцание и размишление, а на хората не говорете нищо, не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, подразбирам следното: през октомври, ноември, декември и януари не можете да сеете, няма условия за сеене. Аз ви говоря това, защото на вас, които се водите от Духа, работата ви трябва да бъде внимателна и тогава тя ще бъде много поуспешна. Не е важно колко ще посеете, а важно е колко ще поникне и колко ще пожънете.
към текста >>
Нашите думи в
живота
са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
Ще дойде време, когато тези ваши Братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават. Но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също като онова детенце, което дванадесет години не било виждало майка си, но като се разболяло, докторът я повикал и когато тя дошла и се докоснала до него, то веднага казало: „Мамо.“ Така и вие, когато срещнете тия ваши Братя, ще ги познаете по вътрешната Любов и прочее. И няма да ви питат вие ли сте, или какъв път държите – те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, са по-напреднали.
Нашите думи в
живота
са чук, но с чука можем само да пробием нещата, а Духът е оня, който топи нещата.
С чука не можем да се спасим, но с Огъня можем, и то с този, който с Любовта ще стопли сърцата на хората. В сегашния живот никой от вас не е беден, но от мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл. Това е силно казано, но аз ще ви кажа, че преди петнадесет години в Америка даваха двадесет и пет хиляди лева на този, който каже една нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, е изменение на формите – един нов начин на работа. Затова и виждаме, че в изобретенията се изменят формите.
към текста >>
Съвременната
наука
казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме, това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда.Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята.
Съвременната
наука
казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
Така щото, когато дойде Духът да работи в глъбините на вашата душа в смирение, вие да знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат своите облаги. Със смирението ви трябва заедно още едно качество, а именно кротостта. Тя е необходима, когато човек слиза надолу, а когато няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза. Всеки знае, че ако върви един кон из една урва, какво би станало с коня и колата, ако върви бързо.
към текста >>
Животът, това е безформеното.Може би във вашия ум може да се породи въпросът защо, като се трудим и живеем, не успяваме в
живота
си.
Той може да тури всичките краски, но не може да вложи в статуята всичко, каквото вие имате и чувствувате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не онова, което у вас се дълбоко слага. Това, което е велико в природата, не може да му се тури форма. Така и вие не можете да турите форма на Любовта.Някои смесват красотата с любовта, но това е съвсем неудачно. Затова буквата на закона са обредите, а истината е в духа на нещата.
Животът, това е безформеното.Може би във вашия ум може да се породи въпросът защо, като се трудим и живеем, не успяваме в
живота
си.
Има два момента в живота: когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Когато ние почнем да действуваме, опорният пункт е Небето; а когато ние пасуваме, Небето работи върху нас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете само ума си в молитва, съзерцание и размишление и на хората не говорете нищо. Не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, разбирам следното: През октомври, ноември, декември, януари не можете да сеете.
към текста >>
Има два момента в
живота
: когато трябва да се работи и когато трябва да се почива.
В нея той ще вложи само вибрациите, а не онова, което у вас се дълбоко слага. Това, което е велико в природата, не може да му се тури форма. Така и вие не можете да турите форма на Любовта.Някои смесват красотата с любовта, но това е съвсем неудачно. Затова буквата на закона са обредите, а истината е в духа на нещата. Животът, това е безформеното.Може би във вашия ум може да се породи въпросът защо, като се трудим и живеем, не успяваме в живота си.
Има два момента в
живота
: когато трябва да се работи и когато трябва да се почива.
Когато ние почнем да действуваме, опорният пункт е Небето; а когато ние пасуваме, Небето работи върху нас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете само ума си в молитва, съзерцание и размишление и на хората не говорете нищо. Не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, разбирам следното: През октомври, ноември, декември, януари не можете да сеете. Аз ви говоря това, защото вие, които се водите от Духа, вашата работа трябва да бъде внимателна и тогава вашата работа ще бъде много по-успешна.
към текста >>
Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, те са най-напреднапите.Нашите души в
живота
са чук, но с чука можем да пробием нещата, когато94 Духът е Оня, Който топи нещата.
Ще дойде време, когато тези ваши братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават, но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също както онова детенце, което 12 години не видяло майка си, но когато се разболяло, докторът повикал майка му и когато майката дошла и се докоснала до него. то веднага казало: „Мамо! " И така, когато вие срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната любов и няма да ви питат християни ли сте или какъв път държите. Те са хора, които само помагат на света и си мълчат.
Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, те са най-напреднапите.Нашите души в
живота
са чук, но с чука можем да пробием нещата, когато94 Духът е Оня, Който топи нещата.
С чука не можем да се спасим, но с огъня можем да се спасим; и то с огъня, който е Любовта, ще можете да стоплите сърцата на хората.В сегашния ви живот никой от вас не е беден. И мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл - това е много казано. Но аз ще ви кажа, че преди 15 години даваха 25 хиляди долара в Америка на оня, който каже някоя нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, това е изменение на формата - един нов начин на работа. Затова виждаме, че в избирането на формите, изменяват се.
към текста >>
Неговият буден дух постоянно търси новото в
живота
, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis?
Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си.
Неговият буден дух постоянно търси новото в
живота
, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis?
”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично.
към текста >>
Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в
живота
си.
Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други.
Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в
живота
си.
Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си.
към текста >>
Силите на Марс са обуздани и насочени към
науката
, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си.
Силите на Марс са обуздани и насочени към
науката
, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г.
към текста >>
Започва войната, която донася голяма оскъдица в
живота
.
Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко.” _________________________________* Писмата от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева са публикувани в настоящия том на „Изгревът”, в раздел VIII.Б., а една част от тях- в том VII, стр. 469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)6. Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас.
Започва войната, която донася голяма оскъдица в
живота
.
Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата.
към текста >>
Дядо Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на
живота
си.
Как бе дадена песента „Ще се развеселя” В края на 1917 г. Величка се разболява и е на легло. Кореспонденцията с Учителя продължава. Дядо ми я замества и често посещава Учителя и Му носи храна. На 3.03.1918 г., баба Величка е в леглото си, заобиколена от приятелките си.
Дядо Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на
живота
си.
Връща се у дома и обещава и тя си заминава в 14 ч и 30 минути. На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина. Като приближава хотел „Лондон”, той вижда, че Учителят бързо слиза отгоре по стълбите, и двамата се срещат при вратата. Учителят му казва: „Понеже мене ме нямаше, те я грабнаха.” В нейна чест Той дава песента „Ще се развеселя”, като прибавя един стих: „като девица...”, понеже Величка беше девица. Учителят написва едно ободрително писмо на Кънчо и повдига духа му.
към текста >>
Така Учителят спасява баща ми от бъдещата карма, която щеше да отнеме
живота
му.13.
” – „Добре” - казва Учителят. Крум става и излиза. Отива при протестантите и се отказва от предложението им. Много по-късно, след 9.09.1944 г. пасторите, начело със Зяпков, бяха осъдени като американски шпиони и разстреляни.
Така Учителят спасява баща ми от бъдещата карма, която щеше да отнеме
живота
му.13.
Как се построяваха бараките на Изгрева Крум остава на Изгрева и се включва в младежката бригада, която строи бараките на първите заселници. Учителят е постоянно с групата и дава ценни напътствия. Веднъж баща ми кове и не вижда, че от другата страна е Учителят и пиронът, като излезе, може да Го нарани. Учителят веднага се отмества и поглежда мило баща ми. Крум се включва енергично в братския живот и участва във всички екскурзии и е винаги с първата група, която строи лагер на езерата.
към текста >>
След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата
наука
.
баща ми се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г. и го напуща по липса на средства. Учителят при срещата си с баща ми, му казва: „Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” От ясновидско изследване се вижда, че Крум е бил по-малкият син на Яков от любимата му жена Рахил - Вениамин.
След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата
наука
.
Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът. Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят. Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена.
към текста >>
Има много случаи в
живота
, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14.
Учителят при срещата си с баща ми, му казва: „Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” От ясновидско изследване се вижда, че Крум е бил по-малкият син на Яков от любимата му жена Рахил - Вениамин. След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата наука. Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът. Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят.
Има много случаи в
живота
, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14.
Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена. Тя се отказва от неговото съблазнително предложение, но нейният образ остава в съзнанието на Соломон до края на земния му живот. След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската наука. Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя.
към текста >>
След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската
наука
.
Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят. Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена. Тя се отказва от неговото съблазнително предложение, но нейният образ остава в съзнанието на Соломон до края на земния му живот.
След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската
наука
.
Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя. Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко.
към текста >>
Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание
за
успех в
живота
.
Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя. Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко.
Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание
за
успех в
живота
.
Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена. Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му.
към текста >>
Аспектът пречи изключително много на успеха в
живота
й, но тя придобива богати духовни опитности.
То огрява детинството й и го прави леко. Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание за успех в живота. Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена.
Аспектът пречи изключително много на успеха в
живота
й, но тя придобива богати духовни опитности.
Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му. Бракът й ще бъде изпълнен с много трудности и партньорът й ще си замине по- рано от нея. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година.
към текста >>
Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в
живота
й - 33-ата година.
Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му. Бракът й ще бъде изпълнен с много трудности и партньорът й ще си замине по- рано от нея. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така).
Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в
живота
й - 33-ата година.
През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир. Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне живота на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в живота на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен. Понеже Сатурн във Водолей е в 3 дом, показва много мъчнотии в образованието, особено във висшето, което тя не завърши. Научила е добре френски език при професор Благой Мавров.
към текста >>
Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне
живота
на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в
живота
на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен.
Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година. През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир.
Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне
живота
на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в
живота
на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен.
Понеже Сатурн във Водолей е в 3 дом, показва много мъчнотии в образованието, особено във висшето, което тя не завърши. Научила е добре френски език при професор Благой Мавров. Това знание се предаде на дъщеря й Величка. Нейният Сатурн е в 3°13 минути на Водолей и съвпада точно с този на баща ми и с моя - 1°38 минути на Водолей. Това показва силна кармична връзка, превърната в любов.
към текста >>
Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на
живота
си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си
за
нея.
Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа. Величка проявява към нея Божествената любов, която Стевка носи със себе си (Слънцето е в тригон с Нептун). Животът на майка ми с Величка е бил изключително хармоничен и успешен. Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква дядо Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив. Той и обещава и тя спокойно си заминава.
Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на
живота
си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си
за
нея.
Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й. Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота. Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя. Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите.
към текста >>
Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност
за
живота
.
Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква дядо Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив. Той и обещава и тя спокойно си заминава. Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея. Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й.
Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност
за
живота
.
Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя. Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите. Тя живееше постоянно в душата си за Бога, за Учителя - Меркурий във Везни полусекстил с Венера, секстил с Марс и секстил с Уран й дава много хубав глас, и тя пееше добре. Постоянно участваше в братския хор. Меркурий (във Везни) в съвпад с Венера (в Дева) в разменени знаци усилва музикалността, която се предава на дъщеря й Величка.
към текста >>
Имало е опасност
за
живота
му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат Добруджа.
Защитавал е разбиранията си против всичко и всички докрай. Проявявал е голяма чувствителност, неспокойствие, придружени от чести внезапни промени. Винаги е имал готовност да пътува и отива другаде, поради възможността за приключения, независимо от опасностите. Детският му период е бил труден. Остава от малък сирак, баща му загива във войната (Уран в квадрат с Луната), загубва и майка си и е отгледан от братята и сестрите си, с които мъчно се е разбирал (Уран в квадрат с Меркурий и в квадрат с Венера).
Имало е опасност
за
живота
му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат Добруджа.
Десетгодишен, той отива в гр. Шумен при свой брат и работи в неговото предприятие. Минава през много перипетии и мъчнотии и става по собствено разбиране вегетарианец (Слънцето му в Дева го прави диетик). Понеже Слънцето му е в 9 дом в секстил с Нептун и в тригон с Уран и Асцендента, той проявява духовните си качества и започва усилено да търси подходяща духовна среда. Слънцето в тригон с Уран и в секстил с Нептун говорят, че той е свързан с Божествената Мъдрост и Любов и постоянно търси Бога и Го намира в лицето на Учителя.
към текста >>
19.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
Този закон има отношение само към
живота
, който ще прекараме, след като напуснем Земята.
Те казват: „Ние любим Господа, ние ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженството на своята душа и на своя дух."Всеки, който има живот в себе си, както слънчевите лъчи произвеждат най-благоприятни резултати, така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни, когато тия духовни братя дохождат на подобните братя, намират това, което човечеството търси. На физическия свят ние търсим здраве, а в духовния свят не можем да живеем без Бога. Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде.Вторият закон: - В него ще се намерят основите на вашето повдигане.Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли от горе и тях трябва да любим, понеже те са наши ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят волята Божия и както ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно това помагане съдействува и на вас да се повдигнете.Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на Земята. Първият закон показва слизането от небесните жилища, вторият закон е работата на Земята - да любим, а третият закон е, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към Небето.
Този закон има отношение само към
живота
, който ще прекараме, след като напуснем Земята.
Този закон е за Небето и без този закон никой не може да влезе в Небето. В тоя закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият закон представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на Земята.Който изпълни двата закона, той се приготовлява да изпълни и третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всички преобразования. Този закон е, който е смъкнал ангелите на Земята. Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат съдени от третия закон, то който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три заповеди. Съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога.
към текста >>
И това в
науката
го казват еволюция.
Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли: Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника; а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник ... и виждаме същество с две глави; а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
И това в
науката
го казват еволюция.
Всяка една душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази т.нар. еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Същевременно, тази емблема ― пръчката ― показва и троякото проявление на Бога.
към текста >>
Три е смисълът на
Живота
, целта, към която се стремим; то е падение, сила; то не е поделяемо; трито само Бог може да го победи.
Същевременно, тази емблема ― пръчката ― показва и троякото проявление на Бога. Ние сме се качили в първия Божествен етап. В първата емблема ― закона ― виждаме цифрите 1, 2, 3, 5 и 7. Еденицата е Богът в нас. Двойката е Божествената Любов, но това е число, което се подава.
Три е смисълът на
Живота
, целта, към която се стремим; то е падение, сила; то не е поделяемо; трито само Бог може да го победи.
Петте сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък към петте се прибавя двете; образува се седем, което е център на шестоъгълника.Из беседа пред Класа на добродетелите Тази фигура представлява начин, по който може да изправите живота си. Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, В3... и отивате към А.
към текста >>
Тази фигура представлява начин, по който може да изправите
живота
си.
Еденицата е Богът в нас. Двойката е Божествената Любов, но това е число, което се подава. Три е смисълът на Живота, целта, към която се стремим; то е падение, сила; то не е поделяемо; трито само Бог може да го победи. Петте сме ние; нищо не може да ни победи, освен Любовта. По-нататък към петте се прибавя двете; образува се седем, което е център на шестоъгълника.Из беседа пред Класа на добродетелите
Тази фигура представлява начин, по който може да изправите
живота
си.
Тези линии са светове със строго определени математически значения. Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, В3... и отивате към А. В същото време излиза момче от А към А1, отива към В и се срещате точка O. Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане. Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа или ще се родят всички страдания.
към текста >>
20.
Учителя води разговор с група ученици, София, 20 септември
, 20.09.1909 г.
Евангелието е една велика
наука
-
наука
за
живота
.
Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-нисшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави пo-нисшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато* овцата не може да помогне на овчаря. Добрите желания вие трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползуват от тях.
Евангелието е една велика
наука
-
наука
за
живота
.
В него са вложени всички основни закони, по които светът се развива. Без страдание няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от вас да се самопожертвувате, защото Той се самопожертвува - да бъдем подобни на Него.
към текста >>
21.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
И това в
науката
го казват „еволюция“.
Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
И това в
науката
го казват „еволюция“.
Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Второто представлява еманципацията, която е петоъгълник, гдето са петте велики добродетели, които са правдата, любовта, добродетелта, истината, мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете.
към текста >>
Три, то е смисълът на
живота
, целта, към която се стремим, то е и подигане, сила.
В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли: — Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа. В първата емблема — закона — виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава.
Три, то е смисълът на
живота
, целта, към която се стремим, то е и подигане, сила.
То не е поделяемо. Трите само Бог може да го победи. Пет — то сме ние. Нищо не може да ни победи, освен любовта. По-нататък двете като се приложат, бразува се числото 7.
към текста >>
В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с
живота
и линията на поведение на човека, с когото си се намразил.
Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли.
В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и линията на поведение са диаметрално противоположни с
живота
и линията на поведение на човека, с когото си се намразил.
И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко — 14 велики течения. И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение.
към текста >>
22.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново
, 7.07.1911 г.
В тая Виделина вий ще разберете чрез вътрешен опит дълбокия смисъл на
живота
.
Люб. Ст. Л. Тошев, Получих вашето писмо от 24.06. Нещата, когато се нареждат по своя естествен път, само тогава имат стойност и цена в себе си. Следвайте по пътя. Той е път на вечни благословения, в него има всичките условия за развитието на душата и повдиганието на духа.
В тая Виделина вий ще разберете чрез вътрешен опит дълбокия смисъл на
живота
.
Ще придобиете онзи вътрешен мир, който ще внесе радост и веселие в душата ви. Когато дойдете под прямото ръководство на Духа на Христа, вий ще схванете съществената разлика между теоретичното схващане и опита. Теоретичното, това е на ума, опитното това е на сърцето. Затова казва един от пророците. „ опитайте и вижте, че Господ е благ." Запример, ако ви дам следующите геометрически фигури (фиг.
към текста >>
1) външното схващане ще бъде едно, а вътрешното друго: Съвременната
наука
изучава само външните форми.
Ще придобиете онзи вътрешен мир, който ще внесе радост и веселие в душата ви. Когато дойдете под прямото ръководство на Духа на Христа, вий ще схванете съществената разлика между теоретичното схващане и опита. Теоретичното, това е на ума, опитното това е на сърцето. Затова казва един от пророците. „ опитайте и вижте, че Господ е благ." Запример, ако ви дам следующите геометрически фигури (фиг.
1) външното схващане ще бъде едно, а вътрешното друго: Съвременната
наука
изучава само външните форми.
Тя мяза на человек, на когото се даде една добра книга, на която той почва да изучава нейната подвързия, след това големината на нейните букви и техните цветове, и се спира там, без да вникне в съдържанието на писаното. Ваш верен: П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
към текста >>
23.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Като дойде Християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика
наука
, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка.
Обаче всяка една култура ще се измени и сегашната култура приготовлява бъдещето за една по-следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош; напротив, по отношение на Бога всичко е добро, а по отношение на нас, които се стремим да се усъвършенствуваме, има лошо и добро. Но ние не бива да правим компромис със злото и доброто, а следва да бъдем или на страната на доброто или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа — зло и добро — ще се примирят, но като как ще стане това, не зная. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае.
Като дойде Християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика
наука
, а не като догма, защото догмата е буква, която спича и спира напредъка.
Формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят гащите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух, според нашата възраст: гащите ако са тесни, спъват, та затова явява се нужда да се разширят. Същият закон е, който действува в природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор: нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат — те ще дойдат до там, гдето е определено. За да се подигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в Неговото практическо приложение и ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа.
към текста >>
Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в
живота
ни?
Трябва да сме умни и да не водим с никого спор: нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат — те ще дойдат до там, гдето е определено. За да се подигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в Неговото практическо приложение и ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например, човек в скръб викне към Бога и Той му изпрати помощ. Същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разтваряме и да ни знае светът.
Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в
живота
ни?
Ами че то ще е същото като да си разкриеш стомаха, вените, мозъка и пр. — неща не само безполезни, но и вредни. Има следователно неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го изпратил. Но мисионерите отговорили, че ако Наистина Господ го е изпратил при тях, Той щеше да им даде тая сума, но щом я нямат, значи че той сам е отишъл при тях.
към текста >>
Гледай с
живота
си да не причиниш никому вреда.
И от чисто Негово становище у вас трябва да се пръкне, роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнанието, което е едно съкровище на съзнанието и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому — не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде.
Гледай с
живота
си да не причиниш никому вреда.
Пример, един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме. И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в живота, ние си ги заслужаваме. Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха?
към текста >>
И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в
живота
, ние си ги заслужаваме.
Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато го никак не очакваш, ще ти бъде. Гледай с живота си да не причиниш никому вреда. Пример, един млад американец се влюбил в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, щото най-сетне умряла. Момъкът станал свещеник, оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който тоже сега се развратява и много скъпо коствувало на бащата. Да, ние винаги ще платим за вредата и щетата, която другиму причиняваме.
И после: когато някой человек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, па и всички вообще неприятности в
живота
, ние си ги заслужаваме.
Така, когато „Титаник“ потъваше, четохме, че всички в него са се молили, но защо като са се молили, пак потъваха? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува от факта, че всички почти пътници при потъването пяли духовно-религиозни химни и песни — обстоятелство, което показва, че духът у тях съзнава заслугата им да потънат. Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши.
към текста >>
Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от человеци, а от Бога; а па знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на
живота
— как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в
живота
Христовото учение по един нагледен начин.
Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: молете се на Господа да ви избави от изкушение. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали! “— казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят. Но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на небето.
Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от человеци, а от Бога; а па знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на
живота
— как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в
живота
Христовото учение по един нагледен начин.
Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.Изпяхме „Достойно ест“ и „С нами Бог“ и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в шест часа. ЗАБЕЛЕЖКА: На обед, към един часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкления дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 часа подкачихме събранието с „Добрата молитва“ и с песните „Тебе поем“ и „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи: — Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава.След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави:
към текста >>
Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в
живота
, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо.
Подир обед в 6 часа подкачихме събранието с „Добрата молитва“ и с песните „Тебе поем“ и „Да изправится молитва моя“. Господин Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете“, продължи: — Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава.След като някои от присъствуващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави: Защо е този стремеж у хората, че във всичките демократически управления при все, че цар не искат, а пък гледаме, че цар си турят? — И продължи: — За да можем да изпълняваме волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип.
Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в
живота
, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо.
Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама человеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение.
към текста >>
Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай изпраща своите лъчи на
живота
.
Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, Който ние не можем да критикуваме и ако Го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемеме. Господ е, Който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, Който се явява на всекиго в света. Ами че какво ще е впечатлението, което още направи едно дете, ако каже на баща си: „Тате, докажи ни, че ти съществуваш.“ И това сравнение може да заслужават само децата, но като метод е несъвместим, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи! “ Значи в зор те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаят това.
Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай изпраща своите лъчи на
живота
.
Философски право е, че Бог е Бог неизменяем. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Бог е далече — това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото само да посочи с ръцете си, ще може да ни хване. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да оставим Бог да ни юхожда на помощ, за да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, можем да разчитаме, че ще сме свързани с небето и следователно — полезни за България. И когато се молим: „Да бъде волята Божия!
към текста >>
Те са наистина потребни в
живота
, също както са потребни
за
дърветата плодовете, но има винаги условия и причини.
Така около Исус Христос имаше 12 души ученици, но някои не възприемаха мисълта, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не могат да Го последват. От разбирането, прочее, много зависи — от нашето разбиране зависи всякой въпрос. Това именно разбиране у нас ще бъде една подкваса и затова трябва много да сме внимателни. Защото често правим погрешки и спъваме Царството Божие без да знаем, като възприемаме възгледи, които ни само вредят. Християнството е дълбока мистична школа и в нея ако бяхте чисти, както аз разбирам, би ви се дало доказателства.
Те са наистина потребни в
живота
, също както са потребни
за
дърветата плодовете, но има винаги условия и причини.
Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това излиза, че Бог е възвишено и чисто същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ги търпя?..“ — Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото. Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги върху нас и ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно действуват.
към текста >>
Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на
живота
, подигат когото подигат, а унищожават когото унищожават.
Но при все това, ако се изпълнява волята Божия, всичко ще ни се даде, защото небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е защото сме опърничави, а то нужно е, напротив, да имаме всичкото смирение с дълбокото съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е мощен и може да прави всичко. Докато главата е на тялото, то е здраво, живо. а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас: когато сме с Бога, ние се правилно развиваме и духовете идват, за да ни услужват, Само че тия духове понякога идват инкогнито в нас и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат.
Тези са те духовете, които разпореждат със съдбините на
живота
, подигат когото подигат, а унищожават когото унищожават.
Ние сега се стремим към това общество на духове и затова бъдете всички чисти; защото това е то тържествуващата Църква, която воюва и за която Христос споменава на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова. ако вие работите и живеете, ще имате тяхното съдействие, а като тъй, интересът на вашето подигане изисква вие да дойдете чрез Христа в съприкосновение с тия същества. И искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни. „Трудно“ и „лесно“ е нещо относително.
към текста >>
24.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 7.04.1913 г.
Несгодите и трудностите в
живота
стимулират ума към работа.
Има много неща, върху които да се мисли и работи. Да се свърже настоящето с бъдещето, да се използува миналото е задачата на тоя земен живот. Да се научим да живеем, това е изкуство, обосновано на дългата опитност на Духа. Мен ми е приятно като виждам, че вий се подвизавате правилно. Тая война между многото работи ще научи хората да мислят по-правилно и да действуват по-добре, отколкото по-рано.
Несгодите и трудностите в
живота
стимулират ума към работа.
Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане. Трябва добри и умни работници във всяко направление. Но пътищата на Божествения свят не търпят измяна. Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота.
към текста >>
Тогава
науката
, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа.
Няма съмнение, че ще има страдания, но те са като отглас на миналото и предсказание за бъдещето. Пред нас стои една велика задача за разрешаване, една велика работа за завършване, едно великолепно здание за съграждане. Трябва добри и умни работници във всяко направление. Но пътищата на Божествения свят не търпят измяна. Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота.
Тогава
науката
, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа.
2) Обичай ближния си. 3) Търси съвършенството. Какъв обилен материал за размишление съдържат тия седем думи. Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой.
към текста >>
Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на
живота
, от които три основни и четири производни.
Царството Божие, което е идеал за земното человечеството, ще се въдвори в своята красота. Тогава науката, знанието, мъдростта, хармонията ще тържествуват в силата на седем думи: 1) Люби Господа. 2) Обичай ближния си. 3) Търси съвършенството. Какъв обилен материал за размишление съдържат тия седем думи.
Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на
живота
, от които три основни и четири производни.
И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой. Едно време тия седем думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция. Докато тия народи знаеха тия думи, там всичко вървеше добре. Когато ги забравиха, те осиромашаха, те изпаднаха. Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в живота си, той ще стане основа, олтар за една нова култура, за бъдещето, за една наука, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
към текста >>
Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в
живота
си, той ще стане основа, олтар
за
една нова култура,
за
бъдещето,
за
една
наука
, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
Това са седем стъпала, седем съзвучия, седем краски, седем дни на живота, от които три основни и четири производни. И след дълго изпитване на тоя език аз намерих тия седем думи да образуват тия седем емблема на человешкия развой. Едно време тия седем думи бяха известни на Египет, Индия, Вавилон, Сирия, Палестина и Гърция. Докато тия народи знаеха тия думи, там всичко вървеше добре. Когато ги забравиха, те осиромашаха, те изпаднаха.
Аз искам сега да ви дам тия седем думи на тоя народ и ако той ме послуша и ако той ги приложи в
живота
си, той ще стане основа, олтар
за
една нова култура,
за
бъдещето,
за
една
наука
, обоснована на по-пълно разбиране на физическото, духовното и Божественото.
И пътят му ще бъде като на зазоряване. Ще отива от слава в слава. Вий, ако идете в Казанлък, пишете ми. Мен ми доставиха малко имела, искам да ви изпратя нещо от нея за ваше употребление, за теб и жена ви. Ваш верен (Свещеният подпис)
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.04.1913 г.
Създала им е
за
забава,
за
прехрана,
за
наука
много неща, много играчки
за
развлечения.
Пиша ви тия редове, като имам предвид миналото, настоящето и бъдещето с неговите последствия. Това е дълга история, през която человешката душа е минала, минава и ще минава. Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество. Светът, това е проявление на природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува за своите деца.
Създала им е
за
забава,
за
прехрана,
за
наука
много неща, много играчки
за
развлечения.
Ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада. Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на живота, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е поуката, защо е работата? На първо място, вие имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3,4.
към текста >>
Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на
живота
, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом.
Вие живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства и вашите постъпки към своето същество. Светът, това е проявление на природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува за своите деца. Създала им е за забава, за прехрана, за наука много неща, много играчки за развлечения. Ушила им е много дрешки за украшение, приготвила е много сокове за прохлада и плодове за наслада.
Сложила е богата трапеза на своите деца, да се нахранят, насладят, да си починат, поспят и идат след това на училище да се по-занимаят, да се поучат, да идат в нейната градина на
живота
, да поработят и да принесат своите придобивки в своя дом.
Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете, защо е поуката, защо е работата? На първо място, вие имате два отдела, които могат да се изразят с шест числа. Първият включва четири: 1, 2, 3,4. Общият им сбор възлиза на десет 1+2+3+4=10. А знаете ли какво означава тоя общ сбор на тия четири числа?
към текста >>
Във втората
науката
и работата или трудът.
Играчките, това са първите занятия, дрешките, това са първите упражнения. Соковете, това са първите радости, плодовете, това са първите придобивки. Сега важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете. С какви дрехи да се облича, с какви сокове да се пои и с какви плодове да се храни, с какво да се учи, какво да работи? В първата част, когато влизаш, са играчките, дрешките, соковете и плодовете.
Във втората
науката
и работата или трудът.
И тъй, ние можем да изложим тия два отдела в числа. Първият 1, 2, 3, 4, вторият 5, 6, и да направим едно малко пресмятане, понеже Господ със сметка е направил тоя свят. И тъй, 1+2+3+4 = 10. 5+6 = 11. И така, пред вас стои един отличен метод за самовъзпитание, пълен с големи богатства, метод, който, ако можете да го разгатнете и приложите, щяхте да станете по възможност най-добрите, най-правдивите, най-любящите, най-мъдрите, най-истинолюбивите и бихте превърнали вашия живот на Рай.
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 10.04.1913 г.
Едно голямо противоречие от гледището на съвременната
наука
.
А окултните неща се предават словом по- добре, отколкото чрез писмо. И трябва да се направят много опити. На първо място което мога да ви кажа е, че имела има сила да възобновява нервната енергия. Това става по закона на еднаквите причини, които в разни обстановки произвождат действия положителни и отрицателни. Тоест една причина, която става инструмент да създаде една болест в човека, същата причина в друг случай става инструмент да се излекува същата болест.
Едно голямо противоречие от гледището на съвременната
наука
.
Повидимому така се гледа но да стана по- ясен. Човек, който прави грешки като свободна воля е и човек, който прави добрини като свободна воля. Значи волята у човека е силата, която прави и добро, и зло. Произвожда здравето и създава болестите. Това ви го навождам просто като пример, за да може по аналогия да съдите за самата скрита истина, която от невежите е покрита с девет покривала.
към текста >>
Възстановяванието на нервната енергия в
живота
на земята е най-важна.
Вий си варете по малко и употребявайте сутрин и вечер на гладно сърце, а може понякой път и след ядене. Наблюдавайте вашето душевно състояние. Моя поздрав на приятелите там. Ваш верен П. К. Дънов
Възстановяванието на нервната енергия в
живота
на земята е най-важна.
Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, ноември, 1913 г.
, 11.1913 г.
И тъй, това е цяла
наука
на
живота
- да се разбира той правилно.
И тъй, надеждата случки за връзка между хората, вярата за връзка между ангелите, а любовта за връзка между Бога и човека. Дръжте тия три връзки в постоянна изправност. Това са живи процеси, тъй както яденето, пиенето, дишането, чувствуването и мисленето. Когато скъсаме връзката с надеждата, ражда се отчаянието, разочарованието. Когато скъсаме връзката с вярата, ражда се безверието, съмнението, а когато скъсаме връзката с любовта, ражда се злобата, омразата и недоволството.
И тъй, това е цяла
наука
на
живота
- да се разбира той правилно.
Аз ви изяснявам някои положения из духовния свят тъй, както други малцина ще направят това. Ний знаем причините на всички неща - защо се случват тъй, а не другояче. Ако ленивият ме попита защо идва сиромашията, ще му кажа: поради леността. Ако любящият ме попита защо идва радостта, ще му кажа: поради любовта. Еленка нека мисли върху това, за да има повече светлина, а така също и ти.
към текста >>
28.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в
живота
.
А какво е мнението на Иван Толев, столичен адвокат и бивш народен представител за Учителя Дънов ще видим в цитираното показание от 1917 г. Пред софийския градоначалник на стр. 41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам.
Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в
живота
.
Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието.
към текста >>
Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна
наука
.
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение.
Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна
наука
.
Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев.
към текста >>
В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против
науката
, философията, а най-малко - против религията".
Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи... Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в. „Мир", 1909 г.).
В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против
науката
, философията, а най-малко - против религията".
Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г.
към текста >>
29.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
В астралния свят и в духовния свят водата е емблема на
живота
.
Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Своите ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител". Водата е светът.
В астралния свят и в духовния свят водата е емблема на
живота
.
И понеже рибите живеят във водата, то за да си представим от този живот в живота на ангелите, си служим със следния символ: изваждане рибата от водата. По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица.го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола.
към текста >>
И понеже рибите живеят във водата, то
за
да си представим от този живот в
живота
на ангелите, си служим със следния символ: изваждане рибата от водата.
Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Своите ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител". Водата е светът. В астралния свят и в духовния свят водата е емблема на живота.
И понеже рибите живеят във водата, то
за
да си представим от този живот в
живота
на ангелите, си служим със следния символ: изваждане рибата от водата.
По същия начин вашата душа трябва да излезе от водата на този свят и да се качи в един свят, способен за нейното развитие, т.е. трябва да се преобърне от риба на птица.го пращам да отиде на друго място и да не губи времето си с мене. Аз не хукам дявола, аз се разговарям с него върху неговата деятелност, като как ходи между католици, протестанти, православни, после разправя как прави войните, как изкушава жените, мъжете и пр., и пр. И тогава аз се обръщам към него, поздравя го с едно „браво" и му кажа: „Ти си един добър ученик и ако изгуби Небето, то поне Земята ще имаш." Но ако се върне и почне да иска да му се кланям, за да ми даде това и онова, аз му казвам: „Махни се от мене, защото ти си един бедняк." Това е то, което мога да кажа, а вие не можете да се разговаряте с дявола. Затова аз съм турил една преграда между вас и него.
към текста >>
По-добре е в
живота
да ни се допуща да правим опит.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията.
По-добре е в
живота
да ни се допуща да правим опит.
Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
към текста >>
Та, в
живота
, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия.
Та, в
живота
, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите.
към текста >>
Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока
наука
.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме.
Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока
наука
.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме.
Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари; а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите.
към текста >>
Като се ожени един момък
за
една мома, той се оженва,
за
да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в
живота
.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
Ами че ако дойде Христос, с какво ще Го нахраните? Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
Като се ожени един момък
за
една мома, той се оженва,
за
да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в
живота
.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици.
към текста >>
С
живота
си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения.
Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа.
С
живота
си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения.
А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете.
към текста >>
30.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1914 г.
Значи,
за
да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде всред - и всяка една част от
живота
ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра.
В човешкия живот ние казваме, че това е глава или център. Този център едновременно може да върви много добре. Така, ако употребим центъра на едно колело, може да направим каруца, с която да си служите. Но с този център може да направите и една змия или вълк. Следователно проявленията на нещата зависят от местоположението на центъра.
Значи,
за
да бъдем съвършени, центърът трябва да бъде всред - и всяка една част от
живота
ни трябва равномерно да се отдалечава от центъра.
Щом се измени този ред на нещата, настава друг порядък.Елинизмът представя известно време на тогавашната култура, защото елините имаха известни познания за знанията на Египет, Вавилон, Ниневия, [А]сирия и пр. Следователно съвременната наша култура е израз на тогавашната култура и като се говори за елини сега, то показва, че Христос ще се прослави в съвременна Европа, от която са дошли при Христа всичките й философи и учители, които със своя интелект господствуват навсякъде. Христос като говори в тая глава, дава дълбоки понятия за начина, по който ще дойде.Тази война, която сега става, е причина, щото много житни зърна да се хвърлят, та да се явят в нова форма, в която Син Човечески ще се прояви, но за да започнат тия зърна да израстват, по-напред трябва да се посеят. И това, което сега виждаме да става в Европа, то е просто разрушение на старото, за да се започне новото тяло, на нас наближава да се освободим от утробата. Сегашните тела са гробища и те трябва да се разрушат, за да изпъкнат нови тела.На Христа се казваше, че са дошли елини и учени хора от Европа.
към текста >>
Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в
живота
.
Отивайте при мъдростта и купувайте ум от нея безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на Земята и всичко това, което ви спъва, ще го впрегнете на работа.Едно време при първоначалния човек не беше така, както сега е това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето пак дойде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасението?
Спасението е да очистим нечистото от себе си - просто да реагираш на отровата в тебе, да поемеш въжето в морето, дето плаваш безнадеждно в
живота
.
При все туй главната задача на Христа не беше спасението. Неговата задача е много по-голяма, защото Той иска наново да ни въведе в райската градина, да ни научи как да се храним, защото на Адама се преподаваха имената на всички растения и животни, предаде му се как да се храни и пр. Но като сгреши, отдалечи се и вследствие на греха лека-полека създаде се съвременният строй и порядък. Син Человечески сега иде да чисти и щом започне да чисти, човешкият живот, с неговите планове, сгоди и несгоди, ще пострада. Ето защо сега Христос именно подир 2000 години възкръсва наново и то възкресява много и много милиони.И когато Христос възкръсне заедно със светиите, които Го чакат, тогава ще дойдат и елините, между които Христос ще се прослави, защото те разбират Неговите пътища.
към текста >>
Когато наместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат, защото съвременната
наука
формира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури ред и порядък на енергията, която се иждивява
за
пушки, ножове и копия.Това е прославлението, което иде от Христа.
"Всички отговарят: - Ще ги приемем,- Но те идат за вашите сърца и ум, ако ги дадете, те ще ни свържат с Христа, явяването на Който ще стане мигновено в един момент, равен на момента, в който става запалването на бенгалския огън. И ако Христос още закъснее да дойде, то причината е, право да ви кажа, че вие още не сте готови. С това далеч нямам намерение да ви правя упрек, но просто ви подсещам да се приготвите, да можете да пребъдете в центъра на вашето развитие. Защото като дойде Христовото учение, много и много хора просто ще подлудеят и също като стари мехове ще се изпукат.Да, нашите тела при дохождането на Христа ще се трансформират също както става с пеперудата. А това ще стане, когато настъпи времето на елините.
Когато наместо Христос да се разпъне на кръста, ще бъде въздигнат, защото съвременната
наука
формира, а тези елини познаха и се убедиха, че само Христос е, Който може да тури ред и порядък на енергията, която се иждивява
за
пушки, ножове и копия.Това е прославлението, което иде от Христа.
Христос иска да имате умове досетливи, умове ловки, пластични, а от глупостта иска нито помен да не остане. Аз не искам да зная за догми и обреди, също както Христос не искаше да знае [за] онези обреди и закони, за които често пъти книжниците се препираха с Него. Тези книжници са, които казваха, че Христос разврати народа, затова Го пъдеха, преследваха Го, докато най-сетне Го разпнаха. И днешните служители Христови са същите евреи, същите фарисеи, същите книжници, те са, които Го разпъват.Мене ми побеляла главата, „защо ни говори така", и аз казвам и ще следвам да казвам, че говоря това, което ми диктува Този, Който ме е пратил, без да гледам кой какво щял да мисли и какво щял да каже. Ако ли вие и мене не искате, също както евреите не искаха Христа, можете да ме изпъдите на онзи свят.Всички единодушно: - Искаме те, искаме те.-Това е, което Христос иска.
към текста >>
31.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Виждате, че ние имаме две различни понятия
за
живота
.
И аз ви проповядвам само това, което съм опитал и направил. Никога не проповядвам нещо, което не съм опитал. Преди години минавам с един учител, свършил в странство, покрай една гостилница. Бяхме на разходка. Помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни беше пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържолите.
Виждате, че ние имаме две различни понятия
за
живота
.
Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите, за вашите мазни ястия, и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви изведа из църквата. Не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистични съчинения, то всичко е със значение и сила.Разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото вие можете да ги разбирате.
към текста >>
По-добре е в
живота
да ни се допуща да правим опит.
Вие трябва да се заквасите с тази жива вяра в Христа, вяра, която в сегашните времена да ви даде сила, подем, бодрост, тъй че който е стар, на 60 години, да се мисли на 20 години.Да бъдете енергични и искам във вас да се влее сила и живот, да затупти във вас човешкото сърце, не сърцето на един вълк, не сърцето на един крокодил, но сърцето на един ангел, да затупти във вас Христовото сърце. И тогава вие ще разберете моите думи, които ви казах тая сутрин. Господ да ви благослови.Всички казват: - Амин.След прочитането на „Отче наш" и изпяването на една песен се разотидохме до 5 часа подир пладне.В 5 часа подир пладне всички се събрахме наново в преподавателния салон. След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза:- Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията.
По-добре е в
живота
да ни се допуща да правим опит.
Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот.Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите.
към текста >>
Та, в
живота
, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Знаете ли колко и колко обявления Господ е турил върху вас? Преди години в един от американските щати, а именно в Бостон, се разиграва следната сцена. Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия.
Та, в
живота
, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика.
Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите.
към текста >>
Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока
наука
.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме.
Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете.
Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока
наука
.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме.
Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите.
към текста >>
Като се ожени един момък
за
една мома, той се оженва,
за
да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в
живота
.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
Кокошки не яде, домати чорба не яде, дървено масло, и него не яде, осветен хляб също не яде. А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим.Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди.Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него.
Като се ожени един момък
за
една мома, той се оженва,
за
да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в
живота
.Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови.
И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем. Можем да правим чудеса, можем да имаме и дарби на изцеление, помагания, управления и да притежаваме разни езици.
към текста >>
С
живота
си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения.
Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа.
С
живота
си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения.
А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете.
към текста >>
32.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Те мразят виделината, ще бъдат слуги.В деня, когато отидете към виделината, всичко ще се обърне към добро и ще влезете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на
живота
и на Божествената любов.
С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем. Нашият мозък ни дава указания как практически трябва да намерим пътя. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат на огъня. Някои казват: не бутай огъня, да не пострадаш. Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу.
Те мразят виделината, ще бъдат слуги.В деня, когато отидете към виделината, всичко ще се обърне към добро и ще влезете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на
живота
и на Божествената любов.
Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим. Да любим, в това се състои всичката наука, всичкото изкуство.Трябва да знаем как да любим. Някой казва: „Не ме люби." Ами как ще те люби, като не знае да люби? Да любиш значи вашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имате такова знание и мъдрост, че като пипате човешката душа, да не развалим нейните благородни удове, членове, с които си служи. Ако някой поиска да ви помилва леко, вие ще ли дадете?
към текста >>
Да любим, в това се състои всичката
наука
, всичкото изкуство.Трябва да знаем как да любим.
Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат на огъня. Някои казват: не бутай огъня, да не пострадаш. Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят виделината, ще бъдат слуги.В деня, когато отидете към виделината, всичко ще се обърне към добро и ще влезете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на живота и на Божествената любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим.
Да любим, в това се състои всичката
наука
, всичкото изкуство.Трябва да знаем как да любим.
Някой казва: „Не ме люби." Ами как ще те люби, като не знае да люби? Да любиш значи вашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имате такова знание и мъдрост, че като пипате човешката душа, да не развалим нейните благородни удове, членове, с които си служи. Ако някой поиска да ви помилва леко, вие ще ли дадете? Какво бихте казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това любов ли е?
към текста >>
Под думата бяла вар подразбирам да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силно отражение.Сега
за
приложението в
живота
.
Христос спасява, но за да те спаси, първо трябва да пукнеш своя стар мех. Христос когото хване, все стари мехове хваща, Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата. Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложи и Христос като омаже къщата с нея и за тази къща хората ще кажат: „С много хубава вар е боядисана." Та, трябва да се обърне на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света.
Под думата бяла вар подразбирам да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силно отражение.Сега
за
приложението в
живота
.
Вие страдате в живота. Как можете да приложите закона? Два метода има, които действуват. Имате известни спънки, известни недоразумения. Кажете си най-първо: „Аз съм долу в избата." И да се роди във вас ново желание да излезете на виделина.
към текста >>
Вие страдате в
живота
.
Христос когото хване, все стари мехове хваща, Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата. Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложи и Христос като омаже къщата с нея и за тази къща хората ще кажат: „С много хубава вар е боядисана." Та, трябва да се обърне на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думата бяла вар подразбирам да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силно отражение.Сега за приложението в живота.
Вие страдате в
живота
.
Как можете да приложите закона? Два метода има, които действуват. Имате известни спънки, известни недоразумения. Кажете си най-първо: „Аз съм долу в избата." И да се роди във вас ново желание да излезете на виделина. И когато излезете на виделината, не се плашете за плътта, защото Господ ще ви намери и ще ви приеме в Себе си.Искам да бъдете спокойни, вашият дух да се не плаши.
към текста >>
В съвременната
наука
, религия и разбиране има голяма игра на думи.
И Писанието казва: ще извади скрити съкровища, с което подразбира тези богатства.В днешната беседа искам от вас да имате стремеж към виделината. Имате известно желание, реализирайте го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно." От сърце или не от сърце, направете доброто, то ще ни спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни.
В съвременната
наука
, религия и разбиране има голяма игра на думи.
Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни върнат. Навън вече тия лъжи! Религията е наука за любовта, наука за доброто. Да бъдем религиозни това значи да правим добро във всеки момент, колкото и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ви изведе към виделината.
към текста >>
Религията е
наука
за
любовта,
наука
за
доброто.
Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи. Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни върнат. Навън вече тия лъжи!
Религията е
наука
за
любовта,
наука
за
доброто.
Да бъдем религиозни това значи да правим добро във всеки момент, колкото и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ви изведе към виделината. То ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас; чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете ги в затвора." Обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати.Сега Христос не може да бъде разпнат.
към текста >>
33.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 25.03.1916 г.
Стойчева, В отговор на твоето писмо ще ви кажа следната мисъл: Дълги години трябва ученикът на духовната
Наука
да следва в Христовото училище,
за
да проумее вътрешния смисъл на
живота
.
София, 25.III.1916 г. Любезна В.
Стойчева, В отговор на твоето писмо ще ви кажа следната мисъл: Дълги години трябва ученикът на духовната
Наука
да следва в Христовото училище,
за
да проумее вътрешния смисъл на
живота
.
Живот, това е една приятна дума. Но той има много отношения. Той е както нотите на музиката. Трябва добър свирец да изпълни неговите положения. Някой път върви минорната гама, някой път- мажорната, друг път - хроматическата.
към текста >>
Който разбира музиката на
живота
, слави Господа, възпява Нему в душата си, благодари, очаква - и животът върви, и Бог благославя търпеливата и смирена душа.
Живот, това е една приятна дума. Но той има много отношения. Той е както нотите на музиката. Трябва добър свирец да изпълни неговите положения. Някой път върви минорната гама, някой път- мажорната, друг път - хроматическата.
Който разбира музиката на
живота
, слави Господа, възпява Нему в душата си, благодари, очаква - и животът върви, и Бог благославя търпеливата и смирена душа.
Поздрав на Коста. В. В. [Ваш верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов Минчо Сотиров ще ви каже нещо повече.
към текста >>
34.
Учителя започва поредица беседи пред сестрите, 'Великата майка'
, 8.02.1917 г.
Венецът на
живота
, 15 февруари 1917 г.
Цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 Книгата за теглене на PDFСъдържание: Хигиена на човешката душа, 8 февруари 1917 г., четвъртък, София
Венецът на
живота
, 15 февруари 1917 г.
Волята Божия, 29 март 1917 г., четвъртък Оправдание и спасение, 5 април 1917 г. Което Бог е съчетал, 3 май 1917 г., София Простотата, 31 май 1917 г., четвъртък. Пълнене и празнене, 26 юни 1918 г.
към текста >>
Влиянието на хармонията в
живота
, 20 юни 1921 г., понеделник.
Силите в Природата, 19 февруари 1920 Четвъртък, София Великата майка, 26 февруари 1920 Четвъртък, София Вяра, 05 март1920 Петък, София Работете с Любов, 10 май 1920 Понеделник, София Съчетание на отношенията, 08 август 1920 Неделя, София
Влиянието на хармонията в
живота
, 20 юни 1921 г., понеделник.
Свети Дух, 10 ч. Свидетелството на Духа, 10 ноември 1921 г., четвъртък, 15 ч. София Да слезе Христос да ви обясни, 02.06.1922 Петък, Велико Търново Приложение, 21 юни 1923 г., четвъртък, 16 ч. София, Изгрев
към текста >>
Без
наука
няма сполука, 21 януари 1926 г., четвъртък, 16-17 ч., София
Да слезе Христос да ви обясни, 02.06.1922 Петък, Велико Търново Приложение, 21 юни 1923 г., четвъртък, 16 ч. София, Изгрев Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта,18 декември 1925 г., 16 ч., София
Без
наука
няма сполука, 21 януари 1926 г., четвъртък, 16-17 ч., София
Сгъване и пречупване, 18 февруари 1926 г., 16 ч., София Истина и Живот, 17 март 1932 г., София, Изгрев Принуждава ни, 24.март 1932 16:00 Четвъртък, София Вярата като закон, 31.март 1932 Четвъртък, София Естествени правила, 07.април 1932 16:00 Четвъртък, София
към текста >>
Венецът на
живота
(17.II.1917)
Духовната група за молитви, песнопения, размишления в ден четвъртък, следобед СЪДЪРЖАНИЕ Хигиена на човешката душа (8.II.1917)
Венецът на
живота
(17.II.1917)
Волята Божия (29.III.1917) Оправдание и спасение (5.IV.1917) Което Бог е съчетал (3.V.1917) Простота (31 V.1917) Беседа за жени - Наставления (26.VI.1918)
към текста >>
Влиянието на хармонията в
живота
(20.VI.1921)
Силите в природата (19.II.1920) Великата майка (26.II.1920) Вяра (5.III.1920) Работете с любов (10.V.1920) Двата принципа (8.VIII.1920)
Влиянието на хармонията в
живота
(20.VI.1921)
Свидетелството на Духа(10.XI.1921) Актьори и работници (2.VI.1922) Приложение(21 .VI.1923) Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта (8.XII.1925)
към текста >>
Без
наука
няма сполука(21.I.1926)
Свидетелството на Духа(10.XI.1921) Актьори и работници (2.VI.1922) Приложение(21 .VI.1923) Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свещта (8.XII.1925)
Без
наука
няма сполука(21.I.1926)
Сгъване и пречупване (18.II.1926) Истина и живот (17.III.1932) Принуждава ни(24.III.1932) Вярата като закон(31.III.1932) Естествени правила(7.IV.1932)
към текста >>
35.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на
живота
му.
Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на
живота
му.
Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в.
към текста >>
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова
наука
за
лекуване“ и др.
Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова
наука
за
лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др.
към текста >>
Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на
живота
му.
Там младият Голов много скоро се отличава като прилежен и добър ученик. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на
живота
му.
По-късно Д. Голов издава съчиненията на Китанчев. Негов ученик в Мъжката гимназия е Борис Сарафов. (1) Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова
наука
за
лекуване“ и др.
Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2) Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова
наука
за
лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>
Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова
наука
за
лекуване” и още много други.
Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов
Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова
наука
за
лекуване” и още много други.
Кога е станала първата среща на Дим. Голов с Учителя не е известно. През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията.
към текста >>
36.
Писмо на Учителядо Елена и Константин Иларионови, Варна
, 17.01.1918 г.
Послушанието в
живота
е добродетел.
1918 г. Любез. Е. И. Получих писмото ви. За Славка няма какво да се безпокоите. Вий сте постъпили добре.
Послушанието в
живота
е добродетел.
Человекът по естество е упорит и доста своенравен. Само след дълги изпитания и страдания той се научава да разпознава Божиите пътища. Вий й изпращайте добра мисъл. Тя все таки един ден ще се пробуди според Великия закон на Бога. Всяко нещо си има своето време.
към текста >>
Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на
живота
по един или друг начин.
И това ще го сторя, съобразно с Волята на Бога, която е Моят закон на земята. Аз гледам на бъдещето, то е важно. Сегашното е отражение на миналото. Человешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма река, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море.
Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на
живота
по един или друг начин.
Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате по тях. Велика наука е тая за възпитанието на душата. Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и Любов. Бог е скрит във всяка душа, докато той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си. Но когато Този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя, душата се спира и почне да Люби, Вярва и се Надява.
към текста >>
Велика
наука
е тая
за
възпитанието на душата.
Сегашното е отражение на миналото. Человешкият живот е интересен. В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма река, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море. Желанията, тия малки поточета, размътват душата и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път на живота по един или друг начин. Гледайте широко, прощавайте слабостите на другите, без вие да се увличате по тях.
Велика
наука
е тая
за
възпитанието на душата.
Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и свято, пълно с вяра, надежда и Любов. Бог е скрит във всяка душа, докато той спи, душата греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си. Но когато Този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя, душата се спира и почне да Люби, Вярва и се Надява. Велик е Този Господ вътре в нази. Той ще изведе всичко на добър край.
към текста >>
37.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Ние излизаме, гдето има условия и на по-високи места, и освен че посрещаме изгрева на слънцето и използуваме неговите енергии, но правим и своите гимнастически упражнения с песни и музика, и се радваме на
живота
, здравето и благата, които Бог ни дава чрез нашия честен труд.
ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА („Влияние на слънчевата енергия" - София, 1933 г. - с. 14-16) Тази слънчева енергия, тази животворна сила използуваме ние, последователите на Бялото Братство, не само в България, но и в другите държави, при хубаво време, от 22 март, до 22 юний всяка година. Това се прави и по-късно, само че слънчевата енергия няма това възходяще влияние върху нас, хората, както е през пролетта.
Ние излизаме, гдето има условия и на по-високи места, и освен че посрещаме изгрева на слънцето и използуваме неговите енергии, но правим и своите гимнастически упражнения с песни и музика, и се радваме на
живота
, здравето и благата, които Бог ни дава чрез нашия честен труд.
Някои наивници мислят, че ние се кланяме на слънцето. Не, ние не допускаме, че в XX век ще има хора в Европа, които да се кланят на слънцето, като на Бог. Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт. Сега за никого не е тайна, че много болни, слаби, ранени, оздравяват по-лесно при слънчевата светлина, и г.г. лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни.
към текста >>
Значи, неща, които са като принципи в природата и се знаят, и използуват от духовните хора, постепенно се откриват и от
науката
!
Това е невъзможно! Това е против законите на живата природа! Ние не говорим за изключенията. Ако преди 20-30 години се кажеше някому, че цветовете на слънчевия спектър влияят върху психическото състояние на човека, щеше да се смее. Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като успокоящи и пр.
Значи, неща, които са като принципи в природата и се знаят, и използуват от духовните хора, постепенно се откриват и от
науката
!
Ето защо, ултравиолетовите лъчи на слънцето, които са най- целителните при изгрева, ние всички разумни хора трябва да ги използуваме. Нека и тия, които имат слабо зрение, използуват изгрева на слънцето и да видят чудотворното влияние на слънчевите лъчи, и върху очите си. Четири важни фактори има, които трябва да се знаят и приложат във физическия живот, ако искаме да бъдем здрави, силни, жизнерадостни, духовно богати и щастливи. Това са: храната, водата, въздухът и светлината. Да знаем, какво да ядем, колко да ядем и как да ядем.
към текста >>
Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла
наука
.
Четири важни фактори има, които трябва да се знаят и приложат във физическия живот, ако искаме да бъдем здрави, силни, жизнерадостни, духовно богати и щастливи. Това са: храната, водата, въздухът и светлината. Да знаем, какво да ядем, колко да ядем и как да ядем. Да знаем, какво да пием, колко да пием и как да пием. Да знаем, как и кога да дишаме.
Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла
наука
.
Ако човек знае и приложи това разумно, би разрешил половината от проблемата на своя живот. И ако ние не знаем разумно да използуваме тия 4 процеса, нашите физически придобивки за тялото ни ще куцат, а нашите духовни придобивки ще бъдат проблематични. Ето защо, нека всички се стремим да използуваме слънцето! Нека всички се стремим да разберем и приложим тия четири процеса правилно: храната, водата, въздуха и светлината, за да се надяваме да развием и чистите мисли, чистите желания и благородните постъпки с една морална и здрава основа, каквато Христос ни е начертал и чертае. Нека всички разумни хора започнем новото, хубавото в живота!
към текста >>
Нека всички разумни хора започнем новото, хубавото в
живота
!
Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла наука. Ако човек знае и приложи това разумно, би разрешил половината от проблемата на своя живот. И ако ние не знаем разумно да използуваме тия 4 процеса, нашите физически придобивки за тялото ни ще куцат, а нашите духовни придобивки ще бъдат проблематични. Ето защо, нека всички се стремим да използуваме слънцето! Нека всички се стремим да разберем и приложим тия четири процеса правилно: храната, водата, въздуха и светлината, за да се надяваме да развием и чистите мисли, чистите желания и благородните постъпки с една морална и здрава основа, каквато Христос ни е начертал и чертае.
Нека всички разумни хора започнем новото, хубавото в
живота
!
Зъболекар Стоицев Пловдив, 9 април 1934 г. 11. Защо поместваме тези статии с Х.Х.Х. на Учителя Петър Дънов тук? Тук им е мястото и времето да се напечатат, защото това е едно неразривно цяло от историята на издаването на сп. „Всемирна летопис" и неговия редактор Иван Толев.
към текста >>
13. Оставяме заглавието в I раздел „Силите на
живота
природа" така както е издадено в първото издание, като сме добавили и другите следващи статии от второто издание.
на Учителя Петър Дънов тук? Тук им е мястото и времето да се напечатат, защото това е едно неразривно цяло от историята на издаването на сп. „Всемирна летопис" и неговия редактор Иван Толев. 12. Аз заварих възрастните приятели, които разказваха различни случки за това списание и редактора Иван Толев. Те са описани в спомените на Борис Николов, Мария Тодорова, Николай Дойнов и Методи Константинов в поредицата на „Изгревът".
13. Оставяме заглавието в I раздел „Силите на
живота
природа" така както е издадено в първото издание, като сме добавили и другите следващи статии от второто издание.
14. По този начин представяме едновременно сп. „Всемирна летопис" с неговия редактор Иван Толев, така и отпечатваме статиите на Учителя, защото днес никой не знае за това, което изнасяме тук и отпечатваме за възпоменание на Иван Толев. На мен никой не ми предаде нито ми даде указание, че неговите статии са издавани. Това нещо сам си го открих при моите проучвания за тази епоха. Източник: БЕЛЕЖКИВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
към текста >>
Отляво са нарисувани разцъфнали цветя символизиращи
живота
на природата, а отдясно е нарисувана символиката на старото жреческо и окултно знание на човечеството - долу е кукумявката с очила между два свитъка на философското древно знание, от което излизат пламъци, а над нея е купол с жреческия светилник, окачен нависоко, от който излиза благовонни светлини, проникващи цялата вселена.
до 22 март 1920 г. излиза в 10 книжки, формат 33 см/25 см, на хубава хартия. Корицата е светлосиня или светло-сива. Изрисувано е едно око, символизиращо „Окото на Вселената" отляво е луната, отдясно е слънцето, а по средата е глобуса на планетата Земя. Окото обхваща всичко, небе, планети и Земя.
Отляво са нарисувани разцъфнали цветя символизиращи
живота
на природата, а отдясно е нарисувана символиката на старото жреческо и окултно знание на човечеството - долу е кукумявката с очила между два свитъка на философското древно знание, от което излизат пламъци, а над нея е купол с жреческия светилник, окачен нависоко, от който излиза благовонни светлини, проникващи цялата вселена.
На втората страница е съдържанието на всяка книга, а на последната страница - от вътрешната страна е място за съобщение на редакцията за набиране на абонати или за новоизлезли книги. На външната корица е съобщението за продажба на теософски книги на военното издателство на „Гужгулов и Котев" изписани по реда на отпечатването им и че се продават на ул. „Алабинска" N 37, София. Това е прочутото издателство на Димитър Котев. (За него виж „Изгревът", том III, стр.
към текста >>
„Аз съм Пътя, Истината и
живота
" -
и завършва с кн. 10 на 31 декември 1922 г. На корицата тук е даден профила на Исус Христос от пръстена с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр. 155 под N 33 както и илюстрации на този портрет поместен преди 97 страница). Отдолу е поместен цитат от Евангелието:
„Аз съм Пътя, Истината и
живота
" -
Христос. На първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от: - С окръжно предписание N 3923 от 19 август 1920 г. публикувано в бр. 115 от 23 август 1920 г.
към текста >>
Тя е бяла отгоре, заглавието на списанието е разделено с кръг, с концентриращи кръгове наподобяващи цветовете на дъгата, а вътре е поставена в бяло Пентограмата, като вътре в нея символите с двете змии, символи на Ева и отгоре запаления пламък на
живота
.
да излиза от март 1925 г. с кн. 1 до кн. 10 до септември 1926 Корицата сега е променена.
Тя е бяла отгоре, заглавието на списанието е разделено с кръг, с концентриращи кръгове наподобяващи цветовете на дъгата, а вътре е поставена в бяло Пентограмата, като вътре в нея символите с двете змии, символи на Ева и отгоре запаления пламък на
живота
.
На корицата е отбелязано съдържанието на всяка книжка от 1-10, на задната корица има съобщение за набиране на абонати. Но се вижда и усеща, че списанието спира да излиза поради много причини. Срещу списанието има атаки отвън - от църкви, журналисти, общественици и държавните органи. От друга страна има и други вътрешни причини, които ще бъдат указани къде са описани и как са публикувани, когато му дойде реда за това. 5. „Всемирна летопис" пред съда на българската интелигенция" -
към текста >>
Незначителна, „непокварна част от народа, жадна
за
положителни (!) знания в областта на духовната (!)
наука
", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа
за
висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др.
Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
Незначителна, „непокварна част от народа, жадна
за
положителни (!) знания в областта на духовната (!)
наука
", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа
за
висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др.
Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот?
към текста >>
Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и
живота
" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"?
Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот?
Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и
живота
" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"?
Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени".
към текста >>
Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва
живота
на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.'
Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото.
Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва
живота
на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.'
Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф.
към текста >>
живота
вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6.
Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь!
живота
вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6.
„Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение.
към текста >>
„Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на
живота
, на духа.
„Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише:
„Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на
живота
, на духа.
Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн.
към текста >>
Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „
наука
за
болното време", в която „ученият" професор г.
Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук
Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „
наука
за
болното време", в която „ученият" професор г.
д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
към текста >>
„Окултна биология" или
науката
на болното време.
професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta на окръжните предписания са публикувани своевременно. Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика" на българския „учен" професор не бихме желали. Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти". Приемете и пр. София, 9.Х.1925 г. 8.
„Окултна биология" или
науката
на болното време.
Това е статията на проф.д-р Ст. Консулов, поместена във вестник „Слово", год. V, бр. 1004, 4 (8.Х.1925), с. 2. Тази статия дава началото на атаките срещу „Всемирна летопис" за да бъде списанието спряно и забранено.
към текста >>
„ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ" ИЛИ
НАУКАТА
НА БОЛНОТО ВРЕМЕ
Консулов, поместена във вестник „Слово", год. V, бр. 1004, 4 (8.Х.1925), с. 2. Тази статия дава началото на атаките срещу „Всемирна летопис" за да бъде списанието спряно и забранено. Ето защо я публикуваме.
„ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ" ИЛИ
НАУКАТА
НА БОЛНОТО ВРЕМЕ
Слово, Г. IV, бр. 1004 (8.Х. 1925), с. 2 - рубрика „Научна седмица"
към текста >>
Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на
живота
и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"?
Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни.
Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на
живота
и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"?
Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура".
към текста >>
Ето ви дотук една лекция от
науката
„окултна биология".
Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства".
Ето ви дотук една лекция от
науката
„окултна биология".
Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея.
към текста >>
Но още при първите наченки на
науката
тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана
за
всекиго, че „всичко живо произлиза от живо".
IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо.
Но още при първите наченки на
науката
тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана
за
всекиго, че „всичко живо произлиза от живо".
И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната.
към текста >>
Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „
наука
". Защо?
Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката.
Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „
наука
". Защо?
- Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи. Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта. Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи.
към текста >>
той публикува една книжка „Човекът
за
теософията и
за
науката
".
Стефан Консулов срещу теософите и сп. „Всемирна Летопис" Атаките на проф. Консулов срещу окултизма, срещу теософията и списание „Всемирна летопис продължават. През 1926 г.
той публикува една книжка „Човекът
за
теософията и
за
науката
".
София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес.
към текста >>
Него го интересува
живота
само дотолкова, до колкото ще може да го използува
за
предполагаемото лично духовно усъвършенствуване.
И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори. Побеседвайте с един дъновист или теософ и ще видите, че българските обществени въпроси не го интересуват. С България може да става каквото ще.
Него го интересува
живота
само дотолкова, до колкото ще може да го използува
за
предполагаемото лично духовно усъвършенствуване.
Между хората той влиза главно, за да изпълни едно повеление отгоре: да търси и привлече нови жертви на мистицизма. Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка?
към текста >>
Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „
наука
".
Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията.
Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „
наука
".
Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия.
към текста >>
Положителната
наука
е пълно отрицание на теософския мистицизъм.
Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука".
Положителната
наука
е пълно отрицание на теософския мистицизъм.
Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията.
към текста >>
Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на
живота
,
за
които ще бъде разпространението на теософията.
Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото.
Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на
живота
,
за
които ще бъде разпространението на теософията.
Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне. Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски. След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано.
към текста >>
В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в
живота
, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти.
В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в
живота
, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже.
към текста >>
Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума
живота
".
И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума
живота
".
За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията?
към текста >>
Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание на здравия смисъл, едно противоречие на
науката
, една реална опасност
за
нацията.
Едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията.** *Сп. „Всемирна летопис", г. Ill, кн. 1 **Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика идея. Мир на земята" в глава XVII, XVIII, XIX.
Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание на здравия смисъл, едно противоречие на
науката
, една реална опасност
за
нацията.
У нас той се е разрастнал вече до размери, които налагат и на държавата, и на всеки добър българин да се замисли върху онова, което тази епидемия готви за България. Всяко по-нататъшно леко отнасяне към тази обществена напаст, ако не е късогледство, означава манкиране на един дълг. София, юний 1926. 12. Краят на една лъжа Това е заглавието на статията в сп.
към текста >>
2 под надслов „
Наука
, религия и теософски мистицизъм".
V, бр. 1174 (7.V. 1926), стр. 2, както и в бр. 1180 (14.V.1926), стр.
2 под надслов „
Наука
, религия и теософски мистицизъм".
Ето защо публикуваме от стр. 166-167 отговорът на Иван Толев и след това двете статии на бр. 1174 и бр. 1180 от вестник „Слово". КРАЯТ НА ЕДНА ЛЪЖА
към текста >>
Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „
Наука
, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
„Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра.
Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „
Наука
, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
- Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..."
към текста >>
„В най ново време хората изучават чисто научно процентите на
живота
... "
- Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..."
„В най ново време хората изучават чисто научно процентите на
живота
... "
Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е.
към текста >>
Науката
свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва
науката
.
Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... "
Науката
свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва
науката
.
Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф.
към текста >>
във времето на Христа - Б.Р.) днешната
наука
(т.е.
„В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е.
във времето на Христа - Б.Р.) днешната
наука
(т.е.
„науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си.
към текста >>
„
науката
" на проф.
Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е.
„
науката
" на проф.
д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение.
към текста >>
Но горните са достатъчни,
за
да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е
наука
, нито що е религия, нито що е християнско учение.
„науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си.
Но горните са достатъчни,
за
да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е
наука
, нито що е религия, нито що е християнско учение.
Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г.
към текста >>
13. „
Наука
, религия и теософски мистицизъм"
„Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!...
13. „
Наука
, религия и теософски мистицизъм"
статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г. V, бр. 1174 (7. V. 1926), с.
към текста >>
Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната
наука
.
I. Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта.
Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната
наука
.
Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното.
към текста >>
Лошото беше другаде:
за
да се печелят партизани на теософията и противници на положителната
наука
, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма.
Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука.
Лошото беше другаде:
за
да се печелят партизани на теософията и противници на положителната
наука
, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма.
Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята.
към текста >>
Положителната
наука
не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те.
Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите.
Положителната
наука
не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те.
Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века.
към текста >>
Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на
живота
.
С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те.
Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на
живота
.
Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др.
към текста >>
И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на
живота
, като остават съвсем на страна въпроса
за
самостойното съществуване на душата.
И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос.
И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на
живота
, като остават съвсем на страна въпроса
за
самостойното съществуване на душата.
Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване.
към текста >>
Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват
живота
върху земята.
Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос. И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата.
Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват
живота
върху земята.
Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас.
към текста >>
Тук спира
науката
.
При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност.
Тук спира
науката
.
Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове.
към текста >>
*В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната
наука
, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се
*В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната
наука
, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог.
към текста >>
Науката
свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва
науката
.
Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
Науката
свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва
науката
.
Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато.
към текста >>
Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната
наука
да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог.
Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната
наука
да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга.
към текста >>
Ако преди две хиляди години днешната
наука
беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга.
Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник.
Ако преди две хиляди години днешната
наука
беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга.
Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г. V, бр. 1180 (14.V.
към текста >>
Тук спира областта на
науката
, започва тази на религията.
Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието.
Тук спира областта на
науката
, започва тази на религията.
Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват.
към текста >>
Ограничавайки се всяка в своята област, положителната
наука
и религията не само не се изключват, но се допълнят.
В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията.
Ограничавайки се всяка в своята област, положителната
наука
и религията не само не се изключват, но се допълнят.
Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм.
към текста >>
Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната
наука
подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ,
за
да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво.
Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната
наука
подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ,
за
да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера.
към текста >>
Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната
наука
, от друга - теософския мистицизъм.
Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват.
Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната
наука
, от друга - теософския мистицизъм.
Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца.
към текста >>
Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува
живота
си само
за
усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди.
Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни.
Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува
живота
си само
за
усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим.
към текста >>
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни
за
един стегнат държавен живот,
за
който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на
живота
да живее
за
обществото, да се жертвува
за
него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни
за
един стегнат държавен живот,
за
който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на
живота
да живее
за
обществото, да се жертвува
за
него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
към текста >>
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта
за
преходността на
живота
...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята
за
аскетичното отричане на
живота
, на света, идеята
за
умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта
за
преходността на
живота
...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята
за
аскетичното отричане на
живота
, на света, идеята
за
умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
към текста >>
...Равнодушието към
живота
, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на
живота
, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи".
Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
...Равнодушието към
живота
, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на
живота
, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи".
Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".
към текста >>
Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили
за
възтържествуването на теософията в
живота
,
за
превземането на държавата.
Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.
Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили
за
възтържествуването на теософията в
живота
,
за
превземането на държавата.
В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена.
към текста >>
В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в
живота
, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата.
В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в
живота
, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи.
към текста >>
Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума -
живота
".
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума -
живота
".
Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи. И на тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията...
към текста >>
И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху
живота
на душата.
Земното бие на човека е плод от временно съюзяване на вещество и дух; смъртта туря край на тоя съюз - освобождава духовното битие от всякакви физически връзки. Докле живее тук на земята, човешкото разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа. Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III.
И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху
живота
на душата.
И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи. Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел, граница. Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление.
към текста >>
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос
за
самостойно съществуване на душата няма в позитивната
наука
и че душата е само функция на мозъка.
Синод на българската православна църква", възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане", която г. Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това.
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос
за
самостойно съществуване на душата няма в позитивната
наука
и че душата е само функция на мозъка.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
към текста >>
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос
за
самостойно съществуване на душата няма в позитивната
наука
и че душата е само функция на мозъка.
Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа.
В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос
за
самостойно съществуване на душата няма в позитивната
наука
и че душата е само функция на мозъка.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г.
към текста >>
Михайловски се спря върху
живота
на нашите училища, предимно средните.
и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г.
Михайловски се спря върху
живота
на нашите училища, предимно средните.
Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел.
към текста >>
Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят
за
морал,
за
назначението на младежа и жената в
живота
, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им.
На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните.
Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят
за
морал,
за
назначението на младежа и жената в
живота
, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им.
Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука.
към текста >>
Науката
трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел.
Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски.
Науката
трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел.
Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение.
към текста >>
Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с
наука
.
Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел.
Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с
наука
.
Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне.
към текста >>
Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници
за
правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания
за
душата, а не общедоказана и от всички приета
наука
.
Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст.
Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници
за
правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания
за
душата, а не общедоказана и от всички приета
наука
.
Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..." НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г.
към текста >>
Истинската
наука
не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..."
Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята.
Истинската
наука
не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..."
НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г. XXXII, бр. 7776 (1. VI.
към текста >>
Маркъм не е описал колко много разсадници
за
овощни дървета и
за
лозя, колко заводи
за
породисти коне, крави и свини правителството е уредило все
за
подобрение
живота
на селяните.
В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия.
Маркъм не е описал колко много разсадници
за
овощни дървета и
за
лозя, колко заводи
за
породисти коне, крави и свини правителството е уредило все
за
подобрение
живота
на селяните.
Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище. Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва.
към текста >>
„Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в
живота
, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и тържеството, които XX в.
Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва. Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта.
„Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в
живота
, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и тържеството, които XX в.
дава на младите в други страни". Такава мрачна картина никой истински приятел на България не може да начертае, когато знае миналото на този народ. Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни.
към текста >>
Христос е бил враг на
науката
и на масите на народите!
Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име.
Христос е бил враг на
науката
и на масите на народите!
Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?! Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст.
към текста >>
Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна
наука
.
Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора.
Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна
наука
.
Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории.
към текста >>
Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради
науката
той е готов да отхвьрли Бога „Иеова".
В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука.
Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради
науката
той е готов да отхвьрли Бога „Иеова".
Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа.
към текста >>
Да,
науката
, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на
науката
, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската
наука
, а не мечтанията на някои умове.
Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова".
Да,
науката
, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на
науката
, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската
наука
, а не мечтанията на някои умове.
Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа. Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна.
към текста >>
Този професор прогласява своите въображаеми вярвания
за
душата, а не общедоказана и от всички приета
наука
.
Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове.
Този професор прогласява своите въображаеми вярвания
за
душата, а не общедоказана и от всички приета
наука
.
Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа. Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна. На свършване казвам следното: дейността на този човек, било чрез перо или чрез сказки, е повече вредоносна отколкото полезна.
към текста >>
Истинската
наука
не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа.
Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории.
Истинската
наука
не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа.
Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна. На свършване казвам следното: дейността на този човек, било чрез перо или чрез сказки, е повече вредоносна отколкото полезна. Тя отваря широки врата за ужасен болшевизъм в България. И ако се ограничават неразумните деяния на наши българи, уместно ли е чужденец да се гаври с най-светите чувства на народа и да подкопава основите, върху които почива правилният и траен напредък на този народ?! Такава дейност на иностранец няма да се търпи в никоя самостоятелна и мъдра държава.
към текста >>
В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска
наука
.
Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина. В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира. Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи.
В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска
наука
.
Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение.
към текста >>
За
пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на
живота
, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи
живота
младежи.
или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж. Аз не познавам г. Ст. Консулов, професор и доктор (не зная по какво).
За
пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на
живота
, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи
живота
младежи.
Езика на сказчика беше хубав, завиден. Гласът му, не лош. Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни. Начетеността му, ограничена, едностранчива.
към текста >>
Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна
наука
.
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение.
Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна
наука
.
Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. НЕОБХОДИМИ РАЗЯСНЕНИЯ „Всемирна Летопис", Г.
към текста >>
В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има
за
задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против
науката
, философията, а най-малко - против религията".
Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.).
В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има
за
задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против
науката
, философията, а най-малко - против религията".
Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г.
към текста >>
Мото: „Малко
наука
и човек става безбожник;
7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение:
Мото: „Малко
наука
и човек става безбожник;
повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
към текста >>
повече
наука
, и човек става изново религиозен."
1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник;
повече
наука
, и човек става изново религиозен."
Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия.
към текста >>
Теософията е синтез на
наука
, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.
Теософията е синтез на
наука
, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот.
към текста >>
Така теософията обгръща всички научни дисциплини -
науката
за
формите и
за
материята, както и всички науки
за
духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение
за
абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е
науката
на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
Така теософията обгръща всички научни дисциплини -
науката
за
формите и
за
материята, както и всички науки
за
духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение
за
абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е
науката
на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
към текста >>
Теософията не се обявява и срещу опитната
наука
на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната
наука
е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика.
И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът.
Теософията не се обявява и срещу опитната
наука
на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната
наука
е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика.
И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета!
към текста >>
И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна
наука
и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.
И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика.
И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна
наука
и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.
То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат?
към текста >>
То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на
наука
и изкуство.
От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.
То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на
наука
и изкуство.
Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа.
към текста >>
Един синтез на
наука
, философия и религия се налага от самосебе; защото
науката
за
материята е в същото време и
наука
за
енергията,
науката
за
енергията засяга и
науката
за
душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията.
Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство.
Един синтез на
наука
, философия и религия се налага от самосебе; защото
науката
за
материята е в същото време и
наука
за
енергията,
науката
за
енергията засяга и
науката
за
душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията.
Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона.
към текста >>
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната
наука
нима не съвпадат?
И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета!
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната
наука
нима не съвпадат?
Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
към текста >>
Днешната „положителна"
наука
, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия.
Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона.
Днешната „положителна"
наука
, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия.
Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски.
към текста >>
Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега
науката
„открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.
Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия.
Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега
науката
„открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.
Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си.
към текста >>
Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната
наука
още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим
за
хипнотизма,
за
ада на Райхенбаха,
за
телепатията и
за
спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.
Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната
наука
още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим
за
хипнотизма,
за
ада на Райхенбаха,
за
телепатията и
за
спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
към текста >>
Теософията донася една нова живителна струя в
наука
и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който
за
днешната епоха едва що се заражда.
Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Теософията донася една нова живителна струя в
наука
и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който
за
днешната епоха едва що се заражда.
Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите.
към текста >>
И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява
живота
на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати
за
най-страшни чудовищни напасти - и
за
ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен...
Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък.
И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява
живота
на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати
за
най-страшни чудовищни напасти - и
за
ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен...
Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк.
към текста >>
Никога положителната
наука
не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот.
„Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.).
Никога положителната
наука
не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот.
Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3).
към текста >>
В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се
живота
) се обръщат на кристал.
87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво. В «овогоучилище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания". С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя 6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис" и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости.
В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се
живота
) се обръщат на кристал.
На стр. 131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г.
към текста >>
Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната
наука
.
131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г.
Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната
наука
.
Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете.
към текста >>
VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху
живота
на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира
за
правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента".
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн.
VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху
живота
на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира
за
правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента".
Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма.
към текста >>
Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към
науката
, правят ги лековерни, безкритични.
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс.
Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към
науката
, правят ги лековерни, безкритични.
Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации.
към текста >>
Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна
наука
", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят.
Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности.
Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна
наука
", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят.
Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф.
към текста >>
Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът
за
теософията и
за
науката
(1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др.
1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф. университет по зоология. Печатал трудове върху комарната фауна, борбите с маларията и др.
Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът
за
теософията и
за
науката
(1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др.
Данчов, Н. Г. и др. Българска енциклопедия / Н. Г. Данчов, И. Г. Данчов.- София: Ст.
към текста >>
4. Ето защо публикуваме тези статии,
за
да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с
живота
си трябва да защитят Учението му.
- „Изгревът" том VIII, стр. 468-472. 3. Той е един необикновен пример как от противник по всички окултни науки идва времето и се преобръща. Но трябва да дойде времето, дасе развият събитията отвън, за да може да изтече времето през него и да се пробуди съзнанието му за един друг свят. Накрая приема Учителя Дънов и Неговото учение. Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472.
4. Ето защо публикуваме тези статии,
за
да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с
живота
си трябва да защитят Учението му.
Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г.
към текста >>
„Духовна култура" списание
за
религия, изкуство и
наука
, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн.
Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп.
„Духовна култура" списание
за
религия, изкуство и
наука
, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн.
11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник. По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях.
към текста >>
Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в
живота
.
„Духовна култура", кн. 11-12 (1922), с. 41 „Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам.
Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в
живота
.
Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
към текста >>
Друга част са негови противници и врагове от самото начало и те си остават такива докрая на
живота
.
Такъв пример е Иван Толев редактора на сп. „Всемирна Летопис". А защо като е враг, го публикуваме? Публикуваме материалите му преди да е станал враг. След като става враг и се оттегля той заглъхва тихо, тихо като в пустиня.
Друга част са негови противници и врагове от самото начало и те си остават такива докрая на
живота
.
Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в затворите или бяха убити. Примери безчет. Та комунистите се явиха като Бич Божий и раздадоха своето възмездие. Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов.
към текста >>
Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла
живота
си се обръщат и стават Негови последователи.
Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това. Но това бе факт, на който и аз бях свидетел. Неоспорим факт!
Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла
живота
си се обръщат и стават Негови последователи.
Такъв случай е проф. Стефан Консулов. След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов. От враг става последовател. А през какви етапи е минал ще проследите по статиите, които сме публикували.
към текста >>
Накрая на
живота
си той отива в с.
527 за Тодор Бъчваров. Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов. Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов. Но опознаването е дълъг, мъчителен процес траещ десетки години. Такъв пример е българския окултист, теософ, писател Николай Райнов.
Накрая на
живота
си той отива в с.
Мърчаево при Учителя Дънов. Иска среща с него. Учителят се съгласява. При срещата си с Него Николай Райнов пада на колене пред Учителя и Му казва: „Винаги, когато съм се молил на Бога, винаги пред мен излиза Вашето лице". Учителят е строг, защото Николай Райнов десетилетия е воювал срещу Него.
към текста >>
Разбира се всичко това е terra rncognita
за
„българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с
науката
.
[2] Вж. статията му в тази книжка върху преживяването. [3] Европейските учени отдавна и експериментално са доказали възможността де се превръщат елементите съгласно основното начало за единството на материята. Председател на алхимическото дружество във Франция, г. Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет.
Разбира се всичко това е terra rncognita
за
„българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с
науката
.
[4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите. Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo. Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл.
към текста >>
Теософията има
за
задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против
науката
, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo.
[3] Европейските учени отдавна и експериментално са доказали възможността де се превръщат елементите съгласно основното начало за единството на материята. Председател на алхимическото дружество във Франция, г. Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката. [4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите.
Теософията има
за
задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против
науката
, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo.
Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление.
към текста >>
38.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 3.06.1919 г.
Приложете я като средство да се упътват страдующите в правия път на
живота
.
София, 3.VI.1919 г. Любезни Ив. Жеков, Идеята ви с водолечението е добра.
Приложете я като средство да се упътват страдующите в правия път на
живота
.
Великата наука да се научи човек да живее тъй както първоначално е било, е най-доброто изкуство. Дръжте предвид широките рамки на Христовото Учение. „Първом Царството Божие и всичко друго ще се приложи.“ Това е велик закон за земята и „правдата Негова“. Това е за „Живота“. Вие сте в прави я път.
към текста >>
Великата
наука
да се научи човек да живее тъй както първоначално е било, е най-доброто изкуство.
София, 3.VI.1919 г. Любезни Ив. Жеков, Идеята ви с водолечението е добра. Приложете я като средство да се упътват страдующите в правия път на живота.
Великата
наука
да се научи човек да живее тъй както първоначално е било, е най-доброто изкуство.
Дръжте предвид широките рамки на Христовото Учение. „Първом Царството Божие и всичко друго ще се приложи.“ Това е велик закон за земята и „правдата Негова“. Това е за „Живота“. Вие сте в прави я път. Вода, топлина, светлина, храна, лекуват всичко и създават всичко.
към текста >>
Това е
за
„
Живота
“.
Идеята ви с водолечението е добра. Приложете я като средство да се упътват страдующите в правия път на живота. Великата наука да се научи човек да живее тъй както първоначално е било, е най-доброто изкуство. Дръжте предвид широките рамки на Христовото Учение. „Първом Царството Божие и всичко друго ще се приложи.“ Това е велик закон за земята и „правдата Негова“.
Това е
за
„
Живота
“.
Вие сте в прави я път. Вода, топлина, светлина, храна, лекуват всичко и създават всичко. Водата е носителка на живота, топлината е носителка на Любовта, светлината е носителка на Истината, а храната, на добродетелта. Любовта създава условията, Светлината с Истината ги оформява, а добродетелта им създава основа. Моя поздрав на всички приятели.
към текста >>
Водата е носителка на
живота
, топлината е носителка на Любовта, светлината е носителка на Истината, а храната, на добродетелта.
Дръжте предвид широките рамки на Христовото Учение. „Първом Царството Божие и всичко друго ще се приложи.“ Това е велик закон за земята и „правдата Негова“. Това е за „Живота“. Вие сте в прави я път. Вода, топлина, светлина, храна, лекуват всичко и създават всичко.
Водата е носителка на
живота
, топлината е носителка на Любовта, светлината е носителка на Истината, а храната, на добродетелта.
Любовта създава условията, Светлината с Истината ги оформява, а добродетелта им създава основа. Моя поздрав на всички приятели. Мирът Божий да пребъдва с вас. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>
39.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Чух след време и Неговия глас и мнението Му по този важен проблем - срещата на ученика с Учителя, която е епоха в
живота
на ученика.
Не можахме да се свържем с никого. Бяхме закъснели. Или бяхме дошли във време, което не беше определено за нас. После след години научих, че за всекиго е строго определено мястото и времето за среща с Учителя. Убедих се в това.
Чух след време и Неговия глас и мнението Му по този важен проблем - срещата на ученика с Учителя, която е епоха в
живота
на ученика.
Бях направила първата крачка. А това не беше малко. Трябваше да чакам още една година, за да направя и втората крачка и да срещна Учителя. Изгревът - Том 6 10. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1920 ГОДИНАЦанка Екимова
към текста >>
При срещите на съборите в град Велико Търново, а именно през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя,
за
доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из
живота
на нашето братство.
Много неща да виждаш; отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи свят, но да ги използуваш разумно и когато крайната необходимост ги изисква. Много неща да чуваш, но да знаеш кога и как да ги предадеш. Да познаваш силите на природата - топлина, светлина и електричество, да ги носиш в себе си, но да знаеш кога, как и доколко да си служиш с тях. Щастлив е онзи, който е прозрял, дори в минимална степен, това велико изкуство в своя Учител. Неизброими са проявите на това изкуство.
При срещите на съборите в град Велико Търново, а именно през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя,
за
доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из
живота
на нашето братство.
Годината 1920 беше богата на случки, по-малки или по-големи, но интересни. Те илюстрират хората, които следваха новото учение. В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си излизаше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше.
към текста >>
Това видях аз навсякъде в
живота
; между прости и учени, между богати и бедни, между стари и млади, между болни и здрави.
А колко естествено е било това. Всеки от нас, с различно възпитание, култура и образование, иде вън от света и направо влиза в Школата на Учителя, слуша нещо ново, велико и възвишено, харесва го, иска да го следва, но старият живот в него го спъва, противодействува му и го изобличава. Човек не признава лесно погрешките си, не се поддава лесно и още по-мъчно отстъпва. На това не се чудя. Сила е старото, силен е старият човек.
Това видях аз навсякъде в
живота
; между прости и учени, между богати и бедни, между стари и млади, между болни и здрави.
Повтарям: Всичко това не ме учудва днес. Чудя се, обаче, на умението на Учителя, как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тия хора да слушат с години Новото Учение, предадено с любов и свобода, без никакво насилие, без никаква външна дисциплина и дресировка. Който е познал отчасти Учителя и видял и приложил неговите методи, от ден на ден се учудва и възхищава. Днес, вече 22 години откак Учителят не е между нас физически, но нито Словото Му е престанало да звучи и отеква в душите ни, нито методите Му са остарели, нито подтикът и импулсът, който ни даде, е престанал да работи у нас. Времето не заличава Великото и Мощното.
към текста >>
Отде и как е придобил това знание, тази
наука
, къде е следвал тази педагогическа школа и тъй майсторски прилага нейните методи, не зная, но аз, като малък учител в обществото, се възхищавам от тях и се уча.
Никой нищо не знае за нашето заминаване и решение. Чудно нещо! Ние тръгваме инкогнито." - „Възможно е, казах аз, но Учителят прочете това на небето." Тримата братя се замислиха, но повече не можахме да си кажем дума, защото влакът потегли. Те останаха да си мислят, но и аз, като се качих на софийския влак, продължих усилено да мисля върху думите и постъпките на Учителя. Как вижда нещата, не зная, но фактите са налице.
Отде и как е придобил това знание, тази
наука
, къде е следвал тази педагогическа школа и тъй майсторски прилага нейните методи, не зная, но аз, като малък учител в обществото, се възхищавам от тях и се уча.
Много знания има, но знае и да мълчи. Мълчи, но и с мълчанието говори. Влакът се движи, спира и пак потегля и аз си мисля, и неусетно стигнах София. Слязох от влака и тихо, полугласно си казах: Така е, да знаеш много, но да знаеш и да мълчиш: да говориш, но да знаеш кога да говориш и колко да говориш. И като мълчиш отвън, да знаеш да говориш отвътре, и като поучаваш човека, да знаеше какъв метод да приложиш, да имаш резултат.
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Паша Теодорова и Савка Керемедчиева, Варна
, 9.12.1920 г.
Светлината, топлината, това е приятното в
живота
.
Варна, 9.XII.1920 г. Обична Паша и Савка, Получих вашето писмо.
Светлината, топлината, това е приятното в
живота
.
Те са носителки на Истината, а самата Истина е глава на разумното във всяка душа. Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в тяхните Божествени прояви.
към текста >>
Божествената
наука
, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо.
Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в тяхните Божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила.
Божествената
наука
, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо.
Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа.
към текста >>
Събирайте сладкия нектар на
живота
от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта.
Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата.
Събирайте сладкия нектар на
живота
от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта.
Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа. Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го управлява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен.
към текста >>
Днес хубавата
наука
живее в изби, гдето светлината прониква.
Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух. Не е онзи, който говори за добродетелта, но който я има в своето сърце.
Днес хубавата
наука
живее в изби, гдето светлината прониква.
По-добре е да сте пред лицето на живото слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти е по-добре да слушаш Тихия глас на Бога, като се разнася в природата, в нейните малки гънки, светлите ручейчета, отколкото грубия рев, ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той Го няма там.
към текста >>
Това са думите на
живота
.
Тогава вашата душа ще се зарадва. Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим. Аз ще дам всичкото свое съдействие на моите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любов, Мъдрост и добродетел да бъдат с вас сега и всякога, през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичко добро и възвишено във вас.
Това са думите на
живота
.
Само Божията Любов е Любов. Дънов (Свещеният подпис) Източник: IV. ПИСМА 1.
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна
, 9.12.1920 г.
Светлината, топлината, това е приятното в
живота
.
Варна, 9.XII.1920 г. Обична Паша и Савка, Получих вашето писмо.
Светлината, топлината, това е приятното в
живота
.
Те са носителки на Истината, а самата Истина е глава на разумното във всяка душа. Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в тяхните Божествени прояви.
към текста >>
Божествената
наука
, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо.
Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в тяхните Божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила.
Божествената
наука
, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо.
Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа.
към текста >>
Събирайте сладкия нектар на
живота
от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта.
Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата.
Събирайте сладкия нектар на
живота
от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта.
Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа. Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го управлява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен.
към текста >>
Днес хубавата
наука
живее в изби, гдето светлината прониква.
Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух. Не е онзи, който говори за добродетелта, но който я има в своето сърце.
Днес хубавата
наука
живее в изби, гдето светлината прониква.
По-добре е да сте пред лицето на живото слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти е по-добре да слушаш Тихия глас на Бога, като се разнася в природата, в нейните малки гънки, светлите ручейчета, отколкото грубия рев, ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той Го няма там.
към текста >>
Това са думите на
живота
.
Тогава вашата душа ще се зарадва. Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим. Аз ще дам всичкото свое съдействие на моите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любов, Мъдрост и добродетел да бъдат с вас сега и всякога, през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичко добро и възвишено във вас.
Това са думите на
живота
.
Само Божията Любов е Любов. Дънов (Свещеният подпис) Източник: IV. ПИСМА 1.
към текста >>
42.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в
живота
“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в
живота
“.
След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>
Човек в
живота
трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък.
Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен.
Човек в
живота
трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък.
Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш. Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, когото търсиш, е Бог. Улицата, дето живее, са Ангелите.
към текста >>
Това е една
наука
много трудна, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Превеждайте, това трябва да се преведе. А пък ти не знаеш името, улицата и номера и нещо не върви. Ще видиш дали в името си съгрешил, дали в улицата или в номера. Като намериш името, ще питаш за улицата и после, като дойдеш до номера, ще питаш хората. Тогава ще видиш, че Бог живее в сърцата на хората и в умовете на Ангелите.
Това е една
наука
много трудна, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Един брат ме пита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте Господа? “ Той мисли, че това е нещо механическо. Как да му кажа? Превеждам му един анекдот: един се оплаквал, че няма добри хора в света и че всички са лоши. Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек.“ Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите.
към текста >>
Смисълът на
Живота
е в познанието на Бога.
След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта.
Смисълът на
Живота
е в познанието на Бога.
Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога.
към текста >>
са публикувани в томчето „Великото в
живота
“.
Като заминеш за онзи свят, ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята. На Резнъовете прекарахме няколко часа, а на връщане минахме през т. нар. Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държа на Яворови присое, през 1934 г.
са публикувани в томчето „Великото в
живота
“.
Единството в света (Акордиране на човешката душа - т. 1)
към текста >>
43.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Търново
, 23.09.1921 г.
От там ще дойде велик9та
наука
за
живота
.
Върви, смела бъди. Със сърцето си опитвай, с ума си проверявай, с душата си съзерцавай и люби, а с духа си Истината държи. Твоето слънце ярко грее, то е щедро, на всички еднакво дава, в него се явява Бог на Любовта. Любов не на форми, но на думи. Пази твоето нежно чувство, в него любов ще се яви, гради и съграждай, на канарата се държи.
От там ще дойде велик9та
наука
за
живота
.
Да царува Любовта, да царува Мъдростта, да царува Истината в твоята душа, тогава ти ще си всякога щастлива. Запечатай тия мои думи дълбоко в душата си. Работи с усърдие и прилежност и изпълвай дълга си с Любов. В това аз всякога ще ти помагам. (Свещеният подпис)
към текста >>
44.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
Лекционният цикъл пред Общия окултен клас започва с "Трите
живота
", провежда се ежеседмично в сряда и завършва на 20 декември 1944 година.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК) На 24 февруари 1922 година в София Учителя открива Школата на Бялото Братство и сформира два класа: Общ окултен клас и Специален (младежки) окултен клас.
Лекционният цикъл пред Общия окултен клас започва с "Трите
живота
", провежда се ежеседмично в сряда и завършва на 20 декември 1944 година.
Лекционният цикъл пред Младежкия окултен клас започва с "Двата пътя", провежда се ежеседмично в петък и завършва на 15 декември 1944 година. Според запазени списъци от октомври 1923 година, Общият окултен клас се състои от 52, а Младежкият окултен клас - от 45 ученика. С това е поставено началото на двете школи. Не е ясно защо в спомените на Николай Дойнов се дава като начало на школите - 22 март 1922 г.? 1. УЧРЕДЯВАНЕ НА ШКОЛИТЕ
към текста >>
После отвори Школата и
за
възрастни, в която влизаха и младежите.Окото Божие се отвори,
за
да види какво правят тези деца тук, на Земята, какво са постигнали, от какво се нуждаят, къде се спъват в пътя си и какво се бавят и губят в тези пътеки на
живота
.Учителя идва на Земята скромно, незабелязано.
У ч и т е л я Учителя след беседа (около 1935 г.) Когато Учителя откри Школите, това беше нова епоха в нашия живот. Годишните събори бяха подготовка за Школите; неделните беседи – също. Най-първо Учителя откри Школата за младежите и първите ученици бяха поканени поименно (1922 г.).
После отвори Школата и
за
възрастни, в която влизаха и младежите.Окото Божие се отвори,
за
да види какво правят тези деца тук, на Земята, какво са постигнали, от какво се нуждаят, къде се спъват в пътя си и какво се бавят и губят в тези пътеки на
живота
.Учителя идва на Земята скромно, незабелязано.
И докато вниманието на света е отвлечено от големите събития – политически, икономически, социални и други, каквито винаги има, в това време Учителя извършва мълчаливо Своята благословена работа. Той намира Своите ученици, призовава ги и започва над тях работата, която е и работа над цялото човечество. В тази малка среда, около този жив Божествен център се разрешават въпросите, които вълнуват човешките души за дадена епоха. Тук възникват всички проблеми и противоречия от външен и вътрешен характер. Тук се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се разрешават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото, подготвят се условията за Новия живот.
към текста >>
Едно от качествата на Великата Школа на
Живота
– Школата на Бялото Братство или така наречената Божествена Школа – това е: тя поставя всичко изучено на опит.
Една от първите задачи на Школата е да се възстановят тези пътища, по които живите сили на Природата идват и обновяват човека. Школата приготвя учениците за новите условия, при които Животът ще се прояви.Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл. Това, което се извършва в този малък кръг, предстои да се извърши в цялото човечество. Това, което може да се постигне тук, е възможно и постижимо за цялото човечество. Знанието, което се дава тук, се дава за човеците-братя по цялата Земя.Работата в една духовна Школа е работа върху човешката душа, върху човешкото сърце, върху човешкия ум, върху човешката воля.Задачата на Божествената Школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат Истината.
Едно от качествата на Великата Школа на
Живота
– Школата на Бялото Братство или така наречената Божествена Школа – това е: тя поставя всичко изучено на опит.
В нея теорията и практиката вървят ръка за ръка. Тя показва на ученика не само пътя към Истината, но и начините за нейното приложение.Лекциите на Общия и Младежкия клас се различават. Първите имат предвид извървян път, дето са направени редица погрешки и отклонения, които трябва да се изправят. Създадени са вече известни навици, върху които трябва да се работи. Умът, сърцето и тялото са достигнали своето развитие.
към текста >>
Учителя казва:Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек ученик на Великата Разумна Природа.Пътят на ученика, това е новото, което днес влиза в
живота
на човечеството.Първото въздействие от Словото на Учителя върху душите ни беше, както въздействието на слънчевите лъчи върху семенцата в почвата.
Отначало, докато бяхме в града, Школите бяха вечер. Щом обаче се преселихме на Изгрева и съградихме нашия светъл слънчев салон, Школите се откриха в ранните утринни часове преди изгрева на Слънцето.Наистина ръката на Любовта е блага като ръката на майката. Ала ръката на Любовта е силна като ръката на баща, който е и добър. С какво търпение ни води Учителя през тези години, с каква Любов и благост. Когато Божественото учение се преподава, това е началото на една нова епоха в пътя на човешките души.
Учителя казва:Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек ученик на Великата Разумна Природа.Пътят на ученика, това е новото, което днес влиза в
живота
на човечеството.Първото въздействие от Словото на Учителя върху душите ни беше, както въздействието на слънчевите лъчи върху семенцата в почвата.
Те трепнаха, оживяха и покълнаха. Много сили дремят в човешката душа, много дарби и способности. Всичко това биде призовано към Живот. Цял един свят оживя. Душата на ученика е като градина, в която зреят плодове.
към текста >>
Всяко дърво, което принася плод, се благославя.Знанието
за
пътя на човешката душа към Бога е велико Знание на
Живота
.
Цял един свят оживя. Душата на ученика е като градина, в която зреят плодове. Учителя казва:Всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство е плод в Духовния свят. И всяка ваша постъпка е един зрял плод. Вие сте като плодните дървета в света на Ангелите.
Всяко дърво, което принася плод, се благославя.Знанието
за
пътя на човешката душа към Бога е велико Знание на
Живота
.
Учителя се вслушва с чутко ухо в нашите души. Много противоречия, много съмнения и предразсъдъци имаше да се отстраняват. Имаше да се ликвидира с един стар живот на хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път. Работата в Школата Учителя води двадесет и две години планомерно и последователно. С Любов и търпение Той ни въведе в света на душата – свят, обширен като Вселената.
към текста >>
Как да живеем, как да подобрим
живота
си, как да обновим
живота
си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили – на тези въпроси се отговаря пълно и се дават методи
за
работа.В Школата най-първо се пристъпва към основно проучване на човека – сегашния човек, така както е в тази му фаза, с тези сили, които се развиват в неговия организъм, проявяват се в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират в неговата воля.
Ученикът знае, че върху познанията, които тук придобива, почива неговото щастие. Понеже той ще съгражда бъдещия си живот върху тези свои познания, затова той пристъпва към работата в Школата с благоговение.Друго правило на Божествената Школа гласи:Знанието се придобива по закона на Любовта. Знание, придобито без Любов, не ползва. Божествената Школа отговаря на много въпроси, но не на всички. Всеки въпрос трябва да се разгледа на своето време.
Как да живеем, как да подобрим
живота
си, как да обновим
живота
си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили – на тези въпроси се отговаря пълно и се дават методи
за
работа.В Школата най-първо се пристъпва към основно проучване на човека – сегашния човек, така както е в тази му фаза, с тези сили, които се развиват в неговия организъм, проявяват се в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират в неговата воля.
След като се проучи човекът по този начин, пристъпва се тогава в други области, по-широки и по-приятни. Когато се проучава положителната страна на човека, е приятно; когато се проучават неговите отрицателни страни, е неприятно. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Да се проучава човекът, това е трудно нещо. В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето естество.
към текста >>
Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.Знанието, което съвременната
наука
дава, трябва да се използва.
След като се проучи човекът по този начин, пристъпва се тогава в други области, по-широки и по-приятни. Когато се проучава положителната страна на човека, е приятно; когато се проучават неговите отрицателни страни, е неприятно. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Да се проучава човекът, това е трудно нещо. В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето естество.
Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.Знанието, което съвременната
наука
дава, трябва да се използва.
То служи като основа. Учителя казва:Съвременната наука е само предговор на Великата Божествена наука. Ако знанието, което тя дава, не можете да придобиете, как ще придобиете Божественото знание? Казвам ви: едно е Знанието, една е Светлината, но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза.Правилото за ученика гласи:Само онова, което приложиш и опиташ, може да те ползва.Една от първите задачи на ученика е да познае себе си, силите, които са му дадени на разположение – да ги овладее, да ги направлява, да ги регулира, да установи правилни отношения с Живата Природа, да се ползва от нейните сили, да установи връзките си с Разумния невидим свят, който направлява Живота. Понятията, с които ученикът си служи, са живи.
към текста >>
Учителя казва:Съвременната
наука
е само предговор на Великата Божествена
наука
.
Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Да се проучава човекът, това е трудно нещо. В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето естество. Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.Знанието, което съвременната наука дава, трябва да се използва. То служи като основа.
Учителя казва:Съвременната
наука
е само предговор на Великата Божествена
наука
.
Ако знанието, което тя дава, не можете да придобиете, как ще придобиете Божественото знание? Казвам ви: едно е Знанието, една е Светлината, но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза.Правилото за ученика гласи:Само онова, което приложиш и опиташ, може да те ползва.Една от първите задачи на ученика е да познае себе си, силите, които са му дадени на разположение – да ги овладее, да ги направлява, да ги регулира, да установи правилни отношения с Живата Природа, да се ползва от нейните сили, да установи връзките си с Разумния невидим свят, който направлява Живота. Понятията, с които ученикът си служи, са живи. Те растат заедно с него, съпътстват го като добри приятели и му помагат.Учителя казва:Пътят на ученика е като зазоряване.В тази задружна работа се изграждат онези прекрасни, бащински отношения между Учителя и учениците. Познаването на Учителя е чисто вътрешен процес.
към текста >>
Казвам ви: едно е Знанието, една е Светлината, но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза.Правилото
за
ученика гласи:Само онова, което приложиш и опиташ, може да те ползва.Една от първите задачи на ученика е да познае себе си, силите, които са му дадени на разположение – да ги овладее, да ги направлява, да ги регулира, да установи правилни отношения с Живата Природа, да се ползва от нейните сили, да установи връзките си с Разумния невидим свят, който направлява
Живота
.
В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето естество. Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.Знанието, което съвременната наука дава, трябва да се използва. То служи като основа. Учителя казва:Съвременната наука е само предговор на Великата Божествена наука. Ако знанието, което тя дава, не можете да придобиете, как ще придобиете Божественото знание?
Казвам ви: едно е Знанието, една е Светлината, но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза.Правилото
за
ученика гласи:Само онова, което приложиш и опиташ, може да те ползва.Една от първите задачи на ученика е да познае себе си, силите, които са му дадени на разположение – да ги овладее, да ги направлява, да ги регулира, да установи правилни отношения с Живата Природа, да се ползва от нейните сили, да установи връзките си с Разумния невидим свят, който направлява
Живота
.
Понятията, с които ученикът си служи, са живи. Те растат заедно с него, съпътстват го като добри приятели и му помагат.Учителя казва:Пътят на ученика е като зазоряване.В тази задружна работа се изграждат онези прекрасни, бащински отношения между Учителя и учениците. Познаването на Учителя е чисто вътрешен процес. Учителя идва като вътрешна разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя в душата на ученика.
към текста >>
45.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с
науката
.
Т. м. Коя е главната идея, която занимава ученика при постъпването му в училището? Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод.
Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с
науката
.
Какво означава думата „наука“? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност.
към текста >>
Какво означава думата „
наука
“?
Коя е главната идея, която занимава ученика при постъпването му в училището? Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце. И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод. Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката.
Какво означава думата „
наука
“?
Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата.
към текста >>
От съчетанието на буквите в думата „
наука
“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в
науката
метод, чрез който да примирят противоречията в
живота
.
И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази. За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод. Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката. Какво означава думата „наука“? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия.
От съчетанието на буквите в думата „
наука
“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в
науката
метод, чрез който да примирят противоречията в
живота
.
Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм.
към текста >>
Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“
за
означаване понятието „знание“, „
наука
“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа.
За тази цел се изисква добра почва, за да може всяка мисъл, която падне върху нея, да даде плод. Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката. Какво означава думата „наука“? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота.
Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“
за
означаване понятието „знание“, „
наука
“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа.
Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре“.
към текста >>
Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате
науката
или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в
живота
, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата.
Какво означава думата „наука“? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност.
Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате
науката
или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в
живота
, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата.
Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре“. Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце.
към текста >>
Който изучава
науката
с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност.
Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа. Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност. Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата.
Който изучава
науката
с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност.
Опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре“. Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до Истината.
към текста >>
Другите обаче, като славяните, търсят в
живота
си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце.
Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре“. Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н.
Другите обаче, като славяните, търсят в
живота
си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце.
В това отношение славяните са по-близо до Истината. И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. „Познай себе си! “, казва Сократ. Какво означават думите „познай себе си“?
към текста >>
И тъй, ако искате да се занимавате с окултната
наука
, на първо място трябва да изучавате себе си.
Опасността седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре“. Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до Истината.
И тъй, ако искате да се занимавате с окултната
наука
, на първо място трябва да изучавате себе си.
„Познай себе си! “, казва Сократ. Какво означават думите „познай себе си“? Какво трябва да познаете в себе си: висшето, или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете висшето, Божественото начало в себе си.
към текста >>
Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре, и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в
живота
му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея.
Какво означават думите „познай себе си“? Какво трябва да познаете в себе си: висшето, или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано: Да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна, уравновесяват силите, които действат в вас.
Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре, и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в
живота
му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея.
Коя е причината за това нещастие? Причината за това нещастие е майсторът, който е направил тази форма. Мнозина ще кажат, че съдбата на този човек е била такава. Когато грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това? Самият грънчар.
към текста >>
След тях идват младите, които не одобряват
живота
на старите и мислят, че ще могат да го изправят.
Следователно всякога висшето смачква формите на низшето, като го преработва, вае, докато изкара от него по-хубава, по-съвършена форма. Какво друго може да се направи с гърнета, които не са сполучливо изваяни, освен да се смачкат старите им форми, за да се преработят и превърнат в нови, по-устойчиви и съвършени? Често младите мислят, че са по-умни от старите и казват: „Старите са отживели времето си. Ние ще им покажем как трябва да живеят“. Обаче едно време и тия стари са казвали същото.
След тях идват младите, които не одобряват
живота
на старите и мислят, че ще могат да го изправят.
И те остаряват, без да изправят живота си. Така се изреждат едни след други младите поколения, които искат да покажат на старите как се живее, но не успяват. Защо? Защото и те, като старите, си служат със стари методи. Казвам: Старите методи не могат да разрешат основните въпроси на живота. Младите трябва да се пазят да не повтарят слабостите на старите.
към текста >>
И те остаряват, без да изправят
живота
си.
Какво друго може да се направи с гърнета, които не са сполучливо изваяни, освен да се смачкат старите им форми, за да се преработят и превърнат в нови, по-устойчиви и съвършени? Често младите мислят, че са по-умни от старите и казват: „Старите са отживели времето си. Ние ще им покажем как трябва да живеят“. Обаче едно време и тия стари са казвали същото. След тях идват младите, които не одобряват живота на старите и мислят, че ще могат да го изправят.
И те остаряват, без да изправят
живота
си.
Така се изреждат едни след други младите поколения, които искат да покажат на старите как се живее, но не успяват. Защо? Защото и те, като старите, си служат със стари методи. Казвам: Старите методи не могат да разрешат основните въпроси на живота. Младите трябва да се пазят да не повтарят слабостите на старите. Нека се учат от техните опитности, да видят какво им е липсвало, задето животът им е излязъл несполучлив.
към текста >>
Казвам: Старите методи не могат да разрешат основните въпроси на
живота
.
Обаче едно време и тия стари са казвали същото. След тях идват младите, които не одобряват живота на старите и мислят, че ще могат да го изправят. И те остаряват, без да изправят живота си. Така се изреждат едни след други младите поколения, които искат да покажат на старите как се живее, но не успяват. Защо? Защото и те, като старите, си служат със стари методи.
Казвам: Старите методи не могат да разрешат основните въпроси на
живота
.
Младите трябва да се пазят да не повтарят слабостите на старите. Нека се учат от техните опитности, да видят какво им е липсвало, задето животът им е излязъл несполучлив. Много и дълбоки са причините за неуспеха на старите. Те представят цяла история, която трябва да се изучи. Сега ще ви задам една тема, върху която всички да мислите.
към текста >>
Окултната
наука
е опитна, затова всяко знание е ценно, когато може да се приложи в
живота
.
Много и дълбоки са причините за неуспеха на старите. Те представят цяла история, която трябва да се изучи. Сега ще ви задам една тема, върху която всички да мислите. Тя е следната: „Най-разумният метод за работа“. Нека всеки помисли кой е най-разумният метод за работа.
Окултната
наука
е опитна, затова всяко знание е ценно, когато може да се приложи в
живота
.
Това, именно, определя мястото ви като ученици. Когато някой ученик иска да постъпи в музикално училище, да изучава цигулка, дават му цигулка да свири и от това, как може да свири, определят в кой клас да постъпи. Ако ученикът се окаже посредствен, професорът по цигулка ще го посъветва да се запише в друго училище, да не губи времето си. В някоя от следните лекции ще говоря върху разумните отношения на човека към живата природа. Обаче първо вие требва да се изкажете върху темата: Най-добрият, най-разумният метод за работа.
към текста >>
Понеже всички не сте на еднакъв уровен в развитието си, затова всеки ще представи свой специфичен метод
за
работа, който може да приложи в
живота
си.
В някоя от следните лекции ще говоря върху разумните отношения на човека към живата природа. Обаче първо вие требва да се изкажете върху темата: Най-добрият, най-разумният метод за работа. Да се изкаже човек по някой въпрос, това е привилегия за него; това е изключителен случай. От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот. Ако даден метод не може да се приложи, той отклонява човека от целта на работата му; той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати.
Понеже всички не сте на еднакъв уровен в развитието си, затова всеки ще представи свой специфичен метод
за
работа, който може да приложи в
живота
си.
Едни от вас са материалисти–идеалисти, дават предимство на материалното в живота, а другите са идеалисти–материалисти, дават предимство на идеите. Това е различието между всички хора. Идеалистите подържат, че идеите създават всичко. За кои идеи говорят те? Разбира се, че не за техните идеи.
към текста >>
Едни от вас са материалисти–идеалисти, дават предимство на материалното в
живота
, а другите са идеалисти–материалисти, дават предимство на идеите.
Обаче първо вие требва да се изкажете върху темата: Най-добрият, най-разумният метод за работа. Да се изкаже човек по някой въпрос, това е привилегия за него; това е изключителен случай. От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот. Ако даден метод не може да се приложи, той отклонява човека от целта на работата му; той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати. Понеже всички не сте на еднакъв уровен в развитието си, затова всеки ще представи свой специфичен метод за работа, който може да приложи в живота си.
Едни от вас са материалисти–идеалисти, дават предимство на материалното в
живота
, а другите са идеалисти–материалисти, дават предимство на идеите.
Това е различието между всички хора. Идеалистите подържат, че идеите създават всичко. За кои идеи говорят те? Разбира се, че не за техните идеи. Има идеи, по-високи от човешките.
към текста >>
Всяка
наука
има правила, които трябва да се знаят и да се спазват.
Когато учениците постъпват в училището, в първо време учителят е любезен, внимателен към тях. Колкото по-навътре влизат в знанието, и материалът става по-труден, толкова и учителят е по-взискателен към учениците, а особено към онези, които не се учат. Значи учителят изменя отношенията си към учениците, които не учат. Първото нещо, което се изисква от ученика, е той да бъде способен да учи. Следователно и вие трябва да учите, и то много сериозно.
Всяка
наука
има правила, които трябва да се знаят и да се спазват.
От младите се изисква самообладание, не привидно, външно, но истинско самообладание. Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното равновесие в човека всякога се нарушава. Другото самообладание е вътрешно, дълбоко, при което равновесието в човека никога не се нарушава. Ще преведа един пример за външно самообладание. Млад момък се сгодил за красива, млада мома, с голямо благородство и външно самообладание в проявите си.
към текста >>
Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в
живота
, там да се разработи и изпита.
Някои ученици ще успеят в тази област 25%, други – 50%. Трети – 75%, най-способните – 100%,. Ученикът трябва да работи върху себе си, постепенно да увеличава този процент, за да не изпада в грешки и заблуждения. И тъй, след всеки преподаден урок ще пристъпваме към опити. Това значи: След всеки преподаден урок ще бъдете поставени на изпит, не само теоретически, но и практически.
Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в
живота
, там да се разработи и изпита.
Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде подложен на известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно да разреши. Казвате: „И без това ние имаме мъчнотии“. Да, но сега ще разберете смисъла на тия мъчнотии. Като разберете смисъла им, ще можете да ги употребите като методи за лекуване. 3апример, някой се оплаква от болки по цялото тяло: ръцете, краката го болят; главата го боли, гръбнакът го боли, стомахът му е разстроен.
към текста >>
Само по този начин ще се домогнете до общите принципи в
живота
.
Вие още не сте дошли до големите болки. Като размишлявате върху темата, която ви дадох, ще пишете по възможност по-малко, само върху ядката на мисълта. Всеки ще отговори за себе си, кой е най-добрият метод за работа. Какво са писали учените по този въпрос, това не е важно за вас; понякога то съответства на вашето разбиране, на вашата природа, а не кога не съответства. За вас е важно да нагодите работата си според методите на разумната природа, а не според тия на обикновените учени.
Само по този начин ще се домогнете до общите принципи в
живота
.
Тъй щото, всеки ще прилага, ще работи според метода, който той знае и който е негов специфичен. Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно. Мнозина ще кажат, че нямат условия за работа. В това отношение американците държат първо място. В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет.
към текста >>
Добре е, когато дойдат благоприятните условия в
живота
, но всички условия трябва разумно да се използват.
Тъй щото, всеки ще прилага, ще работи според метода, който той знае и който е негов специфичен. Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно. Мнозина ще кажат, че нямат условия за работа. В това отношение американците държат първо място. В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет.
Добре е, когато дойдат благоприятните условия в
живота
, но всички условия трябва разумно да се използват.
И при най-мъчните условия човек може да намери поне 10–15 минути свободно време да чете, да се занимава. Кое пречи на домакинята, като реже лук, като готви, да почете малко? И лошите, и добрите условия имат за цел да поставят ученика в положение да преодолява мъчнотиите. Само по този начин той може да расте и да са развива правилно. Т. м.
към текста >>
46.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Учителя изнася първата лекция от ООК - "Трите
живота
"
Учителя изнася първата лекция от ООК - "Трите
живота
"
Трите живота, 24 февруари 1922, Общ Окултен Клас, София Трите живота 1 школна лекция на общия окултен клас, 24.II.1922, петък, 7–9 ч.в. Ст. София (Мълчание.)
към текста >>
Трите
живота
, 24 февруари 1922, Общ Окултен Клас, София
Учителя изнася първата лекция от ООК - "Трите живота"
Трите
живота
, 24 февруари 1922, Общ Окултен Клас, София
Трите живота 1 школна лекция на общия окултен клас, 24.II.1922, петък, 7–9 ч.в. Ст. София (Мълчание.) (Тази вечер ще има едно квакерско събрание.
към текста >>
Трите
живота
Учителя изнася първата лекция от ООК - "Трите живота" Трите живота, 24 февруари 1922, Общ Окултен Клас, София
Трите
живота
1 школна лекция на общия окултен клас, 24.II.1922, петък, 7–9 ч.в. Ст. София (Мълчание.) (Тази вечер ще има едно квакерско събрание. Всички ще мълчат, докато приемете вдъхновение).
към текста >>
Празното време разваля
живота
.
(Мълчание.) (Тази вечер ще има едно квакерско събрание. Всички ще мълчат, докато приемете вдъхновение). Аз ви събрах тази вечер да ви попитам как да употребим празното си време. Не времето, което сте си ангажирали, но празното време.
Празното време разваля
живота
.
Онзи, добрият майстор-сиренар, като подсирва, трябва да направи сиренето с шупли, да има празно пространство в него и тогава се счита, че той е майстор-сиренар. Иска малко да помислите върху метода за работа – как трябва да се работи. Най-добрият метод за работа за старите кой е? Защото според сегашните схващания, хората казват: Старият трябва да си почива. Там е най-голямото зло.
към текста >>
Според мене, три вида
живота
има в света.
те ще работят. Тъй имаме 33 год. да работят, младите да скачат, а старите да почиват. Да си наредите една програма на събранията, всяка неделя подир обяд, по демократически начин ще гласувате за нея. Първото нещо, между вас аз забелязвам, че има една голяма дисхармония, която произтича от вашия свещен егоизъм.
Според мене, три вида
живота
има в света.
Единия го наричам материалистичен. Такъв човек обича да има овци, говеда, крави, кокошки, къщи, ниви и като му запеят всички, той казва: „Струва си да се живее“! Обаче след 20 год., като е слугувал на всички, казва: „Много са големи тия грижи, уморих се, трябва да изменя малко живота си“. И почва да продава по малко от тях, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм.
към текста >>
Обаче след 20 год., като е слугувал на всички, казва: „Много са големи тия грижи, уморих се, трябва да изменя малко
живота
си“.
Да си наредите една програма на събранията, всяка неделя подир обяд, по демократически начин ще гласувате за нея. Първото нещо, между вас аз забелязвам, че има една голяма дисхармония, която произтича от вашия свещен егоизъм. Според мене, три вида живота има в света. Единия го наричам материалистичен. Такъв човек обича да има овци, говеда, крави, кокошки, къщи, ниви и като му запеят всички, той казва: „Струва си да се живее“!
Обаче след 20 год., като е слугувал на всички, казва: „Много са големи тия грижи, уморих се, трябва да изменя малко
живота
си“.
И почва да продава по малко от тях, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Децата, жената, които не знаят подбудителните причини на бащата, който постъпва по този начин, казват: „Нашият баща какво мисли да прави? След като продаде всичко, какво ще стане с нас? “ И в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм.
към текста >>
Според първия начин на
живота
ние мислим кой какво има, различаваме, а при втория случай пак различаваме, но щом дойдем да служим на Бога, там няма различаване, там има само един метод.
Там казват: „Да се съсредоточим в себе си“. С припечеленото можем да си поживеем малко, тъй както ний разбираме охолния живот. Третият живот, същинският живот, аз го наричам Божественият. Той е напущане на свещения егоизъм, и живот на пълната съвършена Божия Любов, в която сърцето и човешкият ум може да се развият напълно. А ние като се срещнем с някого, нашите интереси не съвпадат, той едно мисли, а аз друго мисля.
Според първия начин на
живота
ние мислим кой какво има, различаваме, а при втория случай пак различаваме, но щом дойдем да служим на Бога, там няма различаване, там има само един метод.
Сега по този закон някои казват: „Когато рече Господ“. Е, хубаво, забелязали ли сте сутрин майката дойде, каже на детето: Стани мама, слънцето е изгряло. – А то ѝ отговаря: Още малко. И мислим, че то е философия. Не! Това не е никаква философия!
към текста >>
В сегашната епоха ние разрешаваме несгодите на
живота
, неприятностите.
Може ли да кажете, че духът не е идвал до сега? Идвал е и си е заминавал. Много пъти е идвал и си е заминавал. Сега пак може да дойде, ще похлопа, пак ще замине. Този въпрос е на старите, а не на младите: младите имат време.
В сегашната епоха ние разрешаваме несгодите на
живота
, неприятностите.
Трябва да примирим всичките противоречия, онова, което не сме досвършили, трябва да го довършим. В туй направление има две мнения. Животните се събират, за да си помагат. И вълците зимно време се събират, но при особен случай, за да нападнат някое стадо. Въпросът е сега можем ли ние, при каквито и да е условия, при каквито мъчнотии и да се намираме, можем ли да ги победим, да изплуваме над тях?
към текста >>
Та ние сме дошли до положението според окултната
наука
, да приложим правилата в действителния живот.
Отвън не го изказваме, но в себе си го таим. А онзи, който е влязъл в Божествения живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. И казва един писател: Онзи, който хули Бога, мяза на комар, който плюе на Монблан, какво ще остави върху него? Когато ние влезнем в Божествения свят, и някой ни каже нещо, то е като плюнката на комара, даже може да не забележите дали комарът е плюл или не. В Божествения свят плюнка не хваща, тя даже не може да падне там, понеже има постоянно дъждове, та я измиват.
Та ние сме дошли до положението според окултната
наука
, да приложим правилата в действителния живот.
Туй приложение ще определи нашия бъдащ живот. Сега се определя какво ще бъде бъдащето състояние. Това, което сега извършиш, за самия себе си ще го извършиш. И трябва да знаеш как да го извършиш. Трябва да живееш в Божествения живот, трябва да разбираш отличителните черти на Божествения живот в какво седят.
към текста >>
Голямо усилие не трябва, но се изисква
наука
, която да се приложи.
Няма по-добро нещо от това! Сега искам да направите 1 анализ, да пресеете вашите мисли и да остане нещо съществено. Една мисъл да остане, но да знаете, че то е Божествено; една мисъл, на която може да разчитате. Туй е възможно, за всинца ви е възможно. Всеки може да направи този опит, не се иска за това голяма философия.
Голямо усилие не трябва, но се изисква
наука
, която да се приложи.
Трябва да приложите Божествените правила, както е в музиката и в изкуството. Навсякъде те са определени и който ги знае, всякога ще има резултат, не материален. Най-първо не търсете да подобрите вашата външна среда. Не! Подобрете състоянието на вашия ум, то е първото нещо. Второто нещо е да подобрите вашето сърце, и след туй ще бъдете в състояние – състояние да подобрите вашия материален живот.
към текста >>
Божественото ще осмели
живота
, към него да се стремим.
Трябва да почнем да работим. Сега въпросът остава тъй: Можем ли ние съзнателно да влезнем в Божественото? Хората, които скърбят за нещо, скърбят за изгубения живот. Мнозина виждат, че духовният живот не им е дал това, което са искали. Посърнали са, защото синът им е останал не такъв, какъвто са очаквали.
Божественото ще осмели
живота
, към него да се стремим.
Туй състояние мнозина са го вкусили по-малко. Никой не трябва да си прави илюзия, докато не сте отживели, докато не сте си изпратили кармата, докато не изпълните Мойсеевия закон, не може да влезете в новия живот. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме!
към текста >>
Същността на
живота
е хората да се обичат един друг.
Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме! Някои ще кажат: „Тогава да не работим“. Не, не и това е измама.
Същността на
живота
е хората да се обичат един друг.
Теб те радва едно общество, дето има разумни хора. И в небето като идем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, подразбираме туй висшето, разумното. Всички външни нужди, стремежи, то не е смисълът. Смисълът на живота е в това, да обичаш и да те обичат.
към текста >>
Смисълът на
живота
е в това, да обичаш и да те обичат.
Същността на живота е хората да се обичат един друг. Теб те радва едно общество, дето има разумни хора. И в небето като идем, пак разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, подразбираме туй висшето, разумното. Всички външни нужди, стремежи, то не е смисълът.
Смисълът на
живота
е в това, да обичаш и да те обичат.
То е смисълът и то е правилното и постоянното. Всички други положения са само преходни илюзии. Тази обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно.
към текста >>
Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим яденето център на
живота
.
А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си. Нещата стават ценни зарад приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му. Каква промяна става?
Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим яденето център на
живота
.
Че ще ядеш, ще ядеш, но яденето то е само условие. Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем. Никой няма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме: Без работа не може на земята. Може, тогава ще дойде приятната работа.
към текста >>
Като говорим
за
Божественото, ние не разбираме да напуснем
живота
си!
Животът е постоянно познаване. Всеки ден носи ново познание. Всеки ден, всяка година ще разкрие все нови и нови неща. То е познаване на Бога. Като ви говоря за Любовта подразбирам, туй възходяще състояние: Всички няма да възприемете Любовта изведнъж, то е невъзможно.
Като говорим
за
Божественото, ние не разбираме да напуснем
живота
си!
Не, то е криво разбиране. Ще живеем в света, ще изпълним Волята Божия. Ще оправим този свят, не външния, а нашите умове ще изправим и като изправим нашите умове и светът ще се оправи. Постарайте се по между си да турите ред и порядък. Като нямате закон, живейте по закон.
към текста >>
Защото сега както се описва Любовта, то са само чувства, свързани с
живота
, известно приятно разположение, а когато дойдем до същинската Любов, то е нещо велико.
Онзи, който е преживял, знае какви са признаците. Ако не е изгубил това състояние, той ще го носи със себе си. Главното е да можем да създадем една такава атмосфера, малко по-любвеобилна. Любовта ви е малко плитка станала, та трябва да се събира и да и се даде наклон. В една беседа ще ви говоря върху методите на Любовта, какво нещо е Любовта, как може да се приложи Любовта, какви резултати произвежда тя.
Защото сега както се описва Любовта, то са само чувства, свързани с
живота
, известно приятно разположение, а когато дойдем до същинската Любов, то е нещо велико.
Ако може да се създаде тази атмосфера, тогава може да ви говоря за методите на Любовта, но както сте сега в тази дисхармония, никога няма да си позволя да говоря за нея, защото тя е свещена за мен. Може да говоря за други работи, а за нея ще оставя в бъдаще други да говорят. Когато се образува една атмосфера каквато трябва, може да ви се дадат малките методи на Божествената Любов. То е както когато вие разправяте една своя опитност на някого, която считате свещена и почувствувате едно поругание върху нея, тогава вие няма да разправяте. Христос казва: Свещените работи не трябва да се дават.
към текста >>
Трите
живота
Големите работи не са лесни. В тия събрания има и друг въпрос, да може да се тонирате, да вибрирате. То е хубавата страна. По някой път външният свят изтощава и ти трябва няколко часа, за да си починеш. Тайна молитва!
Трите
живота
към текста >>
47.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Човек в
живота
трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък.
Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен.
Човек в
живота
трябва да бъде като един бижутер, който търси скъпоценен камък.
Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я. Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш. Та на онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера. Името на Този, когото търсиш, е Бог. Улицата, дето живее, са Ангелите.
към текста >>
Това е една
наука
много трудна, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Превеждайте, това трябва да се преведе. А пък ти не знаеш името, улицата и номера и нещо не върви. Ще видиш дали в името си съгрешил, дали в улицата или в номера. Като намериш името, ще питаш за улицата и после, като дойдеш до номера, ще питаш хората. Тогава ще видиш, че Бог живее в сърцата на хората и в умовете на Ангелите.
Това е една
наука
много трудна, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Един брат ме пита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте Господа? “ Той мисли, че това е нещо механическо. Как да му кажа? Превеждам му един анекдот: един се оплаквал, че няма добри хора в света и че всички са лоши. Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек.“ Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите.
към текста >>
Смисълът на
Живота
е в познанието на Бога.
След като пихме чай, пак се подхвана разговор. Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта.
Смисълът на
Живота
е в познанието на Бога.
Това Учение мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере. Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога.
към текста >>
са публикувани в томчето „Великото в
живота
“.
Като заминеш за онзи свят, ще видиш доколко те обичат другите. Обикновената любов е за Земята. На Резнъовете прекарахме няколко часа, а на връщане минахме през т. нар. Самодивска поляна. Беседите, които Учителя държа на Яворови присое, през 1934 г.
са публикувани в томчето „Великото в
живота
“.
Единството в света Акордиране на човешката душа - т. 1
към текста >>
48.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
За
сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на
науката
, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо.
За
сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на
науката
, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
към текста >>
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на
живота
си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на
живота
си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
към текста >>
Приложете Христовото учение в
живота
и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Приложете Христовото учение в
живота
и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено.
към текста >>
49.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Същия ден следобед Учителя държи и втора беседа – „Изтълкувай ни тази притча", като накрая дава песента „В зарите на
живота
".
Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в града още известно време и продължава да държи беседи. На 26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот".
Същия ден следобед Учителя държи и втора беседа – „Изтълкувай ни тази притча", като накрая дава песента „В зарите на
живота
".
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922 година ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г.
към текста >>
Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на
живота
".
Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156) Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана".
Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на
живота
".
Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)
към текста >>
Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в
живота
, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)
1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198)
Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в
живота
, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)
Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3) Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината.
към текста >>
Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната
наука
означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия.
Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252) Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.ФОРМУЛАТА Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа".
Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната
наука
означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия.
Значи кръгът е Божественото, в което човек живее. Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12) Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят.
към текста >>
Значи, човек в своя път в
живота
се ръководи от една добра ръка.
Потопен в Бога – това е съвършенство, (12) Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл.
Значи, човек в своя път в
живота
се ръководи от една добра ръка.
Това означава кръгът. (17) И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви.
към текста >>
Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на
Живота
и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа.
То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17) Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4)
Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на
Живота
и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа.
Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17) Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>
Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в
живота
.
Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи. Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло.
Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в
живота
.
Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията.
към текста >>
Човек е прочел вече от великата книга на
живота
един урок, който никога няма да забрави.
От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга.
Човек е прочел вече от великата книга на
живота
един урок, който никога няма да забрави.
Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него.
към текста >>
Той започва да мисли как да живее,
за
да подобри
живота
си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)
(2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави.
Той започва да мисли как да живее,
за
да подобри
живота
си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)
Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен.
към текста >>
Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на
живота
, заучава законите на
живота
и гледа да спазва тези закони.
[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)
Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на
живота
, заучава законите на
живота
и гледа да спазва тези закони.
Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе.
към текста >>
Той чете в книгата на
живота
още първите уроци.
Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане.
Той чете в книгата на
живота
още първите уроци.
Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17) Книгата е разумът.
към текста >>
В процеса на това мислене той добива вече светлината на
живота
, защото да мислиш правилно, е да светиш.
(10, 36) Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297) Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174)
В процеса на това мислене той добива вече светлината на
живота
, защото да мислиш правилно, е да светиш.
Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1) Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)
към текста >>
Когато върви с тази запалена свещ в
живота
си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята.
Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297) А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198)
Когато върви с тази запалена свещ в
живота
си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята.
С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно.
към текста >>
Човек вече е извлякъл поука от
живота
, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си.
Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът.
Човек вече е извлякъл поука от
живота
, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си.
Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)БУКВИТЕ
към текста >>
Трите букви означават Великото Училище на
Живота
, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на
живота
, в което ние сме поставени. (12)
Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199) Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж.
Трите букви означават Великото Училище на
Живота
, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на
живота
, в което ние сме поставени. (12)
Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297)
към текста >>
Особено буквата „Ж" в Пентаграма с
живота
си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм
за
в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как?
(2, 199) Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)
Особено буквата „Ж" в Пентаграма с
живота
си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм
за
в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как?
- - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х".
към текста >>
Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира
живота
и всички противоречия.
Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот".
Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира
живота
и всички противоречия.
Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.
към текста >>
Перпендикулярът, който примирява противаречията в
живота
, е Божественото начало в човека.
(13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
Перпендикулярът, който примирява противаречията в
живота
, е Божественото начало в човека.
Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст.
към текста >>
Щом прилоши Божественото начало в
живота
си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека.
Щом прилоши Божественото начало в
живота
си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")ПОДПИСЪТ
към текста >>
Но докато намерите една поддодяща форма в
живота
си, вие ще се спъвате.
Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия.
Но докато намерите една поддодяща форма в
живота
си, вие ще се спъвате.
Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163) 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)
към текста >>
Свършва се външното учение на човека в
живота
.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) СРЕДНИЯТ КРЪГ Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)
Свършва се външното учение на човека в
живота
.
Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)
към текста >>
Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш
за
дълбоките Божии наредби,
за
кармата например, и изобщо
за
вътрешната страна на
живота
.
Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24)
Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш
за
дълбоките Божии наредби,
за
кармата например, и изобщо
за
вътрешната страна на
живота
.
(2, 198) Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12) Пътят от точка 1 -- 2 (фиг.
към текста >>
Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в
живота
на човека.
(1 1, 24) С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика.
Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в
живота
на човека.
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си.
към текста >>
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в
живота
, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.
С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека.
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в
живота
, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.
Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш.
към текста >>
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена
Наука
.
[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. (2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти.
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена
Наука
.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
към текста >>
(17)ДЪРВОТО НА
ЖИВОТА
- КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА
Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните.
(17)ДЪРВОТО НА
ЖИВОТА
- КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА
Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро?
към текста >>
Най-после идвате при „дървото на
живота
" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).
Най-после идвате при „дървото на
живота
" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)
към текста >>
Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на
живота
- неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на
живота
- неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)
към текста >>
Той разбира, че смисълът на
живота
е в служенето на Бога, в правенето на добро.
Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
Той разбира, че смисълът на
живота
е в служенето на Бога, в правенето на добро.
Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17) При всеки връх ще придобиеш нещо.
към текста >>
Ще дойдете до Дървото на
живота
и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)
Ще дойдете до Дървото на
живота
и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174) След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)
към текста >>
Значи
науката
и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати.
Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него? " Намерихме Пентаграмата. Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно. Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция.
Значи
науката
и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати.
Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ
към текста >>
Но Учителят ползваше и черпеше една
наука
, която имаше духовни измерения,
за
които ние само можем да предполагаме.
Напълно милиметър по милиметър съвпада. Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания.
Но Учителят ползваше и черпеше една
наука
, която имаше духовни измерения,
за
които ние само можем да предполагаме.
Той често говореше за Божествената наука. (15, 324-325)ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена".
към текста >>
Той често говореше
за
Божествената
наука
.
Да кажем Учителя го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това беше забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
Той често говореше
за
Божествената
наука
.
(15, 324-325)ЦВЕТНИЯТ ПЕНТАГРАМ През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм. Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери. Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена". Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването на един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията на Б. Боев/.
към текста >>
Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в
живота
".
Или Вашият образ, Учителю? Той каза: - Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя.
Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в
живота
".
В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа.
към текста >>
Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на
живота
си.
Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198) [Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения.
Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на
живота
си.
Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях.
към текста >>
Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в
живота
ви
за
дадения случай.
Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете.
Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в
живота
ви
за
дадения случай.
Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35) Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195) Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма].
към текста >>
В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на
Живота
.
Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят.
В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на
Живота
.
(7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото.
към текста >>
" Ще продължим
живота
ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години,
за
да да учите, а можем и да го съкратим.
Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем! (215 стр.) Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2-3 години, трябват ни поне 20 години, за да организираме тази Школа както трябва. Не мислете, че само две години ни трябват. Вие ще кажете: „Дотогава дали ще бъдем живи?
" Ще продължим
живота
ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години,
за
да да учите, а можем и да го съкратим.
И едното, и другото можем да направим. (115 стр.) Сега, като влезете вътре в Школата, казвам ви, че трябва да живеете съзнателно, защото човек може да живее в една школа съзнателно, а може да живее и несъзнателно. Досега вие сте живели несъзнателно. Съзнателно ще живеете в Школата.
към текста >>
Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика
наука
на Бялото Братство.
После, пазете се от друго. Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея.
Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика
наука
на Бялото Братство.
Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде.
към текста >>
Туй, което се говори и пише
за
окултната
наука
, то е още далеч.
Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство.
Туй, което се говори и пише
за
окултната
наука
, то е още далеч.
Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен.
към текста >>
Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е
наука
, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч.
Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е
наука
, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения?
към текста >>
В продължение на 20 години от
живота
си ще видите какви ще бъдат техните резултати.
Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит.
В продължение на 20 години от
живота
си ще видите какви ще бъдат техните резултати.
В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения? (265-266 стр.)
към текста >>
" –
За
да научите законите на щастието, на блаженството, законите на
Живота
, да знаете как да живеете.
Имам още една Школа, специална Школа, която вие не сте виждали още. На тях, когато говоря, другояче говоря, вие сте от общата школа. Между вас няма ученици, а между тях всички са ученици. (304 стр.) Сега вие ще ми кажете: „Защо ни е нужно да влезем и да учим в Школата, в училището на Бялото Братство?
" –
За
да научите законите на щастието, на блаженството, законите на
Живота
, да знаете как да живеете.
Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете, няма как другояче; защото, ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство.
към текста >>
Ако се благословят дните, ще се благослови и
живота
ни.
Ще работим най-първо в духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бъде продуктивен (бел. ред. един час на ден, определен за работа за Господа тази година), тези 365 часа да бъдат благословени заради нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи, ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните.
Ако се благословят дните, ще се благослови и
живота
ни.
Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 часа сутринта. От 5 до 6 часа сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези 365 часа да можем да ги употребим за най-добрата работа. (361-362 стр.)Учителя и учениците И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използване, и аз имам хитрост.
към текста >>
приятели, които могат да жертват
живота
си
за
своя приятел.
И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него". Туй е правило. (322-323 стр.) И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е.
приятели, които могат да жертват
живота
си
за
своя приятел.
Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа.
към текста >>
И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам
живота
си заради вас, въпросът е свършен.
Туй е правило. (322-323 стр.) И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел.
И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам
живота
си заради вас, въпросът е свършен.
Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът.
към текста >>
Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате
живота
си, под това разбирам Бога в неговото проявление.
Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа.
Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате
живота
си, под това разбирам Бога в неговото проявление.
Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е. ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.) ...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя.
към текста >>
Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори
за
тази Велика
наука
, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност
за
истинността на законите, които действат вътре в
Живота
.
– Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.) Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство.
Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори
за
тази Велика
наука
, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност
за
истинността на законите, които действат вътре в
Живота
.
(115-116 стр.) В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите.
към текста >>
И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите
живота
, да изтриваме петната.
Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. (213 стр.) Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират.
И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите
живота
, да изтриваме петната.
Ще ни дадете работа, ще кажете: "Не искам да бъда ученик на Школата." Не, не, няма нищо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика Божествена Школа! Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите и то не наполовина, а абсолютно. (178 стр.) Има да се изглаждат спорове между вас.
към текста >>
Това е окултна
наука
.
Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето." Това не са никакви Специални класове. Това са класове на света. Светът е пълен с такива класове. Ние ще дадем образец на света.
Това е окултна
наука
.
(206-207 стр.) В Специалните класове могат да влязат такива лица, които да бъдат образец, да се познават. Вдовици да влязат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот. Онези, които са в чистота, те са свободни.
към текста >>
Всички ще придобият нов смисъл
за
живота
.
Такъв е великият закон там. (Запитват: Нали не се допущат всички там?) – Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата, може. Който е готов да продаде всичко, може. (304-305 стр.) В Общите класове всички ще присъствате, там ще има теми, задачи и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пък, които могат да изпълняват задачите, ще ги изпълняват.
Всички ще придобият нов смисъл
за
живота
.
После, вие, от провинцията, ще минете курса, който са минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции са безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които са в Специалния клас, ще бъдат и в Общия клас.
към текста >>
И ако някой път вие не виждате туй подобрение на
живота
, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи.
Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош". Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има; следователно, трябва да се мине известно време, за да познаеш, че има подобрение.
И ако някой път вие не виждате туй подобрение на
живота
, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи.
(95-96 стр.) Но вие влизате в Школата. В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега.
към текста >>
Ти Си венец и слава в
живота
ни!
Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас. Само Ти Си Един, Който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти Си Светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни.
Ти Си венец и слава в
живота
ни!
Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде ума ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва. (Прочетохме първи път „Молитва на Духа", като коленичихме с десния крак на земята и с дясна ръка, вдигната нагоре). Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата - да дойде да се реализира сега в душите ни.
към текста >>
Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на
живота
ни.
Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот, начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на Истината и край на лъжата; начало на Мъдростта и край на глупостта; начало на Силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата Светлина, на новия Живот, които сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш; ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти Си Един в изявената тази Светлина.
Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на
живота
ни.
Ние зачеваме новия Живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси Светлината си на новия Живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със Светлината си, която си внесъл в духовете ни.
към текста >>
„Aumen" съдържа всичко
за
Живота
.
Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява.
„Aumen" съдържа всичко
за
Живота
.
Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика.
към текста >>
Това е вече окултна
наука
, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката.
(199 стр.) Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песенна „Firfurfen". Едната половина от събранието пя първата част, а другата - втората част. Нали у вас се създаде едно ново настроение?
Това е вече окултна
наука
, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката.
Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена, е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето.
към текста >>
50.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Приложете Христовото учение в
живота
и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Приложете Христовото учение в
живота
и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
към текста >>
За
сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на
науката
, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо.
За
сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на
науката
, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
към текста >>
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на
живота
си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на
живота
си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
към текста >>
Приложете Христовото учение в
живота
и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Приложете Христовото учение в
живота
и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено.
към текста >>
51.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли
, 1.07.1923 г.
1. Реферат „
Наука
и Окултизъм", Б.
3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2) 5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед
1. Реферат „
Наука
и Окултизъм", Б.
Боев (3-4 часа) 2. Реферат „Окултни науки" (4-5 часа),.Кузманов 3. Почивка (5 до 5 1/2) 4. Разисквания по четените реферати Ден третий - вторник (3 юли 1923 г.) Преди обед (начало 7 часа сутринта) 1. Песен
към текста >>
Не залегне ли, смисъла на
живота
няма да бъде разбран".
Учителят каза: „Човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това. Вие сте души заченати някога в Божествения Дух и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас като една основа.
Не залегне ли, смисъла на
живота
няма да бъде разбран".
Съборът завърши с общ концерт. Учителят имаше желанието да се съберат младежите, да разискват, да говорят по духовни въпроси, да се разискват проблеми, които да се разрешават чрез окултните закони, които дава той чрез Словото си. Това можеше да се осъществи от онези, които трябваше да бъдат образовани и онези души, които бяха изпратени в българският народ, за да работят в Школата на Учителя. Но тези, които бяха изпратени не дойдоха. Дойдоха другите, които Учителят събра от цяла България.
към текста >>
Съвременната
наука
обяснява, че съвременните планети се образуват като кръгове от слънцето.
Те не могат да образуват инсталация. Затуй съвременните хора схващат под възпитание на младежта развитието на тия органи, за да се турят енергиите им в действие. Тогава човек става разумен. За пример една вощена свещ не може да произведе енергията на слънцето, защото няма тази материя. Може да се изчисли след колко години ще се натрупа около нея тази материя.
Съвременната
наука
обяснява, че съвременните планети се образуват като кръгове от слънцето.
Но как се е образувало слънцето? Човек трябва да започне със силна вяра, че в света съществува един велик закон, с който човек може да работи. Щом знаеш един закон, той е средство, с което можеш да работиш. Законът съществува между разумни същества. Дето има разум, има закон, дето няма разум - няма закон.
към текста >>
В
живота
си никога не съединявай две лоши желания в едно.
Човек трябва да започне със силна вяра, че в света съществува един велик закон, с който човек може да работи. Щом знаеш един закон, той е средство, с което можеш да работиш. Законът съществува между разумни същества. Дето има разум, има закон, дето няма разум - няма закон. Трябва да вярваш, че в света съществува абсолютна разумност.
В
живота
си никога не съединявай две лоши желания в едно.
Раздвоявай желанията си. То е закон за този, който има слаб бент. А онзи, който има силен бент - да опита. Силните желания може да прелеят. Когато две лоши желания се борят не оставяй да видиш резултата кое ще вземе надмощие, защото може да те сполети нещастие.
към текста >>
52.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли
, 4.07.1923 г.
1. Реферат „
Наука
и Окултизъм", Б.
3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2) 5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед
1. Реферат „
Наука
и Окултизъм", Б.
Боев (3-4 часа) 2. Реферат „Окултни науки" (4-5 часа),.Кузманов 3. Почивка (5 до 5 1/2) 4. Разисквания по четените реферати Ден третий - вторник (3 юли 1923 г.) Преди обед (начало 7 часа сутринта) 1. Песен
към текста >>
Не залегне ли, смисъла на
живота
няма да бъде разбран".
Учителят каза: „Човешката душа е зачената в Любов. Тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това. Вие сте души заченати някога в Божествения Дух и сега ви се дава възможност да цъфнете, да разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас като една основа.
Не залегне ли, смисъла на
живота
няма да бъде разбран".
Съборът завърши с общ концерт. Учителят имаше желанието да се съберат младежите, да разискват, да говорят по духовни въпроси, да се разискват проблеми, които да се разрешават чрез окултните закони, които дава той чрез Словото си. Това можеше да се осъществи от онези, които трябваше да бъдат образовани и онези души, които бяха изпратени в българският народ, за да работят в Школата на Учителя. Но тези, които бяха изпратени не дойдоха. Дойдоха другите, които Учителят събра от цяла България.
към текста >>
Съвременната
наука
обяснява, че съвременните планети се образуват като кръгове от слънцето.
Те не могат да образуват инсталация. Затуй съвременните хора схващат под възпитание на младежта развитието на тия органи, за да се турят енергиите им в действие. Тогава човек става разумен. За пример една вощена свещ не може да произведе енергията на слънцето, защото няма тази материя. Може да се изчисли след колко години ще се натрупа около нея тази материя.
Съвременната
наука
обяснява, че съвременните планети се образуват като кръгове от слънцето.
Но как се е образувало слънцето? Човек трябва да започне със силна вяра, че в света съществува един велик закон, с който човек може да работи. Щом знаеш един закон, той е средство, с което можеш да работиш. Законът съществува между разумни същества. Дето има разум, има закон, дето няма разум - няма закон.
към текста >>
В
живота
си никога не съединявай две лоши желания в едно.
Човек трябва да започне със силна вяра, че в света съществува един велик закон, с който човек може да работи. Щом знаеш един закон, той е средство, с което можеш да работиш. Законът съществува между разумни същества. Дето има разум, има закон, дето няма разум - няма закон. Трябва да вярваш, че в света съществува абсолютна разумност.
В
живота
си никога не съединявай две лоши желания в едно.
Раздвоявай желанията си. То е закон за този, който има слаб бент. А онзи, който има силен бент - да опита. Силните желания може да прелеят. Когато две лоши желания се борят не оставяй да видиш резултата кое ще вземе надмощие, защото може да те сполети нещастие.
към текста >>
53.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
И философията на
живота
е да престанем да се отклоняваме от Божествените закони.
Учението за Бога го разбират мравките, растенията и т.н. Може да си наложиш да не ядеш, да не дишаш, но ще дойде време ще трябва да ядеш. да дишаш. Божествените неща са неотклоними. И когато се отклоним от Божествения Закон, тогава се ражда нещастието.
И философията на
живота
е да престанем да се отклоняваме от Божествените закони.
Искам да схванете това: Каквато работа и да вземеш, това не препятствува да служиш на Бога. Например, вие казвате: „Учител съм, търговец съм, аз не мога да служа на Бога". - Можете. Търговец си - спечелиш 100,000 лева по неправеден начин. След това жена ти ще умре, децата ти ще умрат, автомобил ще дойде и ще те прегази и ще ти счупи двата крака, стомахът ти ще се развали и ще ти се направи операция.
към текста >>
Къпалнята - това е
живота
.
Същият закон е и в духовния живот. Христос се обръща към този инвалид, които е чакал 38 години край къпалнята. Той го е излекувал. (За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Иоанна.) Този инвалид, това е съвременната култура. 38 години тази култура е лежала в тази къпалня.
Къпалнята - това е
живота
.
Хиляди учители са идвали, но тая култура все си е останала. Христос му казва: „Ти си здрав вече, но не съгрешавай за да не ти стане нещо по-лошо" .Христос преди 2000 години излеку ва тази култура, т. е. показа, че Любовта - Божествената Любов е пътят, по който можеш да си вървиш здрав. От много хиляди години са казвали, че Бог е нещо недостъпно, което не може да се люби и затова трябва да обичаме ближните си Но как ще се обичаме един други? Как ще любиш другите като себе си?
към текста >>
Тук не се изисква голяма
наука
.
Някои казват: „Аз съм стар вече". Ако приложиш обаче, приложиш ли първият закон, ти си вече вън от гроба, ти си възкръснал. Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши воденицата щом не е доправена. И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата. Всички трябва да бъдете в изправност.
Тук не се изисква голяма
наука
.
В Божественото малките неща стават всякога големи. Сегашните болести произтичат от недоверие към първия, великия закон - да възлюбим Бога. Сега се иска абсолютна вяра към Бога и вие ще почнете да различавате, предстои вида направите нещо. Божественото съзнание може дави каже: „Не прави това". А друг път ще ви каже: „Направи това".
към текста >>
Ако един от тези братя ви посети, това ще бъде епоха в
живота
ви, нещо епохално.Това е още външната страна на това велико учение, което трябва да приложите.
Аз ви предупреждавам, тези братя могат да ви посетят. И вие ще се усъмните дали е той или не. Ще ги приемете с отворено сърце. Всяко колебание е колебание в Бога, защото те са посланици Божии. Богът се проявява чрез тях.
Ако един от тези братя ви посети, това ще бъде епоха в
живота
ви, нещо епохално.Това е още външната страна на това велико учение, което трябва да приложите.
Нужно е един коренен преврат в ума, едно преобразование в ума, после велико разширение, което ще внесе живот и здраве. Ако върху това, което съм ви казал се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде? Абсолютно не позволявам някакво съмнение в душите ви! Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото Учение.
към текста >>
Това не е
наука
.
Аз вдигам един чувал от 100 кг. и изпотявам се. Ще му кажа, елате. Той като поноси чувала на гърба си 1-2 седмици ще каже: „Тази работа не е за мене". Но един ще каже: „Нека той носи тежките чували, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося чували".
Това не е
наука
.
Искреност трябва.Ние не сме, които учим. Ние сме изразители на волята Божия, на Онзи който реди нещата в света. Това е Бог. Съгрешиш ли, ти изгубваш Божието благоволение. Какво ще учиш?
към текста >>
Това не е
наука
.
На всички тези категории ще дам съответни наряди. Тези, които казвате, че всичко е глупаво, ще им дадем много умни наряди. Тъй както става ще ви обясня психологическите резултати в някои отношения - образуват се ред негативни сили. Всякога в един наряд имаме за цел щото Божествените сили, КОЙТО действуват в целия ни организъм (сърце, душа, ум и дух) да добият едно хармонично развитие. Ако в ума ви стане подпушване, в сърцето ви също, тогаз всичко у вас ще дойде в напрежение, няма да намерите спокойствие.
Това не е
наука
.
Мъж и жена вървят заедно, изпълняват наряд. Мъжът казва на жена си: „Никакъв наряд от тебе не искам. Никаква молитва от тебе не искам". Защо? Кои са причините? Прямо не искам да обясня причината.
към текста >>
54.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Щом имаш спънки в
живота
, не можеш да проникваш - значи не си абсолютно малкото, значи много голям си.
Абсолютно малкото ние го питаме: „Можеш ли да проникваш навсякъде? Можеш ли да изпълниш всяка работа, която можем да ти дадем? " Абсолютно малкото може да изпълни всяка работа. Тези две мерки трябва да имате в ума си. Практическо приложение трябва.
Щом имаш спънки в
живота
, не можеш да проникваш - значи не си абсолютно малкото, значи много голям си.
Да кажем, че слънцето трябва да дойде на гости. В коя къща ще го поканят тук, как ще го посрещнат? Кой цар на земята, кой народ днес ще го покани? В коя къща ще го настани? И при това безопасно ли е това слънце с всичките тези свои служащи - ако дойде на гости какво би станало с вас?
към текста >>
Никой няма, който да се е противил досега и да не е бил тъпкан.Ще изучавате духовната
наука
.
Не разчитайте на хората! Най-напред мислете де трябва да се направи събора независимо от тях? Че ходим именно в Търново това е едно случайно явление. Може на Витоша, може и на Мусала. Земята и небето може да преминат, но една резка от Божия закон не може да премине.
Никой няма, който да се е противил досега и да не е бил тъпкан.Ще изучавате духовната
наука
.
В духовната наука, при развиване на силите, които трябва да развиете има една опасност. Тя се крие в следното: Не изхождате от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие. Тактиката на светските хора е: Ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура. Тогаз, ти си уплашен и силата ти не може да се прояви.
към текста >>
В духовната
наука
, при развиване на силите, които трябва да развиете има една опасност.
Най-напред мислете де трябва да се направи събора независимо от тях? Че ходим именно в Търново това е едно случайно явление. Може на Витоша, може и на Мусала. Земята и небето може да преминат, но една резка от Божия закон не може да премине. Никой няма, който да се е противил досега и да не е бил тъпкан.Ще изучавате духовната наука.
В духовната
наука
, при развиване на силите, които трябва да развиете има една опасност.
Тя се крие в следното: Не изхождате от законите, които съществуват в природата. Ако някой развали вашата аура, разстрои аурата ви, във вас никаква сила не може да се развие. Тактиката на светските хора е: Ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура. Тогаз, ти си уплашен и силата ти не може да се прояви. Няма да допуснеш страх в душата си.
към текста >>
Най-малките неща в
живота
се обмислят добре когато има любов.
Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле в най-високото поле на физическия свят. Тези места в Хималаите са непристъпни, даже невидими за човешкото око. (Брат Ковачев: „Техният събор съответствува ли с нашия по време? ") - Не съответствува. Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия.
Най-малките неща в
живота
се обмислят добре когато има любов.
Защото когато имате любов в душата си, с присърце ще работите. Когато нямате любов в душата си, най-великите работи са тежест за душата ви. Ако нямате любов животът ви ще бъде скучен. Ако имате любов какъвто и да бъдеш, някой земледелец, овчар, някой обикновен учител в село - в тези положения ще събереш с любов опитност, ще си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще те претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупиш греховете.
към текста >>
Така те решават задачи в
живота
.
Научните лекции от специалния клас имат изчисления и чертежи. Те ще се дадат и на вас. Специалният клас не е постоянен, той е временен. В природата специалните класове не са постоянни. На младите съм говорил за възможностите на ума, сърцето, волята и духа, после за черната и бялата светлина.
Така те решават задачи в
живота
.
Трябваше да ги заведа в живата природа. Например известни изводи говорят, някой тих извор. Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна идея. Друго бъблене буди друга идея. Например Куш-бунар при Сливен.
към текста >>
Окултният закон
за
противоречиятаБеседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братяТайна молитва.Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в
живота
на ученика.
Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известна идея. Друго бъблене буди друга идея. Например Куш-бунар при Сливен. Млад човек значи носител на Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка.4.
Окултният закон
за
противоречиятаБеседа държана на 10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София на 26 братяТайна молитва.Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в
живота
на ученика.
Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и да е, непременно на пътя му ще се изпречат известни мъчнотии. Едно малко обяснение: Да кажем, че решите да следвате в университета в София или отивате в странство. Най-напред ще се изпречи въпросът, къде ще трябва да намерите квартира, после трябва да намерите гостилница.
към текста >>
В
живота
всякога ни спъва материалния живот.
Ще изключвате, ще изключвате. Може да станете някой селски учител, на тези деца да бъдете полезни. Ще започнете да работите в тази окръжающа ви малка среда и ще те благослови Господ. Ако станеш министър ще те затворят, вестниците ще пишат за тебе, в затвора ще стоиш 4 години без да те съдят, после ще те осъдят. Ще се убие духът ти.
В
живота
всякога ни спъва материалния живот.
Вие влизате в един клас. Искате да бъдете първи в класа, да бъдете любимец, но не можете защото имате слабости, които вашите приятели започват да използуват. Тези ученици ви дразнят в класа и вие ставате смешни. Тогава или трябва да напуснете класа, или да се примирите докато свършите. Ще се подобри положението ви.
към текста >>
Сега в
живота
ни, често ония, които вървят в окултната школа са изложени на такива нападки от света.
Искате да бъдете първи в класа, да бъдете любимец, но не можете защото имате слабости, които вашите приятели започват да използуват. Тези ученици ви дразнят в класа и вие ставате смешни. Тогава или трябва да напуснете класа, или да се примирите докато свършите. Ще се подобри положението ви. Някои са майстори за ирония и подигравка.
Сега в
живота
ни, често ония, които вървят в окултната школа са изложени на такива нападки от света.
Исаия, например, когото сега считат за гениален, в него време какъв са го считали? Христос, който за 500 милиона души е Божествен днес, в Негово време, какви неща са казвали по негов адрес? Казвали са му: „Ти си обикновен човек". Мойсей - също. След 2000 години евреите още си мислят за Христа така.
към текста >>
И то ето как: Когато помислите
за
най-възвишените качества - любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в
живота
, всички това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
За в бъдеще, когато целият строй се измени, когато дойдат нови хора, тогаз друго. Тогаз ще имаме обратното. Но при сегашната култура ние трябва да се приготвим да посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни. Ние ще бъдем умни, всичките тези неприятности да ги използуваме. От друга страна аз бих ви посъветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство.
И то ето как: Когато помислите
за
най-възвишените качества - любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в
живота
, всички това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
Тогаз вие ще ги привлечете. Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас. Едно висше същество се привлича, когато ние мислим добро за него. Апостол Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ. Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух.
към текста >>
Ще имаш смисъл в
живота
.
Той ще ти каже: „Търпи! Твоите работи ще се уредят". Но това е достатъчно. Ще си кажеш: „Господ ми каза това, аз ще търпя". Щом започнеш да търпиш, умът ти почне да работи.
Ще имаш смисъл в
живота
.
Та ще си турим една цел, именно - любов към Бога. И когато ние намерим Бога, когато влезем във връзка с Него, тогаз ние ще Го познаем. Само като познаем Бога ние ще познаем своите ближни. Сега някои казват: „Като познаем своите ближни, ние ще познаем Бога". Аз не разбирам така.
към текста >>
55.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява
живота
;
Учителя дава песента "Грее, грее Светлината" За тази песен е известно, че е дадена през пролетта на 1924 г. За въздействието на тази песен може да се прочете в спомените на Борис Николов и Катя Грива: 1. Спомен на Борис Николов: Песни и танци на слънцето От спомена на Б.Николов:
Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява
живота
;
2. Спомен на Катя Грива: МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА От спомена на Катя Грива: Както Словото на Учителя е живо, така е жива и Неговата музика. Тя съживява, укрепва и повдига. Маг беше Той да извади всеки попаднал в противоречие, във вътрешни терзания и външни затруднения.
към текста >>
Слънцето е изворът на
живота
.
Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил. То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал. Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое." Учителят Слънцето е емблема на Бялото Братство.
Слънцето е изворът на
живота
.
Учителят започна Делото Си с изгревите на слънцето. Псалмопевецът казва: "На ранина Те очаквам, Господи". Учителят освети утринните часове с размишление, съзерцание и молитва. Той препоръчва да се излиза сутрин рано на открито сред природата. Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите на Братството.
към текста >>
И тази енергия поддържа
живота
на нея, създава неговите форми.
Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част.
И тази енергия поддържа
живота
на нея, създава неговите форми.
Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината. Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето. Някой оспорват, че има живот на слънцето. Щом има на земята, има и на слънцето. Нали земята е произлязла от слънцето.
към текста >>
Всъщност, формите на
живота
разкриват вътрешното съдържание на Светлината.
Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми.
Всъщност, формите на
живота
разкриват вътрешното съдържание на Светлината.
Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота на слънцето. Някой оспорват, че има живот на слънцето. Щом има на земята, има и на слънцето. Нали земята е произлязла от слънцето. Веднъж запитали Учителя: "Вие откъде сте?
към текста >>
Като изучаваме тях, можем да изучаваме
живота
на слънцето.
От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част. И тази енергия поддържа живота на нея, създава неговите форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на Светлината.
Като изучаваме тях, можем да изучаваме
живота
на слънцето.
Някой оспорват, че има живот на слънцето. Щом има на земята, има и на слънцето. Нали земята е произлязла от слънцето. Веднъж запитали Учителя: "Вие откъде сте? " Той отговорил просто: "От слънцето."
към текста >>
Това е
наука
.
Щом има на земята, има и на слънцето. Нали земята е произлязла от слънцето. Веднъж запитали Учителя: "Вие откъде сте? " Той отговорил просто: "От слънцето." Учителят откри слънцето на учениците и даде знание и методи как да се използуват неговите сили.
Това е
наука
.
Паневритмията е един от методите, които Той е дал. Това са песни и танци на слънцето. Спомняме си как започна създаването на Паневритмията. Като че бе случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове.
към текста >>
Той вложи съдържание в тях -
живота
на онзи свят, от който ги сне.
Той беше съсредоточен, вдъхновен - лицето Му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения.
Той вложи съдържание в тях -
живота
на онзи свят, от който ги сне.
Зад явленията на живота седи един възвишен, Разумен Свят. С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича.
към текста >>
Зад явленията на
живота
седи един възвишен, Разумен Свят.
С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - живота на онзи свят, от който ги сне.
Зад явленията на
живота
седи един възвишен, Разумен Свят.
С него трябва да търсим връзка винаги. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност. Малкото цветенце също е говор на Великия Разумен Свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта.
към текста >>
Той
за
пръв път се среща с
живота
на Братството.
Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето. На "Изгрева" е празнично, чисто, светло. Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден.
Той
за
пръв път се среща с
живота
на Братството.
Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.
към текста >>
Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява
живота
;
Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм;
Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява
живота
;
Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето. Тя е молитва при изгре в - химн на всички слънца." Цялото творчество на Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци. То е израз на Светлината на онзи възвишен свят, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
към текста >>
Защото нашето съзнание не може да обхване в своята пълнота и цялост както малкото в
живота
, а камо ли да се добере до великото в
живота
.
" Ти пак стоиш и пак Той пее и усещаш, че болката вече я няма, че не те боли вече на същото място и че вече си здрав. Даже си мислиш: "Наистина ли ме болеше? "Какво нещо е музиката на Учителя? Има много определения. Но нищо конкретно.
Защото нашето съзнание не може да обхване в своята пълнота и цялост както малкото в
живота
, а камо ли да се добере до великото в
живота
.
Но да чуем музиката на Учителя и да видиш, че тя е жива, жива музика, простичка от няколко тона и Слова, но могъща в Сила и Мощ. Тя те повдига. Тя те завежда в друг свят, свят светъл и необятен, свят на блаженство и здраве. Това всичко съм преживяла, усетила и съм се възкресила чрез нея. Опитала съм лично и чрез моите страдания в моят път, Учителят протегна ръка и ме изведе на простор и светлина, като чрез тези мои състояния Той даде неколцина песни.
към текста >>
Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в
живота
му.
Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми. Аз се поклоних и тихо се отдалечих. Ето, това е музиката на Учителя. - Това е стремежа на човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни.
Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в
живота
му.
Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш. Тези музикални фрази често в началото, ти не можеш да ги разбереш, но след като ги изпълниш, ти се учудваш как е станало така, че ти излизаш от това голямо противоречие на собствения си живот.Веднъж съм вързана вътрешно психически като че съм прикована за нещо. Външно се движа, ходя и говоря.
към текста >>
56.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
-----------------------Забележка: Тогавашната географска
наука
е считала Източна Рила
за
дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини.
-----------------------Забележка: Тогавашната географска
наука
е считала Източна Рила
за
дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26
към текста >>
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в
живота
“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в
живота
“.
След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>
И така радостите и скърбите се махат от
живота
ти.
След това те извадят от пещта, изгладят те. После пак те турят, докато хубаво се опечеш. Извадя те и ти си радостен, оживиш се. Пак те окъпя, туря те в друго корито. И така радостите и скърбите.
И така радостите и скърбите се махат от
живота
ти.
След като изучиш процеса на радостите и скърбите, само тогава ще се приближиш при Бога. На кого Господ не е проговорил? Гледам една птичка и на нея нещо говори отвътре, казва й да бяга от пушката. На кого не говори нещо отвътре? Да ти проговори нещо отвътре, това е привилегия и за всички най- малки същества.
към текста >>
После в тези местности има отровни насекоми, ще отровят
живота
ви.
Вие вървите из тези места и много същества вървят с вас, водят ви, помагат ви. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ви водят навсякъде, упътват ни, помагат ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки са взети от тяхна страна. Толкова внимателни са те.
После в тези местности има отровни насекоми, ще отровят
живота
ви.
Но тези същества отиват при тях, внушават им да не идват при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ви нахапят много.
към текста >>
Те казват: "Едно време и ние бяхме големи величия, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смалихме,
за
да можем да израстем по-яки, да оправим
живота
си", клекът се е смирил.
Затуй сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй: Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Божията воля, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика и в мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах. И, ако вие не слушате Бога, ето какво ще станете. Като дойдем при тези клекове, те какво говорят?
Те казват: "Едно време и ние бяхме големи величия, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смалихме,
за
да можем да израстем по-яки, да оправим
живота
си", клекът се е смирил.
Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: "Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на смирение. И аз ще бъда като тебе така смирена. Вижте тия клекове как са се прострели по земята. Ако не беше така, всичката вода щеше да потъне надолу в земята, и земята щеше да бъде суха, пуста. А така тези клекове извличат водата и я задържат на повърхността.
към текста >>
Това са временни служби, необходими,
за
да получите един урок, но в тях не е онзи велик смисъл на
живота
.
Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че те са по- големи герои от тебе. Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител.
Това са временни служби, необходими,
за
да получите един урок, но в тях не е онзи велик смисъл на
живота
.
Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствувате тази любов и тогава ще я разберете в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и тогава ще влезете между хората да помагате. Това се отнася до тези. които са готови да помагат.
към текста >>
От човека на Божествената
наука
се изисква голямо търпение, голямо умение.
Оттам ще започнете. Този човек има един ангел и заради ангела ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек. Той казва: Аз зная този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята! Има хора, чрез които Господ не може да изпрати своето благословение.
От човека на Божествената
наука
се изисква голямо търпение, голямо умение.
Някои от вас са много честолюбиви, някои - много користолюбиви, някой от вас имат затаени интрижки, вътре във вас е цял битпазар. Във вас има и много хубави работи, но има и много крадени работи - чудите се как да се освободите от тях. Ще се помъчите да се освободите от тях. Само една непреодолима любов към Бога може да създаде у вас една мекота. Единството на тази Любов трябва да бъде тъй високо, че да бъде извор, който постоянно да ви вдъхновява.
към текста >>
57.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
-----------------------Забележка: Тогавашната географска
наука
е считала Източна Рила
за
дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини.
-----------------------Забележка: Тогавашната географска
наука
е считала Източна Рила
за
дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26
към текста >>
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в
живота
“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в
живота
“.
След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>
58.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
-----------------------Забележка: Тогавашната географска
наука
е считала Източна Рила
за
дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини.
-----------------------Забележка: Тогавашната географска
наука
е считала Източна Рила
за
дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26
към текста >>
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в
живота
“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в
живота
“.
След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>
59.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
-----------------------Забележка: Тогавашната географска
наука
е считала Източна Рила
за
дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат.Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини.
-----------------------Забележка: Тогавашната географска
наука
е считала Източна Рила
за
дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р.
Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26
към текста >>
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в
живота
“.
Тръгвахме в 2 часа след полунощ. Служехме си с електрически фенерчета. Целта беше да посрещнем слънчевия изгрев оттам. Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха и стигахме навреме на Резньовете. На връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна.
Беседите, които Учителя държеше на Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в
живота
“.
След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител. Тук всяко кътче е свързано с незабравими спомени за него. Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли. Той трябва да съсредоточи мисълта си дълбоко в себе си и да каже: „Господи, Благодаря Ти, че Си влязъл в мене“.
към текста >>
60.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на
живота
,
за
да имате
за
по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди!
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на
живота
,
за
да имате
за
по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
към текста >>
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична
наука
, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска.
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична
наука
, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път.
към текста >>
61.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на
живота
,
за
да имате
за
по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди!
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на
живота
,
за
да имате
за
по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
към текста >>
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична
наука
, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска.
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична
наука
, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път.
към текста >>
62.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на
живота
,
за
да имате
за
по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди!
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на
живота
,
за
да имате
за
по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
към текста >>
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична
наука
, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска.
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична
наука
, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път.
към текста >>
63.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на
живота
,
за
да имате
за
по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди!
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на
живота
,
за
да имате
за
по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
към текста >>
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична
наука
, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка. Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска.
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична
наука
, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени? Ами тия деца, каква сила ги вдъхновява, че като малки козленца тичат и играят пак, не смятайки умората! Като че ли във всички тях е Единния Дух на Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път.
към текста >>
64.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Струва ми се, че то цялото е символи и формули, на една велика
наука
, що тепърва има да изучаваме.
Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят. Слънцето сребри белите Му коси, тих ветрец си играе с блестящите кичури, що обикалят лицето Му. Ефирните пръстчета на вятъра имат достъп до Него и Го милват. Милват Неговото дълбоко замислено - прекрасно лице.Каква тайна е самия Той - някакъв чуден човешки „Сезам”, който се дарява само томува, който иска да се учи. Дори не смея да гледам в лицето Му.
Струва ми се, че то цялото е символи и формули, на една велика
наука
, що тепърва има да изучаваме.
Спи ли Той? Не, това не е отпуснатото лице на спящ човек. Той размишлява. Или може би е заспал, но мисъл висока и светла е озарила и съня му.Гимнастически упражнения. Песни, коя от коя по-хубави, по-живи, по-радостни.
към текста >>
"... Ако сте готови да служите на Бога, Бог ще устрои
живота
ви: най-нечистия живот ще го трансформира моментално -и ще станете един „скъпоценен камък".
За да се очисти Любовта, трябва да се освободим от всички еротични понятия, представи и чувства. Светът е пълен с най-нечисти образи. Който люби, не губи, който не люби, дваж губи. Във всеки момент трябва да знаете следното: дали вашата воля изпълнявате, или Волята Божия. - „Да върша винаги това, което на Тебе е угодно!
"... Ако сте готови да служите на Бога, Бог ще устрои
живота
ви: най-нечистия живот ще го трансформира моментално -и ще станете един „скъпоценен камък".
Инак ще падате и ще ставате и ще ви убеждават, че опитност трябва. Любовта е закон, който действува без закон. В Иеремия, там където се говори за Моава, за моа-витяните, че си стрижели брадите и били с плешиви глави, всъщност се говори за днешната епоха. Нали днес си стрижат брадите и на много хора главите са плешиви? Също така, дето се казва, че Бог е излял Духа Си върху тия, които си стрижат брадите, се отнася пак за днешната епоха, значи тази материалистична епоха ще се замести с друга, духовна, в която Бог ще се прояви.
към текста >>
65.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Традиция в
живота
на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден.
Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.16. Втори ден на Великден, 3 май 1926 г., [Витоша] Олга Славчева Екскурзия на 3 май 1926 година
Традиция в
живота
на Братството е да се прави екскурзия до Витоша на втория ден на Великден.
Днес е точно този ден. Пак сме на нашето любимо място - Ел Шадай. След молитвата направихме следните гимнастически упражнения: Седнахме на тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред. 1. Ръцете са хоризонтално напред.
към текста >>
Това е цяла
наука
.
Във всички школи се е отдавало важно значение на това какво положение заема човек при молитвата. Ин-дусите практикуват тъй нареченото индуско сядане -двата крака един върху друг. При това ръцете могат да заемат различно положение. Първият метод - ръцете на земята; вторият метод - ръцете на колената; третият - дясната ръка на лявата страна, а лявата - на колената, после може обратното. При всяко положение имаме различни резултати.
Това е цяла
наука
.
Колената са с положителни сили, когато са свързани с природата. Като си поставиш дясната ръка от дясната страна на главата, а лявата ръка върху коляното, образува се кръг. Индуското сядане не е кръстосване на краката. Те се турят не кръстосано, а успоредно: левият крак - в ъгъл под коляното на десния крак, а петата на десния -под пищяла на левия. Също така и обратно.
към текста >>
Те съставляват една
наука
.
То може да се прави и в стая, но на леглото, не на пода, дето се стъпва. Малкото, което запомните, упражнявайте го. То ще ви принесе полза. Упражнявайте го сутрин, на обед и вечер. Тези упражнения ще ги пазите за вас си.
Те съставляват една
наука
.
Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо ще опитате вие тези неща, тъй че като забогатеете, тогава давайте на всички. Но преди да сте протекли, както една чешма, чакайте. Когато природата ни направи съпричастни в своите блага, тогава можем да даваме. Те са хубави неща.
към текста >>
66.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
Това е една хубава и красива
наука
, така той ще се подмлади.
Когато казва някой, че не живеем добър живот, това е старото; такава мисъл да не стои в ума ви. В съзнанието ви трябва да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. Гледаш, че една душа страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот. Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи.
Това е една хубава и красива
наука
, така той ще се подмлади.
Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление.
към текста >>
В окултната
наука
за
пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път,
за
да стане достоен
за
изкупление.
Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили.
В окултната
наука
за
пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път,
за
да стане достоен
за
изкупление.
В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“.
към текста >>
Някои питат: „Как ще прекараме
живота
си?
Важно е, че у вас има добра воля да служите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Не осигурявай човека, понеже този човек, който се осигури, губи вяра в себе си.
Някои питат: „Как ще прекараме
живота
си?
“ Казвам: на Земята ще прекараш живота си много хубаво. Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек? А ние се плашим от сянката си. Искаш да служиш на Бога, ала завърши ли Неговото училище? Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене.
към текста >>
“ Казвам: на Земята ще прекараш
живота
си много хубаво.
После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Не осигурявай човека, понеже този човек, който се осигури, губи вяра в себе си. Някои питат: „Как ще прекараме живота си?
“ Казвам: на Земята ще прекараш
живота
си много хубаво.
Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек? А ние се плашим от сянката си. Искаш да служиш на Бога, ала завърши ли Неговото училище? Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене. У човека има дарби, които той не съзнава.
към текста >>
Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети
живота
си на учене.
Някои питат: „Как ще прекараме живота си? “ Казвам: на Земята ще прекараш живота си много хубаво. Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек? А ние се плашим от сянката си. Искаш да служиш на Бога, ала завърши ли Неговото училище?
Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети
живота
си на учене.
У човека има дарби, които той не съзнава. Някой път човек е в голяма опасност и тогава се развиват дарбите му. Случват се такива неща: например, намираш се някъде в една засада, у теб се събуди разумното и изведнъж, за една десета от секундата, ти дойде един план как да се измъкнеш оттам. Иначе с години не би намерил този план. И когато го изпълниш с най-изкусна стратегия, в дадения случай си разрешил една гениална задача и се чудиш как си се избавил.
към текста >>
67.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Първото качество, което трябва да имате то е да имате правилно разбирание
за
живота
.
Страданията са един процес, в който твърдите предмети трябва да се превърнат в жидкост. В духовния свят щом не можете да мислите, да чувствувате показва, че има сухота. А щом има сухота, суша, ще има и глад. Чувствата са камъни, от които ще се съгради духовния свят, а мисълта е жидката материя - без вода не може да се гради.В целия свят където и да сте ще забележите едно противодейсвие, едно вътрешно противоречие. Така и Павел казва: „Всички търсят своята свобода." И наистина, и руси, и българи, и разни секти, всеки който работи в своя дом търси тази свобода.
Първото качество, което трябва да имате то е да имате правилно разбирание
за
живота
.
Ще ви говоря за неща, които са вам известни, но вие трябва да разберете вътрешната страна. Да бъде човек лекар, проповедник, учен и прочие, то е частично разбирание. Животът включва всичко в себе си. Евреите под ръководството на Мойсея не разбраха вътрешния смисъл на живота, на своя живот.Ще си правите къща. Давате на инженер да ви направи изчисленията за потребните ви материали.
към текста >>
Евреите под ръководството на Мойсея не разбраха вътрешния смисъл на
живота
, на своя живот.Ще си правите къща.
Така и Павел казва: „Всички търсят своята свобода." И наистина, и руси, и българи, и разни секти, всеки който работи в своя дом търси тази свобода. Първото качество, което трябва да имате то е да имате правилно разбирание за живота. Ще ви говоря за неща, които са вам известни, но вие трябва да разберете вътрешната страна. Да бъде човек лекар, проповедник, учен и прочие, то е частично разбирание. Животът включва всичко в себе си.
Евреите под ръководството на Мойсея не разбраха вътрешния смисъл на
живота
, на своя живот.Ще си правите къща.
Давате на инженер да ви направи изчисленията за потребните ви материали. Доставите ги, построите я. Какво ви е дала къщата - хигиенически условия. Имате да кажем пари в банката, но явява се въпроса, здравето ви. Щом сте хилав ще прекарате един лош, недобър живот, а трябва ви здраве, трябва доброта.
към текста >>
И така някой може да помага на болни, някой може да помирява скара ли се двама души, някой може да проучва, някоя област на окултната
наука
, някой да работи в приложението на някои опитности.
И вие нямате и те нямат, и който ви праща и той няма. Ще питате тоя, който има да взема: „Ти колко оценяваш Божията Любов? " И ще проверите дали я оценява до 30,000 лева и по тоя начин ще стане помирението.Ще опитате кой каква работа може да върши. Ще пратя двама при някой затворник, който иска помощ; при някой болен - сестри може да подготвите, а закона е там, че трябва да има присърце една работа. Вървите, в джоба си държите беседи, раздавате ги на комуто трябва.
И така някой може да помага на болни, някой може да помирява скара ли се двама души, някой може да проучва, някоя област на окултната
наука
, някой да работи в приложението на някои опитности.
Например, брат Ватев искаше да уреди нещо в чифлика, но трябваше майстор да дойде за да тръгне работата с успех. В Търново колко души сменихме, не вървеше. Сега стават добри работи - има присърце и умение. Трябва и систематизиране в работата и организирание. Трябва и в духовния живот да има план за работа.
към текста >>
Една наша сестра ми казваше, че след като била отчаяна имала една духовна опитност и сега намирала смисъл в
живота
, между вънкашните хора се чувствувала силна.Брат Емануил Иванов: Слаби сме, нечисти сме, знанията ни са слаби, как ще дойде Духа да работи тогава в нас?
Всичко е за добро. Във всичко ще успеете за славата Божия.Брат Емануил Иванов: Трябва ли да изкористиме духовното учение за наша полза - да искаме да ни се дава или само да изпълним всичко за славата Божия? Знания да придобиваме, смятам, че ни е потребно.Учителят: Вие сега сте на положението гдето инсталацията е завършена, а ви трябва само ток. Вие знания имате повече от всяка окръжавающа среда. Трябва да ги разработите само, повече не е потребно на вънкашния свят.
Една наша сестра ми казваше, че след като била отчаяна имала една духовна опитност и сега намирала смисъл в
живота
, между вънкашните хора се чувствувала силна.Брат Емануил Иванов: Слаби сме, нечисти сме, знанията ни са слаби, как ще дойде Духа да работи тогава в нас?
Учителят: Старият начин е като отидете на баня теляка - взема гебрето и ви търка, за да ви се отворят порите. Това не е още пречиствание. Новият начин - топлата вода - отвътре съгрявание. Най-малко три чаши, а 5-6 чаши ще ти дадат разширение на порите и потта ще се яви. Вие мислите за това, което знаете, а не мислите за това, което не знаете.
към текста >>
Има два
живота
: материален - той е ограничен, има и друг живот - той живее над почвата отгоре.
Всяко течение и то си има своя път на движение. Всеки си има своята работа. В един университет си има разсилен, но той все си е разсилен, не свършва университета. А има и ученици, и тяхната работа, главната им работа е да учат и те трябва да учат, за да свършат университета. В самата природа има градация и учениците са на степени.
Има два
живота
: материален - той е ограничен, има и друг живот - той живее над почвата отгоре.
Материалният човек е в мъчнотии, а това са корените, но те не са живота, а са условие и един ден человек трябва да се изтегли от корените, и след това още, да се изправи нагоре. Всяко растение мисли как да си изтегли главата - това е корена, а малките коренчета, които изчерпват соковете, са космите.-Растението е с главата надолу. Животното мисли само как да си набави храна. Птицата хвърчи само храна да намери, вечерта се скрие в дупчица, благодари, че си е намерила храна и не мисли за утре. Така е и с животното.
към текста >>
Материалният човек е в мъчнотии, а това са корените, но те не са
живота
, а са условие и един ден человек трябва да се изтегли от корените, и след това още, да се изправи нагоре.
Всеки си има своята работа. В един университет си има разсилен, но той все си е разсилен, не свършва университета. А има и ученици, и тяхната работа, главната им работа е да учат и те трябва да учат, за да свършат университета. В самата природа има градация и учениците са на степени. Има два живота: материален - той е ограничен, има и друг живот - той живее над почвата отгоре.
Материалният човек е в мъчнотии, а това са корените, но те не са
живота
, а са условие и един ден человек трябва да се изтегли от корените, и след това още, да се изправи нагоре.
Всяко растение мисли как да си изтегли главата - това е корена, а малките коренчета, които изчерпват соковете, са космите.-Растението е с главата надолу. Животното мисли само как да си набави храна. Птицата хвърчи само храна да намери, вечерта се скрие в дупчица, благодари, че си е намерила храна и не мисли за утре. Така е и с животното. Човекът, който се е запънал в материята, той мисли как да се изтегли от тая материя.
към текста >>
- По разните отрасли на
науката
, но в една лекция всичко не казва.
И вие по някой път мислите за храната си. Оня студент, който е в университета, какво мисли? Върху урока си. Чака професора си да го слуша върху какво ще говори. Е, по какво говори професора?
- По разните отрасли на
науката
, но в една лекция всичко не казва.
В ред години само студента ще научи разните предмети: антропология, геометрия и пр. и като свърши университета, ще стане учител. В света съществуват знания и у вас трябва да се явят желания да учите, трябва да имате един силен стремеж да придобиете знание. Това са затруднения, мъчения или все едно, че человек е заобиколен от ред същества. Плаши те една мисъл, че скоро ще „свършиш".
към текста >>
Ние на селяните ще покажем пътя на
живота
- не ще им говорим против поповете, нито против църквата.
Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какв о ще стане с тях! - Христос ги прати в морето! Но няма оръжие, което да може да противостои на Божието оръжие - на Божието дело. Духовенството иска и проповедници да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава.
Ние на селяните ще покажем пътя на
живота
- не ще им говорим против поповете, нито против църквата.
Като казвам „попщина да няма", разбирам, да няма дух на разногласие - когато един страда, другите да му помогнат. Вие с мисълта си можете много добре и полезно да действувате. Пример: Един пътник в гората вижда лъв, който отива към него. Уплашен той чува глас: „Кибрит имаш в джеба си, драсни една клечка! " Драсва и около му тревата се запалва и лъвът избягва.
към текста >>
68.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения,
за
да проверят как
науката
Кабала се отразява в тях.
Още през 1926 година, в съборните беседи, изнесени на "Изгрева", се говори за построен салон, но това се отнася за салона на ул. "Оборище" 14. Този събор започва на 22 август и продължава до 29 август, включително. Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон. Ние я наричахме "приемната на Учителя", защото в нея Учителят приемаше Своите гости, които идваха на "Изгрева" и търсеха да се срещнат с Него.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения,
за
да проверят как
науката
Кабала се отразява в тях.
Приемната на Учителя 1. Тя е построена през 1926 година и Учителят приема в нея до 1944 година - тя се използува от Учителя осемнадесет години. 2. Тя се използува до 1958 година - четиринадесет години след заминаването на Учителя 3. От 1958 година, когато е закрит "Изгревът", тя просъществува до 1971 година, когато беше разрушена - всичко тринадесет години, тя не се използува от Братството. Години.
към текста >>
В
живота
на Изгрева, който беше изпълнен с любов и красиви отношения между братята и сестрите, чрез школата протече токът на светлата мисъл, който тонира атмосферата в духа на едно задълбочаване, на една звездно-небесна медитация.
От всички краища на София идваха с голяма радост учениците на Учителя. След беседа, около изгрев слънце, на красивата поляна се играеха упражненията на Паневритмията. Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка. Даже някои от упражненията от Паневритмията едновременно се пееха с текстове, чието съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Със салона Изгревът доби още по-интересен вид, словото на Учителя се почувства много по-силно, бликащо от Неговата велика Мъдрост.
В
живота
на Изгрева, който беше изпълнен с любов и красиви отношения между братята и сестрите, чрез школата протече токът на светлата мисъл, който тонира атмосферата в духа на едно задълбочаване, на една звездно-небесна медитация.
Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен подвиг. Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният мистичен и културен център на Братството. Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията, концертите - всичко това ставаше на Изгрева. Изгревът стана духовен символ и знаме на Братството. Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството.
към текста >>
Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на
науката
.
" А днес Учителят идва да научи Злото как да стане слуга на Доброто. Това е един друг свят, който днес се разкрива на човечеството в един съвсем друг мащаб. Затуй, когато някои тълкуват, че учението на Христа и Учението на Учителя е едно и също, аз казвам следното: „Това не е вярно". Учението на Учителя стои много по-високо. За него е необходимо посвещение и свободна мисъл, която да ти разкрие тези големи светове, които се намират в Словото на Учителя.
Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на
науката
.
И в тези си копнежи и стремежи аз дочаках да се реализира това. Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме луната, звездите и планетите. Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи кухнята и трапезарията. Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят.
към текста >>
69.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Пети ден - 23 август
, 23.08.1927 г.
Мото: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни
живота
ти с всички добрини, /три пъти/
Учителят открива събора с беседата - „Пътят на ученика” - разкрива същността на новия път на окултното ученичество. За програмата на този ден може да се прочете в протоколите, водени от Тереза Керемидчиева: 6. Пети съборен ден 23 август 1927 година, вторник „Изгрев" Времето - ясно слънчево, източен вятър. Размишление.1.
Мото: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни
живота
ти с всички добрини, /три пъти/
2. „Благославяй душе моя Господа." 3. Добрата молитва. 4. Отче наш.5. Гимнастически упражнения. 6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга вътрешни, а братята два кръга външни/.
към текста >>
1. Мото: Бог царув а на Небето, Бог царува в
живота
, да бъде името Му благословено, /три пъти/
Закуска Отче наш.. След закуска Само Божията Любов носи пълния живот. * * * Учителят дойде в 7 часа и тридесет и пет минути.
1. Мото: Бог царув а на Небето, Бог царува в
живота
, да бъде името Му благословено, /три пъти/
2. „Сърдечен зов /обща песен/. 3. Размишление.Учителят прочете от Евангелие на Иоанна 12 глава от 28 стих нататък, а „от 1:28 стих вие сами ще си ги прочетете".28 стих: „Отче, прослави името Твое! Тогаз дойде глас от небето: И прославих и пак ще прославя".
към текста >>
Учителят говори
за
хиромантията като
наука
, която трябва да изучаваме.
„Отче, прослави името Твое! Тогаз дойде глас от небето: И прославих и пак ще прославя". Дойд е глас Беседа напечатана също в „Пътят на ученика" - съборна.
Учителят говори
за
хиромантията като
наука
, която трябва да изучаваме.
Да изучаваме ръката си, да четем по линиите и другите знаци, по кожата, по формата и т.н.Аз, Минчо Сотиров виждам следното ясновидение 9 часа: Една бъчва, западно от бараката на брат Любомир Лулчев и чирози завързани всред бъчвата, за опашките, като конус, а от бъчвата излиза пламък - огън, който обхваща чирозите.Беседата продължи до 9 часа и 55 минути.Песен - „ДухътБожи." Добрата молитва. Обяд Отче наш. *
към текста >>
70.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Това е една хубава, красива
наука
.
И като почнете да предете, ще видя кой от вас до къде е дошъл в развитието си. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видим как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие сте. Това е опитната страна на окултната Школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи.
Това е една хубава, красива
наука
.
Така ще се подмладите. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради.
към текста >>
В окултната
наука
за
пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път,
за
да стане достоен
за
изкупление.
Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили.
В окултната
наука
за
пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път,
за
да стане достоен
за
изкупление.
Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то.
към текста >>
Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети
живота
си на учене - да учи!
После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. Искаш да служиш на Бога. Ами свършил ли си Неговото Училище? Този, който иска да служи на Бога, най-напред ще учи в училище, след това ще го турят на стаж.
Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети
живота
си на учене - да учи!
Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво.
към текста >>
Някои питат: „Как ще прекараме
живота
си?
Този, който иска да служи на Бога, най-напред ще учи в училище, след това ще го турят на стаж. Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи! Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение.
Някои питат: „Как ще прекараме
живота
си?
" Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си. У хората има дарби, които те не съзнават. Някой път са в голяма опасност и тогава се развиват дарбите.
към текста >>
" Казвам: Ще прекарате
живота
си на Земята много хубаво.
Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си на учене - да учи! Не осигурявай човека! Понеже този човек, който е осигурен, губи вяра в себе си. Не осигурявай себе си, защото сигурността е вече едно ограничение. Някои питат: „Как ще прекараме живота си?
" Казвам: Ще прекарате
живота
си на Земята много хубаво.
Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си. У хората има дарби, които те не съзнават. Някой път са в голяма опасност и тогава се развиват дарбите. Например случват се такива неща: намираш се някъде в засада, У теб се събуди Разумното и изведнъж, в една десета от секундата - дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата.
към текста >>
71.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
- Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере
Живота
.
„Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев. Изгревът - Том 26 Глава:2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар] Олга Славчева Екскурзия на 30 януари 1928 година
- Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере
Живота
.
Една душа може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи. Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до „Възкресението". После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии. Само на Божественото можем да се подчиним.
към текста >>
Трудна
наука
е това.
- Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия Закон, затова и животните не се подчиняват на нас. Като обичаше един човек, ние събуждаше неговия Господ. Казва се: „Не угасяй Духа! " Този човек е угасил Духа - ти ще запалиш неговата свещ.
Трудна
наука
е това.
Вие сте по-готови за нея. Една сестра беше нарисувала витошки пейзаж. Тя показа картината на Учителя. Всички я разгледахме. Помолихме го да каже нещо за изкуството.
към текста >>
72.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както
за
хората на „пределните понятия”, така и
за
всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от
Живота
.
в книга първа на същото списание. Съчетавайки добре вдъхновеното изложение с ясната логическа мисъл и конкретните страни на учението, авторът представя чисто философските аспекти от Словото на Учителя Петър Дънов. Статията е опит да се очертаят по-важните философски понятия и идеи от една страна, а от друга – тя представлява и един от първите опити за систематизация на тези идеи. Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ. Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов.
Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както
за
хората на „пределните понятия”, така и
за
всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от
Живота
.
М. Бачев - Издателство Бяло Братство РЕЛИГИОЗНО - ФИЛОСОФСКИЯ МИРОГЛЕД НА ПЕТЪР ДЪНОВ След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и учението на Петър Дънов (1) в България.
към текста >>
След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в
живота
, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ. Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов. Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота. М. Бачев - Издателство Бяло Братство РЕЛИГИОЗНО - ФИЛОСОФСКИЯ МИРОГЛЕД НА ПЕТЪР ДЪНОВ
След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в
живота
, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация.
Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр. В тази голяма духовна вълна има своето място и учението на Петър Дънов (1) в България. Ония, които се надяват да намерят у П. Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани. Както всички големи духовни учители, П.
към текста >>
В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи
за
кармата и
за
превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята
за
господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в
живота
, а защото тия идеи –
за
кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени
за
него истини на
живота
.
Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5). Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”. П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот.
В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи
за
кармата и
за
превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята
за
господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в
живота
, а защото тия идеи –
за
кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени
за
него истини на
живота
.
Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че битието далеч не се изчерпва с тъй наречения „материален свят” на триизмерното пространство и че това битие се проявява едновременно и в по-висши полета или светове – астрален, ментален, причинен и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени на еволюция от тази на човечеството и съществува една голяма йерархия на такива по-висши същества. Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят.
към текста >>
Науката
досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува
за
истинските строителни сили.
Те са живи сили, които рушат и градят. Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов. Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало. Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост.
Науката
досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува
за
истинските строителни сили.
Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл. Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата. Човекът е проявление на единното битие: в него това битие разкрива своето естество. Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие. Както окултистите от всички времена са учили, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина „подобие Божие”, „син Божий”, „микрокосмос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото битие.
към текста >>
Истинската
наука
трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата.
Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало. Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание. То вижда само сянката на нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост. Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили. Всички неща в природата, като проявление на висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл.
Истинската
наука
трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл на нещата.
Човекът е проявление на единното битие: в него това битие разкрива своето естество. Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие. Както окултистите от всички времена са учили, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина „подобие Божие”, „син Божий”, „микрокосмос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото битие. Със своята физическа природа човек е едно с „материалния свят”; със своето астрално и ментално тела, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с Първичното Божествено Начало. В своята дълбока същност като дух, той е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме първопричина, основно начало, Бог.
към текста >>
Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с
живота
на божественото цяло.
Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл. Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя на цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов. Тази висша разумност и висша любов се изразяват както в самото естество на човека, тъй и в истината, че за последния са открити възможностите на едно неограничено развитие и усъвършенстване и достигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множество превъплътявания е реализирането на една все по-висша разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм.
Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с
живота
на божественото цяло.
Колкото по-пълно се изявява чрез него живота на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие. Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието. Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност на самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас. Висшата истина може да бъде достояние само на ония, които са дорасли до истинския духовен живот.
към текста >>
Колкото по-пълно се изявява чрез него
живота
на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие.
Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя на цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов. Тази висша разумност и висша любов се изразяват както в самото естество на човека, тъй и в истината, че за последния са открити възможностите на едно неограничено развитие и усъвършенстване и достигането на истинско щастие. Смисълът на човешкия живот на земята през множество превъплътявания е реализирането на една все по-висша разумност, достигането на все по-пълно съвършенство, развитието на висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията на нисшите форми на съществуване. Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини на по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм. Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с живота на божественото цяло.
Колкото по-пълно се изявява чрез него
живота
на това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот на непрекъснатото съзнание, и истинското щастие.
Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея. Висшата истина – това е самият дух на всемирния живот, на съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност на битието. Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност на самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас. Висшата истина може да бъде достояние само на ония, които са дорасли до истинския духовен живот. Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето божествено съзнание.
към текста >>
Когато отделният човек дорасне да се пробуди
за
истинския разумен живот, тогава той напуща „широкия път” на полусъзнателния живот и полусъзнателното развитие,
живота
на общата еволюция,
за
да се приготви и тръгне по „тесния път”,
за
който Христос говори: „Тесен е пътят, който води към
живота
и малцина са, които го намират”.
Защото Бог е любов. Ето защо и пътят към висшето битие, към истината е пътят на любовта. Тази любов е истинският живот, който носи истинската светлина. „Разумната природа” разкрива своето лице само на ония души, които са дорасли да проявят висшата божествена любов. На тях тя разкрива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти; за тях тя има едно любещо божествено лице; на тях тя предоставя всичките си дарове.
Когато отделният човек дорасне да се пробуди
за
истинския разумен живот, тогава той напуща „широкия път” на полусъзнателния живот и полусъзнателното развитие,
живота
на общата еволюция,
за
да се приготви и тръгне по „тесния път”,
за
който Христос говори: „Тесен е пътят, който води към
живота
и малцина са, които го намират”.
(7) Това е по-право „стръмният път” на разумните свръхусилия, това е преминаването към един по-разумен живот, към едно по-висше съзнание. Тоя по-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес на развитие, което П. Дънов обозначава с думата „ученичество”, като изразяваща най-характерните му особености. „Ученик” е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята да научи най-великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство. Той знае, че животът се управлява и ръководи от една върховна мъдрост, безгранична любов, съвършена правда.
към текста >>
Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в
живота
.
Той знае, че като изразител на божествената мъдрост, божествената любов и божествената правда стои най-близко над него и цялото човечество тъй нареченото „Б я л о б р а т с т в о” – завършили своята земна еволюция души, които са се посветили да служат на въздигането на човечеството. Идеалът на ученика е да бъде истински ученик на това „Бяло братство”, да се свърже духовно с него и да стане истински съработник в неговото велико дело. Ученикът е човек на пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи. Той развива в себе си в най-висша степен способността да противостои на всякакви болести и разрушителни влияния, да развива максимум активност, и то в най-висшите й форми. За тая цел той изгражда своето тяло с най-чистите строителни материали, своето физическо тяло – с растителни храни и плодове, своето астрално тяло – с възвишени чувства, а своето ментално тяло – с положителни творчески мисли.
Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в
живота
.
Като развива своето учение, П. Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората, казва П. Дънов, Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората.
към текста >>
Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в
живота
.
Ученикът е човек на пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи. Той развива в себе си в най-висша степен способността да противостои на всякакви болести и разрушителни влияния, да развива максимум активност, и то в най-висшите й форми. За тая цел той изгражда своето тяло с най-чистите строителни материали, своето физическо тяло – с растителни храни и плодове, своето астрално тяло – с възвишени чувства, а своето ментално тяло – с положителни творчески мисли. Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в живота. Като развива своето учение, П.
Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в
живота
.
Ако Бог е говорил в миналото на хората, казва П. Дънов, Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма” на вашия небесен Баща! Учението на Иисус бе едно окултно учение; неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии.
към текста >>
Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в
живота
.
Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не на земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена.
Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в
живота
.
Учението на П. Дънов, подобно на всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената на острите социални борби. Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт. Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти. Последователите на П.
към текста >>
73.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 3 август
, 3.08.1930 г.
Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на
живота
, отворете сърцата си
за
доброто и бъдете като този извор!
Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас.
Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на
живота
, отворете сърцата си
за
доброто и бъдете като този извор!
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София.
към текста >>
"И после продължава с приказки
за
неизречената мъдрост на Мировия Учител,
за
странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на
живота
.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
"И после продължава с приказки
за
неизречената мъдрост на Мировия Учител,
за
странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на
живота
.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
към текста >>
Ти вля в мен еликсира на
живота
и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов,
наука
и работа.
Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път.Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа.
Ти вля в мен еликсира на
живота
и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов,
наука
и работа.
И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа!
към текста >>
Тя ми показва красотата на
живота
и открива простор
за
моята душа!
Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов.
Тя ми показва красотата на
живота
и открива простор
за
моята душа!
На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Летопис на изгрева - Том 2 Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"
към текста >>
74.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 4 август
, 4.08.1930 г.
Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на
живота
, отворете сърцата си
за
доброто и бъдете като този извор!
Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас.
Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на
живота
, отворете сърцата си
за
доброто и бъдете като този извор!
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София.
към текста >>
"И после продължава с приказки
за
неизречената мъдрост на Мировия Учител,
за
странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на
живота
.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
"И после продължава с приказки
за
неизречената мъдрост на Мировия Учител,
за
странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на
живота
.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
към текста >>
Ти вля в мен еликсира на
живота
и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов,
наука
и работа.
Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път.Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа.
Ти вля в мен еликсира на
живота
и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов,
наука
и работа.
И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа!
към текста >>
Тя ми показва красотата на
живота
и открива простор
за
моята душа!
Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов.
Тя ми показва красотата на
живота
и открива простор
за
моята душа!
На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" Летопис на изгрева - Том 2
към текста >>
75.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 18 август
, 18.08.1930 г.
Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на
живота
, отворете сърцата си
за
доброто и бъдете като този извор!
Светли образи, чието присъствие е осезателно, ни водят към своите обиталища.Спряхме при второто езеро. Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас.
Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на
живота
, отворете сърцата си
за
доброто и бъдете като този извор!
"И после продължава с приказки за неизречената мъдрост на Мировия Учител, за странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на живота.3 августЧухме хубава беседа от Учителя. Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София.
към текста >>
"И после продължава с приказки
за
неизречената мъдрост на Мировия Учител,
за
странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на
живота
.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Отразените в него върхове и скали му придават неземна хубост.Още няколко стъпки по извиващата пътека край езерото и изведнаж чувстваме радост, като че ли някой ни очаква пред прага на приказния свят на Чешмичката с ръцете, които дават! Закътана между скали, далече от света, скромна, но величествена в уединението си, в тишината на голямата планина, тя раздава щедро от изобилието си. Мраморните ръце, из които струи кристалната вода, изразяват сила, Любов и безкрайна нежност. Морният пътник спира тук в захлас. Хубавата полянка го кани да отпочине, да се наслади на това чудно съчетание на природна хубост и човешки гений, да чуе живата приказка.И чешмичката, скромна, но мъдра, непрестанно струи и с тих глас ни казва:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, -Вий, служители на живота, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор!
"И после продължава с приказки
за
неизречената мъдрост на Мировия Учител,
за
странника, който в дългия си път през вечността, се спрял тук и накарал този извор да избликне, та когато пътник морен потърси сили и утеха в самотен час, да спре при извора на любовта.Второто от седемте рилски езера, край югоизточния бряг на което се намира изворът „Ръцете които дават", Учителя нарече Ел Бур или Благото на
живота
.3 августЧухме хубава беседа от Учителя.
Имаше много туристи.4 августПадна сняг, после скреж и град. Повече стоим в палатките. Един затоплен камък е благодат.Времето е променливо, но остава студено.18 августМного групи слязоха от планината. Ние също се приготовляваме за София. Подаръкът за вечни времена от това летуване при езерата ще ни остане прекрасното томче от планински беседи на Учителя - „Благословена между жените".
към текста >>
Ти вля в мен еликсира на
живота
и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов,
наука
и работа.
Затова и камъчето малко и адепта ти сторваха път.Ти ме пробуди и насърчи, ти ме повдигна. Името Ти е Любов. * Обичам Те, о, първи лъч на Любовта! Ти пръв докосна, озари и внесе топлина в заледената ми душа.
Ти вля в мен еликсира на
живота
и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов,
наука
и работа.
И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов. Тя ми показва красотата на живота и открива простор за моята душа!
към текста >>
Тя ми показва красотата на
живота
и открива простор
за
моята душа!
Ти вля в мен еликсира на живота и посади в душата ми три чудодейни семенца, от които отгледа най-ценната украса в моята градина - цветя на мир и радост, на Любов, наука и работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о, първи лъч на Любовта! Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За тебе ми говорят и камъчето, и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което се докосва погледът, е израз на великата Божия Любов.
Тя ми показва красотата на
живота
и открива простор
за
моята душа!
На Любовта, като благодарствена песен към Господа, откликва любовта в моята душа.21 септемвриПърво Утринно Слово на Учителя в неделя, 5 часа, София - Изгрев. Глава: ПРИ „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ" Летопис на изгрева - Том 2 2. Спомени от Олга Славчева 18 [август 1930 г.], понеделникИзгрев слънце - рубин.
към текста >>
76.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август
, 29.08.1930 г.
Това е истинската философия на
живота
.
Така че всичко става когато има и желание и условия. Аз изразявам така това: Онова, което Бог желае и ние желаем, то става. Всичката погрешка е, че не спазвате това правило. Което Бог желае, вие не го желаете, но нито глас, ни слушание. Което Бог не желае, вие го желаете.
Това е истинската философия на
живота
.
По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен; когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон, настава тъмнота и само частично се реализират нещата. Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била". И в края на краищата няма никакъв резултат.Сега трябва да напуснем онова празно любопитство. Много хора са любопитни - като говори някой, да видят какво ще каже той.
към текста >>
Живота
, който Бог ни е дал, ще употребим
за
Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим
за
себе си.
Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи.Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба.
Живота
, който Бог ни е дал, ще употребим
за
Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим
за
себе си.
Този закон има еднакво приложение и във физическият и в Духовният, и в Божественият свят. В него няма изключения. Не можеш да изгубиш когато вървиш по този закон, Бог ти дава на разположение през деня слънце да ти помага. Питам: Кой е онзи, който може да ти открадне слънцето? Но някой ще каже, че може да се заоблачи времето.
към текста >>
Заоблачаването на времето показва, че в
живота
ти има нещо криво, има отклонение от правия път.
Този закон има еднакво приложение и във физическият и в Духовният, и в Божественият свят. В него няма изключения. Не можеш да изгубиш когато вървиш по този закон, Бог ти дава на разположение през деня слънце да ти помага. Питам: Кой е онзи, който може да ти открадне слънцето? Но някой ще каже, че може да се заоблачи времето.
Заоблачаването на времето показва, че в
живота
ти има нещо криво, има отклонение от правия път.
Под думата „облаци", разбирам, че в тебе влизат мисли, които засенчват, влиза едно криво разбиране.Някой казва: „Как да се молим? " - Малките деца са разрешили този въпрос. Ще се молиш така както децата искат от майка си. След като се наядеш да искаш от майка си, това не е разумно. Като идеш при учителя си и поискаш това, което можеш да научиш във дадения случай, той може да ти го даде, а щом искаш това, което не можеш да направиш, той не ти го дава.
към текста >>
" Отлагането никога не постига целите, които се поставят, то не е
наука
.
След като се наядеш да искаш от майка си, това не е разумно. Като идеш при учителя си и поискаш това, което можеш да научиш във дадения случай, той може да ти го даде, а щом искаш това, което не можеш да направиш, той не ти го дава. В дадения случай разумно е да искаш това, което можеш да разбереш, можеш да научиш, можеш да приложиш. Тогаз поискай го и го приложи. Това, което в дадения случай можеш да извършиш извърши го, защото ако не го извършиш ще дойде състояние на недоволство, на индеферентност, ще кажеш: „Сега не му е времето!
" Отлагането никога не постига целите, които се поставят, то не е
наука
.
Има закон: При всяко отлагане на полицата на падежа, лихвата се увеличава. Следователно с нашето отлагане се влошава животът ни. Това влошаване показва, че лихвите се увеличават. Следователно в Божествения живот, законът е: Никога не отлагай! Дойдеш ли до нещо направи го!
към текста >>
Всички тези души трябва да мислят също тъй както ти, а пък всички да мислят както Бога - това има приложение в
живота
.
Човек е съставен от милиарди организми. Ръката тиежива. Това самилиарди души. Тези души, ако не вземат участие в работата ти заедно с тебе, тя няма да върви. Също така и очите са съставени от милиарди души.
Всички тези души трябва да мислят също тъй както ти, а пък всички да мислят както Бога - това има приложение в
живота
.
Приложението във физическия свят показва какво Бог е постигнал и това, което има във вътрешния свят показва какво Бог може да постигне. Духовният свят показва какво ще стане в бъдеще. След като посеете, чрез тези опитности, които ви давам, няма да се безпокоите. Ще оставиш посятото Бог да го възрасти. Ние ще извършим работата, която трябва да свършим, а възрастването е от Бога.
към текста >>
Под думата „светия" разбирам човек, който разбира
живота
добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят.
Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде". Божествените работи са точно определени. В тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия.
Под думата „светия" разбирам човек, който разбира
живота
добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят.
Един светия където и да го турите може да се справи с живота. Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи.Някои от вас искате да забогатеете и тогаз да служите на Бога. Вашето положение прилича на положението на онзи светия, който искал да се ожени за една непорядъчна жена и тогава да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена, за да я избави. Ако той стане слуга в един богат дом и слугува там.
към текста >>
Един светия където и да го турите може да се справи с
живота
.
А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде". Божествените работи са точно определени. В тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия. Под думата „светия" разбирам човек, който разбира живота добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят.
Един светия където и да го турите може да се справи с
живота
.
Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи.Някои от вас искате да забогатеете и тогаз да служите на Бога. Вашето положение прилича на положението на онзи светия, който искал да се ожени за една непорядъчна жена и тогава да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена, за да я избави. Ако той стане слуга в един богат дом и слугува там. завзема най-долното място, той може да изправи тази жена.
към текста >>
77.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
и в
живота
Божието благо
Текст на песента: Добър ден Добър ден е светлият ден. Хубав и красив е той. Всичко озарява, всичко оживява
и в
живота
Божието благо
той раздава. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят.
към текста >>
Тя беше израз на
Живота
, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха.
Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде.
Тя беше израз на
Живота
, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха.
Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално.В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение.
към текста >>
Тя отразяваше всеки момент от
живота
ни с Него.
В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха.
Тя отразяваше всеки момент от
живота
ни с Него.
Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално.В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот.
към текста >>
Разумният живот се проявява музикално.В първите години от
живота
на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни.
Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика.
Разумният живот се проявява музикално.В първите години от
живота
на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни.
Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух.
към текста >>
Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на
живота
.
Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално.В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот.
Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на
живота
.
Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух. Песните са били благодарствени – псалми и хваления на Вечния. Тази музика завари Учителя и я запази. Защото Той винаги започваше оттам, докъдето човек беше достигнал.
към текста >>
Тази песен е красив израз на най-свещения момент от
живота
на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете.
Тази песен е красив израз на най-свещения момент от
живота
на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили.
към текста >>
По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват
живота
от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро.
Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили.
По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват
живота
от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро.
По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои.
към текста >>
Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на
живота
.
Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение.
Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на
живота
.
Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни.
към текста >>
Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на
Живота
и следователно в една нова област на музиката.
Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро.
Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на
Живота
и следователно в една нова област на музиката.
Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука.
към текста >>
Тя е неразделно свързана с
живота
на учениците.
Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея.
Тя е неразделно свързана с
живота
на учениците.
Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука. Тя е една сила. Тази музика трябва да се изучава и прилага.
към текста >>
Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и
наука
.
Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание.
Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и
наука
.
Тя е една сила. Тази музика трябва да се изучава и прилага. Учителя я нарече окултна музика, органическа музика или музика на Природата. Той казва:Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане на човешкия характер.Учителя прави следното съпоставяне между обикновена и окултна музика:Обикновената музика, тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика. В обикновената музика има два момента – един момент на радост, а вторият на скръб.
към текста >>
Той казва:Изучавайте музиката като
наука
и изкуство, условие
за
съграждане на човешкия характер.Учителя прави следното съпоставяне между обикновена и окултна музика:Обикновената музика, тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика.
Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука. Тя е една сила. Тази музика трябва да се изучава и прилага. Учителя я нарече окултна музика, органическа музика или музика на Природата.
Той казва:Изучавайте музиката като
наука
и изкуство, условие
за
съграждане на човешкия характер.Учителя прави следното съпоставяне между обикновена и окултна музика:Обикновената музика, тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика.
В обикновената музика има два момента – един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представлява съграждане, другият – рушене. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен.
към текста >>
За
да проникне във вътрешната страна на
Живота
, човек трябва да разбира тези образи.В окултната музика дисонансите се допущат,
за
да пазят равновесие.
Трептенията на окултната музика са по-силни, по-мощни. Тяхната проникваемост е по-голяма. Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина.Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея.
За
да проникне във вътрешната страна на
Живота
, човек трябва да разбира тези образи.В окултната музика дисонансите се допущат,
за
да пазят равновесие.
Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията.Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя.
към текста >>
Злото от музикално гледище е един дисонанс в
Живота
.
Тяхната проникваемост е по-голяма. Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина.Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи.В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие.
Злото от музикално гледище е един дисонанс в
Живота
.
Дисонансът е потребен; след него идва хармонията.Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Когато човек попадне в една от тия гами, когато хармонизира силите на своя организъм, той влиза в Природата, разбира я, въодушевява се от обстановката, която го заобикаля, неусетно започва да пее от дълбочината на душата си.
към текста >>
После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на
живота
са товар безполезен...Песента подхванаха всички.
Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия.
После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на
живота
са товар безполезен...Песента подхванаха всички.
Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра...като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът. Това, което пееш, трябва да преживееш с ума, сърцето, душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие.
към текста >>
Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори
за
красотата на
Живота
и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра.
Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни.
Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори
за
красотата на
Живота
и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра.
Да имаш вяра...като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът. Това, което пееш, трябва да преживееш с ума, сърцето, душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие. В ума и сърцето влизат нови сили. Учителя казва:Ако твоето пеене може да подейства на скъперника и той отвори кесията си, то е окултно пеене.
към текста >>
Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в
Живота
.
Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата.
Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в
Живота
.
От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши. Чрез музиката можете да създадете в себе си характер.Окултните упражнения са за тониране на организма. Ако искате да се тонирате, да възстановите своя Мир и добро разположение, пейте.Окултната музика е едно спомагателно средство за развиване на ума и сърцето, на техните способности и сили.
към текста >>
Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на
Живота
вдъхновено, с простота и сила.
Поезията е скрита в нея.Музиката е говор изразителен и ясен. Той трябва да отговаря на съдържанието. Когато говори Любовта, тя говори тихо. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево.
Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на
Живота
вдъхновено, с простота и сила.
Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее.
към текста >>
Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост
за
Живота
тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце.
Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево. Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила. Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце.
Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост
за
Живота
тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце.
Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота.
към текста >>
Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на
Живота
.
Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце.
Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на
Живота
.
Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния.В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм.
към текста >>
Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на
живота
, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде.
Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот.
Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на
живота
, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде.
Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее.
към текста >>
Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват
за
всички души.Когато Учителя говореше
за
музика и пеене, Той разбираше преди всичко
Живота
и неговото проявление.
Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила.Мелодията придава мистичната драматичност на текста, тя го тълкува. Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него. Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те.
Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват
за
всички души.Когато Учителя говореше
за
музика и пеене, Той разбираше преди всичко
Живота
и неговото проявление.
Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора.
към текста >>
Изучавайте
живота
на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора.
Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика.
Изучавайте
живота
на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора.
Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава.Учениците той съветва:Живейте разумно. Работете върху музиката, за да развиете ухото си, правилно да възприемате. Музикалното ухо схваща не само целите тонове и полутоновете, но и една четвърт и осминка от тона. Всеки човек има инструмент – сърцето, на което свири.
към текста >>
Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в
Живота
.
Нагласете струните, нагласете мислите си добре с разумната воля – свирете и пейте. Всеки обича добрия музикант.Учителя казва:Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта.
Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в
Живота
.
Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре.Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете.
към текста >>
Те освобождават човека от
живота
на миналото.Когато говори
за
тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в
Живота
, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване.
Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре.Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете.
Те освобождават човека от
живота
на миналото.Когато говори
за
тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в
Живота
, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване.
Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя.Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя.
към текста >>
Готовност
за
работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на
Живота
.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път.
Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя.Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята.
Готовност
за
работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на
Живота
.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път.
Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си. Учителя казва:Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната.Музика Учителя нарича съзнателния Живот.В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете.Музиката не е външен, механичен процес.
към текста >>
В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и
наука
, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и
наука
, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека.
Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало.
В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и
наука
, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и
наука
, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека.
Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода.
към текста >>
Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в
живота
на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат
за
облагородяване на човека.
Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява.
Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в
живота
на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат
за
облагородяване на човека.
За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода. Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни.
към текста >>
Музиката служи
за
равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на
живота
.
Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна.В хубавото пеене има чувство и мисъл, Светлина и Топлина. В този смисъл пеенето е необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, не може да бъде ученик. За ученика музиката е като броня. Тя го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни условия.
Музиката служи
за
равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на
живота
.
Тя същевременно укрепва човека. Където ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност.Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има съотношение. Колкото по-музикален е той, толкова разсъдителните му способности са по-силно развити.Най-възвишеният израз на Любовта е музиката. Без музика Любовта не може да се прояви в материалния свят. Едно нещо се изисква от съвременните хора – да пеят правилно и с Любов.
към текста >>
От него черпи сили,
за
да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в
Живота
.
Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно.Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна.
От него черпи сили,
за
да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в
Живота
.
Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
към текста >>
Това са трудните места на
Живота
.
Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия.
Това са трудните места на
Живота
.
Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя.
към текста >>
Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на
живота
, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на
живота
, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб. Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен.
към текста >>
Паневритмията е
наука
за
приемане разумните движение на Природата.
Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * * Всички движения в Природата, които имат разумен подтик, са музикални. Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа.
Паневритмията е
наука
за
приемане разумните движение на Природата.
У ч и т е л я Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила.Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение. Тези прости тонове се изпълват със съдържание, каквото не сте подозирали досега.
към текста >>
Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в
живота
.
Всеки миг се приближаваше с почитание, слагаше своя дар и отминаваше с мълчалив поклон. Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше.Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание.
Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в
живота
.
На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя.
към текста >>
На народа, както и на децата, знанието
за
Живота
се предава чрез игри и песни.
Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше.Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота.
На народа, както и на децата, знанието
за
Живота
се предава чрез игри и песни.
Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия.
към текста >>
Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от
живота
самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше.
Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия. Някои от присъстващите ги повториха, почна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха след това като елементи в нея.
Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от
живота
самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше.
От тази вечер почна редовна работа, тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички. Идеите се раждаха и осъществяваха тук. Тази работа увлече всички. Музикантите бяха постоянно около Учителя – от сутрин до вечер. Понякога седяха с Него при пианото в салона.
към текста >>
Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в
Живота
.
В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот.Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл.
Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в
Живота
.
Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава. В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа. Човек се е откъснал от Природата, вследствие на което е обеднял.
към текста >>
Той се превежда така:Излез от
живота
на вечния залез и влез в
живота
на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на
живота
.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен.
Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането.Когато човек приема от Природата, той се отваря. Това е излизане. След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно.Днес към човечеството се отправя зов към Свобода.
Той се превежда така:Излез от
живота
на вечния залез и влез в
живота
на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на
живота
.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен.
Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина.
към текста >>
За
да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в
Живота
.Словото на
живота
е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее.
мисли и чувства разумно.Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване
За
да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в
Живота
.Словото на
живота
е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее.
За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
към текста >>
Светлината носи Словото на
живота
.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината.
Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни.
Светлината носи Словото на
живота
.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината.
Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят.
към текста >>
Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в
Живота
, ражда се Радостта.
демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината.
Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в
Живота
, ражда се Радостта.
С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота.
към текста >>
И като я възприеме, да я прeдаде в
Живота
.
Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят.
И като я възприеме, да я прeдаде в
Живота
.
Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага.
към текста >>
Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на
Живота
.
Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята.
Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на
Живота
.
Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода. Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират.
към текста >>
Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна.Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така:От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на
Живота
.
Играчите са обърнати с лице към центъра. Двойките са разположени една зад друга. Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите. Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето.
Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна.Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така:От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на
Живота
.
Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път.Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го.
към текста >>
Така колелото на
Живота
се привежда в движение.
Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път.Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го.
Така колелото на
Живота
се привежда в движение.
После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
към текста >>
Затвореният кръг символизира личния живот –
живота
на ограничението.
Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг.
Затвореният кръг символизира личния живот –
живота
на ограничението.
Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
към текста >>
Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в
живота
си.
Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни.
Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в
живота
си.
В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение.
към текста >>
78.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Ако тези растения ги нямаше, големи нещастия щяха да съществуват в
живота
ни.
И ако ни са любими растенията, те ни са любими по единствената причина за онази разумност, чрез която те изработват плодовете си и ни дават същественото. Ако не ни дават същественото, нямаше да ги любим. Не само това, но те са ценни за нас и по други причини. Те пречистват въздуха. А и в друго отношение те ни правят голяма услуга: те възпитават най-свирепите животни, като ги укротяват, правят ги по-снизходителни.
Ако тези растения ги нямаше, големи нещастия щяха да съществуват в
живота
ни.
Ако хората така не разбираха растителното царство, те не можеха да разбират и живота. Вие може да направите един опит. Много пъти съм влизал в семейства, дето мъжът и жената не могат да живеят добре, нещастни са. И мъжът и жената са добри хора, но са еднообразни, и двамата са батерии, напълнени с голяма сила. И жената е идейна, и мъжът е идеен, но не могат да живеят.
към текста >>
Ако хората така не разбираха растителното царство, те не можеха да разбират и
живота
.
Ако не ни дават същественото, нямаше да ги любим. Не само това, но те са ценни за нас и по други причини. Те пречистват въздуха. А и в друго отношение те ни правят голяма услуга: те възпитават най-свирепите животни, като ги укротяват, правят ги по-снизходителни. Ако тези растения ги нямаше, големи нещастия щяха да съществуват в живота ни.
Ако хората така не разбираха растителното царство, те не можеха да разбират и
живота
.
Вие може да направите един опит. Много пъти съм влизал в семейства, дето мъжът и жената не могат да живеят добре, нещастни са. И мъжът и жената са добри хора, но са еднообразни, и двамата са батерии, напълнени с голяма сила. И жената е идейна, и мъжът е идеен, но не могат да живеят. На жената, която казва, че не обича мъжа си, казвам да си купи едно карамфилче.
към текста >>
Ако някой се опита да нагълта една такава аптека, той ще плати с
живота
си.
„Нерде Шам, нерде Багдад.“ (тур. поговорка: означава приблизително „откъде накъде? “, „хайде бе! “, изразява съмнение.)Такава хомеопатическа аптека, всичката може да я нагълтате. Обаче не е така с алопатията.
Ако някой се опита да нагълта една такава аптека, той ще плати с
живота
си.
Един монах се лекувал с едно лекарство от тази аптека, но то било силно отровно. Лекарят му казал да взима на ден по 3 капки. Монахът мислил и най-после решил: „Вместо всеки ден да взимам по 3 капки, ще ги изпия наведнъж, че по-скоро да оздравея.“ Като ги изпил, оздравял съвсем. Отишъл. Не, при този метод трябва да се взимат слаби дози. Не бързайте изведнъж да ви се махнат всичките болки и страдания.
към текста >>
Разумно трябва да разбираме
живота
,
за
да имаме ясна представа
за
онзи принцип Божествен, който работи в света.
„Какво трябва да правя? “ Напусни твоя възлюблен. Ако може без пари да живее с тебе, добре е. Ако не иска, кажи му: „Хайде да работим двама заедно.“ Каже ли обаче, че ако баща ти не ти даде пари, не можеш да живееш при него, напусни го! Това са максими.
Разумно трябва да разбираме
живота
,
за
да имаме ясна представа
за
онзи принцип Божествен, който работи в света.
Вие се намирате сега в едно вечно противоречие. Много пъти са ми задавали какви ли не въпроси, много от които са много ясни, но не съм отговарял на някои. Събеседникът ми, като не разбира някой въпрос, пита ме дали аз го разбирам. Всеки човек, който иска обяснение на въпроси от мене, той сам не разбира въпросите. Когато схвана, че някой човек няма да ме разбере и няма да му бъда полезен, аз не му обяснявам нищо.
към текста >>
Това са изворите на
живота
.
От какво страдат учените? Изгубили са ума си. От какво страдат здравите? Изгубили са здравето си. Човек, който изгубва сърцето си, той изгубва много нещо, той е изгубил много нещо.
Това са изворите на
живота
.
И какво взима този извор от тебе? Ти си в зависимост от другите. Докато твоето сърце тупти в теб, докато твоята воля работи, докато ти мислиш, чувствуваш правилно, сърцето ти е в тебе. Щом умът ти престане да мисли, щом сърцето ти престане да чувствува, щом волята ти престане да действува, сърцето ти е отишло някъде. И докато вие се намирате в затруднение, то, ако искате, ме послушайте.
към текста >>
Та, и ние, ако слушаме съветите на лисицата, ще влезем в онзи трап на
живота
, на заблужденията, на неправдите.
Един козел, като напуснал стадото си, отишъл да прави своите научни изследвания и минал покрай един ров, в който видял една лисица. – „Какво правиш тук? “ – „Видях, че вън е много студено и влязох тук.“ – „Мога ли и аз да вляза? “ – „Можеш.“ Едва влязъл и лисицата – хоп, скочила на гърба му и казала: „Довиждане! “ Козелът останал вътре да се занимава с научни изследвания, да провери доколко е хладно.
Та, и ние, ако слушаме съветите на лисицата, ще влезем в онзи трап на
живота
, на заблужденията, на неправдите.
Неправдата в света е неразбирането на онези истински интереси, които човек има. За всеки едного природата е определила едно бъдеще. Когато човек прави престъпления, това показва, че той е загубил правилната посока на своето развитие и се лишава от едно благо, което природата му е определила. Ние имаме един такъв случай с един наш познат. Баща му оставил едно наследство от 600–700 декара.
към текста >>
И всички тези противоречия, които идват в
живота
ни, се дължат на това, че ние не сме дошли до една положителна
наука
.
Законът го хваща, завежда се дело и за тази погрешка го турят в затвора на една година затвор и 3 години лишаване от граждански права, а службата си изгубил за 10 години. Значи, за една малка погрешка на Земята законът го хваща. Питам: Защо му е бил този фалшив документ? Природата е още по-взискателна: като те хване, за една малка погрешка те туря в затвора не за една година, а за 10 години и лишение от граждански права. Какво ще добиеш, като подправиш този документ?
И всички тези противоречия, които идват в
живота
ни, се дължат на това, че ние не сме дошли до една положителна
наука
.
Че пътят, по който сега вървим с всичките наши разбирания, не може щастие да ни донесе. И тогава остава само един път – Божественият. Хората търсят Бога отвънка. Аз не доказвам съществуванието на Бога отвънка; считам, че това е предмет за другите. Мъчно е да се докаже, че Бог съществува отвънка.
към текста >>
Тогава всичко у тебе утихва и ти се решаваш да измениш
живота
си.
Ти се намираш в трудно положение и търсиш помощ от хората. Първо иди при Източника и след това отвътре ще ти се съобщи кои са онези хора, които в дадения случай могат да ти помогнат. Само онзи може да ти помогне, който те обича. Спасението не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Божественото седи в следното: когато си най-развълнуван, в тебе ще дойде една Божествена мисъл и Бог ще ти проговори.
Тогава всичко у тебе утихва и ти се решаваш да измениш
живота
си.
Това е Божественото начало. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява и казва: може ли това малкото нещо, което ви проговори, да е Бог? Не, всеки човек, който мисли така, той е един невежа. Невежите хора и досега се чудят как е възможно едно такова малко Слънце да отоплява такъв голям свят. Учените хора са дошли до заключение, че Слънцето не е малко, но така изглежда.
към текста >>
79.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1935 г.
Идват да насърчат тези, които са изгубили смисъла на
живота
, да им обяснят.
На небето, ако имаш един приятел, като го видиш един път, вече няма да го видиш, освен ако имаш един вътрешен нюх, да го познаеш - външно всички си приличат там, но има различие. Земният порядък е много добър, то е едно предисловие. Вътрешно трябва да се разбира, не теоретически. Всяка година човек изгубва от силите си, остарява, а човек трябва да се обновява постоянно, и ако ще заминете за другия свят, млади да заминете. Небесните жители идват старите да подмладят, не младите.
Идват да насърчат тези, които са изгубили смисъла на
живота
, да им обяснят.
Окултната наука не е наука за живот, тя показва само пътя, наука на формите. Когато дойде Духът у вас, ще разберете оная наука, която Някой има болка, казвате да се моли, но той не може - боли го. Турете му млечен компрес. Има някои места на тялото, като ги побутнеш... Трябва да имате спокоен ум, широко разбиране, за да бъдете здрави.
към текста >>
Окултната
наука
не е
наука
за
живот, тя показва само пътя,
наука
на формите.
Земният порядък е много добър, то е едно предисловие. Вътрешно трябва да се разбира, не теоретически. Всяка година човек изгубва от силите си, остарява, а човек трябва да се обновява постоянно, и ако ще заминете за другия свят, млади да заминете. Небесните жители идват старите да подмладят, не младите. Идват да насърчат тези, които са изгубили смисъла на живота, да им обяснят.
Окултната
наука
не е
наука
за
живот, тя показва само пътя,
наука
на формите.
Когато дойде Духът у вас, ще разберете оная наука, която Някой има болка, казвате да се моли, но той не може - боли го. Турете му млечен компрес. Има някои места на тялото, като ги побутнеш... Трябва да имате спокоен ум, широко разбиране, за да бъдете здрави. На планината да оставите всичко нечисто и да вземете чистото.
към текста >>
Когато дойде Духът у вас, ще разберете оная
наука
, която Някой има болка, казвате да се моли, но той не може - боли го.
Вътрешно трябва да се разбира, не теоретически. Всяка година човек изгубва от силите си, остарява, а човек трябва да се обновява постоянно, и ако ще заминете за другия свят, млади да заминете. Небесните жители идват старите да подмладят, не младите. Идват да насърчат тези, които са изгубили смисъла на живота, да им обяснят. Окултната наука не е наука за живот, тя показва само пътя, наука на формите.
Когато дойде Духът у вас, ще разберете оная
наука
, която Някой има болка, казвате да се моли, но той не може - боли го.
Турете му млечен компрес. Има някои места на тялото, като ги побутнеш... Трябва да имате спокоен ум, широко разбиране, за да бъдете здрави. На планината да оставите всичко нечисто и да вземете чистото. Прекарайте един ден без да се гневите, спокойно, не искайте мляко днес.
към текста >>
80.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на
живота
и пеят и възхваляват
живота
, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на
живота
и пеят и възхваляват
живота
, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>
Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на
живота
.
Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи. Учителят ни зове към чист и свят живот. Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес.
Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на
живота
.
Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора.
към текста >>
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме,
за
да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в
живота
ни.Днес
за
пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме,
за
да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в
живота
ни.Днес
за
пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
към текста >>
Хората не се интересуват от
наука
, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия.
Хората не се интересуват от
наука
, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпрактих и документите за класиране.Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя.
към текста >>
Много поучителна лекция
за
най-същественото в
Живота
, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено.
Извадих си беседите и ги наредих върху една маса. В 12 ч обядвахме и в 1 ч си потеглих. В 4 ч бях в Годеч, а в 6 1/2 - в Равна. Изкъпах се и си легнах.2.XII.1936 год., срядаСтанах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина".
Много поучителна лекция
за
най-същественото в
Живота
, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено.
Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета.
към текста >>
81.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на
живота
и пеят и възхваляват
живота
, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на
живота
и пеят и възхваляват
живота
, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>
Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на
живота
.
Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи. Учителят ни зове към чист и свят живот. Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес.
Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на
живота
.
Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора.
към текста >>
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме,
за
да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в
живота
ни.Днес
за
пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме,
за
да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в
живота
ни.Днес
за
пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
към текста >>
Хората не се интересуват от
наука
, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия.
Хората не се интересуват от
наука
, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпрактих и документите за класиране.Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя.
към текста >>
Много поучителна лекция
за
най-същественото в
Живота
, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено.
Извадих си беседите и ги наредих върху една маса. В 12 ч обядвахме и в 1 ч си потеглих. В 4 ч бях в Годеч, а в 6 1/2 - в Равна. Изкъпах се и си легнах.2.XII.1936 год., срядаСтанах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина".
Много поучителна лекция
за
най-същественото в
Живота
, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено.
Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета.
към текста >>
82.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на
живота
и пеят и възхваляват
живота
, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на
живота
и пеят и възхваляват
живота
, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>
Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на
живота
.
Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи. Учителят ни зове към чист и свят живот. Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес.
Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на
живота
.
Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора.
към текста >>
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме,
за
да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в
живота
ни.Днес
за
пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме,
за
да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в
живота
ни.Днес
за
пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
към текста >>
Хората не се интересуват от
наука
, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия.
Хората не се интересуват от
наука
, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпрактих и документите за класиране.Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя.
към текста >>
Много поучителна лекция
за
най-същественото в
Живота
, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено.
Извадих си беседите и ги наредих върху една маса. В 12 ч обядвахме и в 1 ч си потеглих. В 4 ч бях в Годеч, а в 6 1/2 - в Равна. Изкъпах се и си легнах.2.XII.1936 год., срядаСтанах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина".
Много поучителна лекция
за
най-същественото в
Живота
, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено.
Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета.
към текста >>
83.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил
живота
.
Но Кавалджиев не е очаквал такова нещо. Той в момента стоял изумен и стреснат и не знаел какво да прави. Не очаквал това. Аз не съм говорила с Кавалджиев по този въпрос. Познавах го лично.
Той ми е разказвал как е боледувал от туберкулоза и че Учителят го оздравил и му спасил
живота
.
Беше ми казал: "Знаеш ли какво значи да миришеш на пръст и земя и после да оживееш? " Той имаше много хубаво чувство към Учителя, защото му бе помогнал с някакви методи за лечение. Тъй че той имаше хубаво и предано чувство към Учителя, но защо е бил пасивен в този момент и не се е намесил да спасява Учителя, не зная. Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие.
към текста >>
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на
живота
и пеят и възхваляват
живота
, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на
живота
и пеят и възхваляват
живота
, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>
Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на
живота
.
Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е. От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по пътя, който Учителят ни чертае и сочи. Учителят ни зове към чист и свят живот. Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес.
Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на
живота
.
Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам. Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора.
към текста >>
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме,
за
да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в
живота
ни.Днес
за
пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме,
за
да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в
живота
ни.Днес
за
пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
към текста >>
Хората не се интересуват от
наука
, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна.Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля.Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия.
Хората не се интересуват от
наука
, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.19.ХI.1936 год., четвъртъкДнеска е облачен ден.
Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране.Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме. Разгледахме много дюкяни и почти всички учреждения и по тъмно се върнахме. Изпрактих и документите за класиране.Сън: Бяхме някъде на екскурзия, с братя, сестри и Учителя.
към текста >>
Много поучителна лекция
за
най-същественото в
Живота
, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено.
Извадих си беседите и ги наредих върху една маса. В 12 ч обядвахме и в 1 ч си потеглих. В 4 ч бях в Годеч, а в 6 1/2 - в Равна. Изкъпах се и си легнах.2.XII.1936 год., срядаСтанах в 5 и нещо. Четох лекцията „Първата Причина".
Много поучителна лекция
за
най-същественото в
Живота
, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено.
Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено.Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета.
към текста >>
Ами виж на колко хора е спасил
живота
.
Е.А.: А, всичко Му подаряваха. Много подаръци получаваше. Например последната година на Петровден Той получи пет ризи. Да. Все така, подаръци много. Носеха Му приятели.
Ами виж на колко хора е спасил
живота
.
На колко хора е помогнал. На колко хора е услужил. Кой можеше на Него да не услужи? То беше невъзможно. И най-големият тъпак да е, пак ще му трепне сърцето.
към текста >>
Е.А.: Всичко се интересуваше какво става, кой дохожда, интересуваше се
за
живота
на целия лагер.
Те не знаеха чие е, пък какво от това, сега все на някого дрехите ще бъдат там. Разбира се, че аз ще се погрижа за моите дрехи и да ги съхранявам. В.К.: И Той излизаше, така седеше пред палатката, така ли? Е.А.: Седеше на стола пред палатката. В.К.: Но не говореше.
Е.А.: Всичко се интересуваше какво става, кой дохожда, интересуваше се
за
живота
на целия лагер.
В.К.: Но на онзи етап Той не можа да говори и не можеше да се движи. Е.А.: Пак говореше. Не беше съвсем така, но по-мъчно. По-мъчно. В.К.: Разправяше една сестра, че като отишла да Му целува ръката нали, Той не могъл да я вдигне, тя Му е вдигнала ръката и като я целунала, и като я пуснала, тя пак се е прибрала. Е.А.: Е, да.
към текста >>
84.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на
живота
", с.
4. Записано от Светозар Няголов: Задачи и правила в планината През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани.
Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на
живота
", с.
258/Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме.„Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее? - "Не, аз съм много внимателен спрямо природата. Аз не променям нито ветровете, нито дъжда спирам, но се нагаждам с тях.
към текста >>
Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше
за
работа, като смяташе, че това е негова идея.Духът на Учителя насочваше
живота
на школата на Рила по най-правия път
за
учениците, необходим
за
тяхното духовно развитие.
5. Времето в планината и послушанието на учениците Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването и са вземали дърва от изгорялата гора. Учителят, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително по- възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство.
Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше
за
работа, като смяташе, че това е негова идея.Духът на Учителя насочваше
живота
на школата на Рила по най-правия път
за
учениците, необходим
за
тяхното духовно развитие.
Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът Беинса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше.През 1930 г. след устройването на лагера при Седемте езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола.
към текста >>
Такава буря ще имат и в
живота
си долу, но като я преживеят тук, в планината, лесно ще разрешат въпросите си долу.Братята и сестрите бързо оправят повредите на лагера, зашиват скъсаните палатки и на следващия ден не остават никакви следи от щетите, нанесени от бурята.
Вятърът се усилва, братята и сестрите отиват при Учителя и го молят да спре тази хала, защото, ако продължи още малко, ще помете целия лагер.Учителят излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята, и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно. Показва се и топлото слънце. Първият въпрос, който поставят братята и сестрите на Учителя, виждайки това чудо, е: „Учителю, защо не спряхте по-рано бурята, а оставихте вятъра да събори повече от половината ни палатки в лагера? "А Учителят отговаря усмихнато, че тази буря е била предвидена за тях, в пътя на тяхното развитие. Те трябва да придобият смелост, да не се плашат от бурите.
Такава буря ще имат и в
живота
си долу, но като я преживеят тук, в планината, лесно ще разрешат въпросите си долу.Братята и сестрите бързо оправят повредите на лагера, зашиват скъсаните палатки и на следващия ден не остават никакви следи от щетите, нанесени от бурята.
Понеже стенографката Елена Андреева напуска лагера, Учителят я изпраща в провинцията да работи две години като учителка. Една от причините за тази буря е опозицията на Сатурн със Слънцето на 21 юли, след която буря съм дошъл и аз на тази земя. През 1937 г. Учителят премества палатката си от долната площадка на по- горната, където е сега. До нея братята правят 72 стъпала.В лагера идват Ангел Вълков и Тодора Тодорова от братството и започват да строят своята палатка над тази на Учителя.
към текста >>
След края на Първата световна война Учителят често събира ръководителите на братствата в България, изнася им беседи и им открива някой тайни
за
живота
.
Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Изгревът - Том 22 5.Времето в планината и послушанието на учениците Записки на Светозар Няголов Свещените думи на Учителя
След края на Първата световна война Учителят често събира ръководителите на братствата в България, изнася им беседи и им открива някой тайни
за
живота
.
Един ден ги поканва на среща в София. Савка Кермедчиева, която е близка на Учителя, но не е ръководител, не участва в тази среща. Тя отива на другия ден при него и го пита: „Учителю, какво стан а със срещат а на ръководителите вчера? " Учителят е много сериозен и замислен и нищо не отговаря. След малко тя повтаря въпроса си.
към текста >>
" На 14 август, петък - денят на Духа на
живота
, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.*******
Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.****** По време на боледуването на Учителя, Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съобщението, направено от Учителят за събора, Мария Златева си казва на ум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителят едва може да си вдига ръцете и не може да говори?
" На 14 август, петък - денят на Духа на
живота
, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.*******
На 19 август, сряда в току-що ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор. Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителят с Библия в ръка. Застава на катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот". Няма никаква следа в гласа му, говора и походката от боледуването. Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него.
към текста >>
В
науката
са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот
за
2 минути умира, а куче -
за
Винаги, когато ходим на екскурзия, ние палим огньове и топлим чайници с вода и приятелите постоянно се ползват от нея. Важно правило е щом някой се изпоти, трябва веднага да се преоблече в сухи дрехи.Учителят подчертава: „Не забравяйте следното правило: щом се изпотите, веднага трябва да се преоблечете. Никога не оставяйте потната риза да засъхне на гърба ви.""Закони на доброто",с.379/И в друга беседа: „Като се изпотявате, веднага се преоблечете. Никога не оставяйте с потната риза на тялото си." /"Петимата братя", с. 207/ Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече.
В
науката
са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот
за
2 минути умира, а куче -
за
5 минути. Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината. Важно правило е да се движим бавно и спокойно в планината.Учителят ни учи: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно без бързане. На всеки сто метра спирайте за малка почивка на крак, около 30 секунди. Във време на почивка ще придобивате енергия.
към текста >>
Затова Мусала смирена станала." /"Възможности в
живота
", с.
Правило е: когато ходим в планината, да дишаме дълбоко чистия въздух. Планината е велико училище, в което и да не искаш да дишаш дълбоко, тя ще те застави, особено, когато се изкачваш по върховете, най-вече връх Мусала.Учителят пояснява: „За пример, ако вие се качите на Мусала и видите вашия високомер, ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, път някой път на 300 метра по-ниско. Някой път височината на Мусала според вашия високомер се увеличава с 300 метра, друг път се е намалила с 300 метра... Тогава според закона, когато височината на Мусала се намалява, времето се подобрява, когато височината на Мусала се увеличава - времето се разваля. Тогава ако някой се качи на Мусала и гледа височината на високомера, ще каже, че Мусала е с 300 метра по-ниска. Не, да знае, че времето се подобрява.
Затова Мусала смирена станала." /"Възможности в
живота
", с.
18/ Често пъти при изкачване на Мусала има буря и въздухът е рядък - отговаря на въздуха на 5-6-7 хиляди метра височина. Тогава ходенето е мъчно, трудно се диша, на всеки 10-15 крачки трябва да се спира и да се урегулира пулсът на сърцето, което може да „изхвръкне". Щом сърцето започне да бие като барабан, човек трябва да спре за 30-60 секунди, да регулира пулса си и едва тогава бавно да продължи, за да не получи инфаркт. Много от заминалите в планината не са спазвали това важно правило. По време на такива трудни положения много помага молитвата - връзката с Бога.
към текста >>
Те се заблуждават, много същества има около тях: Слънцето, въздухът, водите, камъните... Всичко, което ви обикаля, е живо." /"Опорни точки в
живота
", с.
Той гласи: „След всяка любов иде омраза. След студеното време иде топло, а след топлото - студено." Този закон е главно за физическия свят. Същият закон се отнася и към духовния свят. Той има отношение не само към хората, но и към всички живи същества - растения и животни... Когато става известна промяна в природата, едновременно става промяна във всички живи същества." /"Петимата братя", с.202/Много същества има в планината, които виждат всичко и отбелязват и съответно постъпват към нас. „Онези от вас, които са дошли на планината, мислят, че са сами, че няма никой около тях.
Те се заблуждават, много същества има около тях: Слънцето, въздухът, водите, камъните... Всичко, което ви обикаля, е живо." /"Опорни точки в
живота
", с.
14/ Най-важната цел на нашето отиване в планината е да направим връзка с невидимите разумни същества, да възприемем техния живот и да оправим така нашия.„Сега целта на нашето пребиваване тук е да направим връзка с невидимия, с реалния свят. Вие мислите, че освен вас никой друг няма тук, вие мислите, че планината е празна. Не, безброй очи има в планината, които следят всичко и ви изпитват." /"Любов към Бога", с. 112/„Друга задача за нас е да възприемем чистите мисли, които пребивават по върховете, и да пазим чистота. Сега, като се качвате и слизате всеки ден по върховете, вие трябва да възприемете по една нова мисъл, върху която да работите през деня... Едно нещо трябва да имате предвид: Щом сте дошли в планината, вие трябва да пазите абсолютна чистота.
към текста >>
После, в тези местности има отровни насекоми, ще отровят
живота
ви.
Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се виждат фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна! Толкова внимателни са те!
После, в тези местности има отровни насекоми, ще отровят
живота
ви.
Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра, те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много.
към текста >>
Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи
живота
си.
Пък и те не ме интересуват." Какво може да стане от този човек, който така говори? " /"Мисли за всеки ден1990-1991 г.", с.20/„За пример някой казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи в къщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете, те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях.
Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи
живота
си.
Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с. 156/„Всяко високо място, от което човек може да падне е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с.
към текста >>
Как може човек да помрачи
живота
си?
" /"Мисли за всеки ден1990-1991 г.", с.20/„За пример някой казват: Защо трябва човек да ходи по планините, да се удря в камъните, да дивее по горите? По-добре да седи в къщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете, те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си.
Как може човек да помрачи
живота
си?
- Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с. 156/„Всяко високо място, от което човек може да падне е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с. 134/„Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота.
към текста >>
Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на
живота
", с.
Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с. 156/„Всяко високо място, от което човек може да падне е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава.
Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на
живота
", с.
134/„Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/„През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/„Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност.
към текста >>
134/„Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в
живота
.
Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с. 156/„Всяко високо място, от което човек може да падне е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с.
134/„Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в
живота
.
И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/„През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/„Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." /"По Бога направени", с. 109/
към текста >>
„Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на
живота
.
И ако слезем в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл." /"Любов към Бога", с. 22/„През целия си живот човек ще се качва по планинските върхове и ще слиза, за да се научи правилно да ходи... Вие дойдохте на планината сами, не ви предупредиха, че ще носите сами книгата, молитвеника, хляба. Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/„Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." /"По Бога направени", с. 109/ „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с. 244/
„Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на
живота
.
Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх, както опасните стръмни места в планината? " /"Любов към Бога", с 110/„И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да не се осакатите. Не се страхувайте.
към текста >>
Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в
живота
на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх, както опасните стръмни места в планината?
Като знаете това, вие трябва да разчитате на себе си." /"Езикът на любовта", с.331/„Следователно всички хора , които слизат от планинския връх представляват течност. Те са хора на чувствата... Ония пък, които се качват на планинския връх, те са хора на мисълта." /"По Бога направени", с. 109/ „И тъй, изкачването нагоре представлява младостта, слизането надолу - старостта... Слизането надолу е остаряването на човека." /"Нашето място", с. 244/ „Екскурзиите, които правите из планините, представляват външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии?...
Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в
живота
на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх, както опасните стръмни места в планината?
" /"Любов към Бога", с 110/„И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да не се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо." /"Лъчи на живота", с. 18/„Планината е място за проява на Любовта.
към текста >>
Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо." /"Лъчи на
живота
", с.
Нима изпитанията на човека не са екскурзии?... Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх, както опасните стръмни места в планината? " /"Любов към Бога", с 110/„И вие лесно се обезсърчавате. Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да не се осакатите. Не се страхувайте.
Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо." /"Лъчи на
живота
", с.
18/„Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който не разбира нещата, планината е опасно място. Но за онзи, който разбира, планината крие всички блага в себе си." /"Лъчи на живота", с.190/„Който се страхува от високите места, той е извън Любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." /"Лъчи на живота", с.
към текста >>
Но
за
онзи, който разбира, планината крие всички блага в себе си." /"Лъчи на
живота
", с.190/„Който се страхува от високите места, той е извън Любовта.
Щом се намерите пред някой висок планински връх, вие веднага се обезсърчавате и се страхувате да не паднете от тази височина и да не се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо." /"Лъчи на живота", с. 18/„Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който не разбира нещата, планината е опасно място.
Но
за
онзи, който разбира, планината крие всички блага в себе си." /"Лъчи на
живота
", с.190/„Който се страхува от високите места, той е извън Любовта.
Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека. Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове, за да усили Любовта си." /"Лъчи на живота", с. 16/„Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на Божията Любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за разрешаване. Те са свързани една с друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае отде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг.
към текста >>
Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове,
за
да усили Любовта си." /"Лъчи на
живота
", с.
Колкото и каквито страшни и неприятни неща да преживеете, в края на краищата все ще придобиете някакво благо." /"Лъчи на живота", с. 18/„Планината е място за проява на Любовта. За онзи, който не разбира нещата, планината е опасно място. Но за онзи, който разбира, планината крие всички блага в себе си." /"Лъчи на живота", с.190/„Който се страхува от високите места, той е извън Любовта. Любовта е пробният камък за добрия живот, за добродетелите на човека.
Всички добродетели се изпитват чрез Любовта... Човек се качва по високите върхове,
за
да усили Любовта си." /"Лъчи на
живота
", с.
16/„Планинските върхове, които ни обикалят, представят възможност за проява на Божията Любов... Планинските вериги представят ребуси, задачи за разрешаване. Те са свързани една с друга, тъй щото, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае отде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." /"Добри и лоши условия", с.239/Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си... Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината със своята растителност представя дело на велики работници, които са работили с векове.
към текста >>
Този е смисълът на
живота
." /"Любов към Бога", с.
Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си." /"Добри и лоши условия", с.239/Щом сте дошли на планината, вие имате условия да проявите доброто у себе си... Като ходите по планините, бъдете благодарни за всичко, което виждате. Планината със своята растителност представя дело на велики работници, които са работили с векове. Всичко, което са направили, има свой смисъл и значение." /"Доброто оръжие", с. 268/Учителят обяснява какво представлява истинската екскурзия за нас:„Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е да се качите на висок връх... За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната природа.
Този е смисълът на
живота
." /"Любов към Бога", с.
165/„Когато правим екскурзии, ние не се интересуваме толкова от външната форма на планините, канарите, изворите и реките, колкото от въпроса какви разумни същества са минали през тия места и какво са оставили. От външния вид на тия места се определя степента на развитието на разумните същества, които са минали покрай тях. Ние се интересуваме само от тия разумни същества, които стоят на по- високо стъпало в развитието си от нас и затова наблюдаваме и изучаваме картините, които те са изложили в природата." „За да се разберат техните картини, трябва да се гледат отдалеч, на разстояние 10-15 километра." /"По Бога направени", с. 7/ Такава красива картина представлява Великана на Рупите, който добре се вижда от билото пред Първото езеро и Молитвения връх. Разстоянието до Купена е около 20 километра.„Виждате, че някой човек се качва на един висок планински връх.
към текста >>
Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските с простор." /Лъчи на
живота
", с.
Когато някой се качва по планинските върхове, в това той вижда нещо добро, към което се стреми. Тъй щото, когато човек се качва по планинските върхове, той живее добре, стреми се към доброто. Той е добър човек. Добрите хора са планинци, те се катерят по планинските върхове. Лошите хора ходят по утъпканите, по огладените пътища.
Огладените, утъпканите пътища се отличават с много прах, а планинските с простор." /Лъчи на
живота
", с.
14/„Да се качва човек по високите върхове, това значи да се обменя със силите на природата. Както човек отива на гостилница да се нахрани физически, така той се качва на планините, да се нахрани духовно... Колкото по-духовен е той, колкото по-будно е съзнанието му, толкова и обмяната между него и природата е по-правилна. Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със съзнанията на възвишените същества, за да се поучи от тях." /"Божествени човешки свят", с. 10/„Изкачвате ли се по високите върхове, вие се освобождавате и повдигате мислите и чувствата си." /"Мисли и за всеки ден 1990-1991 г.'", с. 22/ Учителят ни учи, че на планината трябва да ходим само когато имаме вътрешно разположение и силен импулс да посетим съществата на върха.
към текста >>
Защото ви обича... Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т,е, в
живота
на Свободата." /"Божествен и човешки свят", с.
Като се свържете с добрите хора на физическия свят, с разумните и възвишени същества от духовния и от Божествения свят, вие ще започнете да мислите и да работите като тях. По този начин ще станете проводници на Божиите блага. Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физически, духовен и Божествен, той става маг." /"Божествени човешки свят", с. 8/„Сега, като сте се качили на върха, имате слънце, но и вятърът ви придружава, иска да каже нещо. Слънцето се провира и през най-малките дупки на хоризонта, иска да ви види, да ви даде нещо от себе си. Защо?
Защото ви обича... Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т,е, в
живота
на Свободата." /"Божествен и човешки свят", с.
6/„Изкачването по високите планински върхове подразбира влизане в един висш свят. Следователно изкачването на връх Мусала не е нищо друго, освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико.
към текста >>
Много неща са научили хората, но още много имат да учат." /"Лъчи на
живота
", с.
Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." /"Царският път на душа та", с. 61/ Учителят препоръчва, когато се качваме по високите върхове, да ходим концентрирано и вътрешно вглъбени с една силна мисъл, отправена към задачата в нашата екскурзия, за да облекчим пътя си. Планината е велика школа, в която ние придобиваме много ценни качества: търпение, самообладание, издръжливост, усилване вярата и любовта към Бога. Всяко изкачване е един велик урок за пробуждане на нашето свръхсъзнание.„Сега вие сте дошли на планината да научите великите Божи и закони.
Много неща са научили хората, но още много имат да учат." /"Лъчи на
живота
", с.
191/През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани. Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на живота", с.
към текста >>
Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на
живота
", с.
Много неща са научили хората, но още много имат да учат." /"Лъчи на живота", с. 191/През 1937 г. Учителят прави едно предсказание за условията в планината и великия подем, който ще обхване всички хора, възприели неговите светли идеи за отиване в природата и свързване с нейните живи сили.„Планината дава на човека, а не взима от него. Тя го учи на безкористие... Ще дойде ден, когато и болни, и слаби ще ходят на планината. И до най-високите върхове хората ще отидат с автомобили, с аероплани.
Докато сте здрави, ползвайте се от планината, без да очаквате някакви превозни средства." /"Лъчи на
живота
", с.
258/Учителят ни обяснява как трябва да подходим при всички трудни ситуации в планината, като се свържем със съществата, които ръководят процесите на природата и ги помолим да бъдат снизходителни към нас, ако заслужаваме.„Новият начин на работа - екскурзия, се заключава в абсолютно спазване законите на разумната природа. Например, когато правим екскурзии, понякога вали дъжд, вятър вее и някои казват: Защо Учителя не разсее облаците, да не вали дъжд? Защо не спре вятъра и не заповяда на слънцето да грее? - "Не, аз съм много внимателен спрямо природата. Аз не променям нито ветровете, нито дъжда спирам, но се нагаждам с тях.
към текста >>
85.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 27 септември
, 27.09.1937 г.
Тук, на Мусала,
за
наблюдател трябва да пратят набожен човек, който да се посвети на
науката
.
Наблюдателят се оплака, че скучае в това уединено място. Учителя каза:На наблюдателя му е скучно тук. Той трябва да знае да внесе разнообразие в работата си. Трябва да знае какво да прави тук. Трябва да има и вътрешна работа между другото.
Тук, на Мусала,
за
наблюдател трябва да пратят набожен човек, който да се посвети на
науката
.
След това излязохме пак вън и седнахме на поляната на върха. И там стояхме до 11.30 ч. Времето се стопли. Например в 11 ч. преди обяд температурата беше 28 градуса над нулата.
към текста >>
Тепърва има да учите
науката
на любовта.
Всяко битие започва с любовта. И всичко завършва с истината. Вие правите разлика между един човек и друг човек. Онзи, който не разбира, прави разлика. Тази вечер считайте, като че имате любовта, понеже я имате.
Тепърва има да учите
науката
на любовта.
Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате любов. Ти имаш любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво, и нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария.
към текста >>
И ако на някого не върви в
живота
, причината не е в природата, а в него.
Те представляват някоя хубава симфония или ария. Но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво.
И ако на някого не върви в
живота
, причината не е в природата, а в него.
В любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото, което получаваш. То е неразбиране, че започват с голямата любов. При любовта не виждай погрешки на другите. Да си затвориш очите за погрешките на онзи, когото обичаш. Едно същество на земята, което минава за гениално, като се намери между ангелите, ще бъде невежа, ще говори като дете.
към текста >>
86.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 28 септември
, 28.09.1937 г.
Тук, на Мусала,
за
наблюдател трябва да пратят набожен човек, който да се посвети на
науката
.
Наблюдателят се оплака, че скучае в това уединено място. Учителя каза:На наблюдателя му е скучно тук. Той трябва да знае да внесе разнообразие в работата си. Трябва да знае какво да прави тук. Трябва да има и вътрешна работа между другото.
Тук, на Мусала,
за
наблюдател трябва да пратят набожен човек, който да се посвети на
науката
.
След това излязохме пак вън и седнахме на поляната на върха. И там стояхме до 11.30 ч. Времето се стопли. Например в 11 ч. преди обяд температурата беше 28 градуса над нулата.
към текста >>
Тепърва има да учите
науката
на любовта.
Всяко битие започва с любовта. И всичко завършва с истината. Вие правите разлика между един човек и друг човек. Онзи, който не разбира, прави разлика. Тази вечер считайте, като че имате любовта, понеже я имате.
Тепърва има да учите
науката
на любовта.
Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате любов. Ти имаш любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво, и нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария.
към текста >>
И ако на някого не върви в
живота
, причината не е в природата, а в него.
Те представляват някоя хубава симфония или ария. Но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво.
И ако на някого не върви в
живота
, причината не е в природата, а в него.
В любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото, което получаваш. То е неразбиране, че започват с голямата любов. При любовта не виждай погрешки на другите. Да си затвориш очите за погрешките на онзи, когото обичаш. Едно същество на земята, което минава за гениално, като се намери между ангелите, ще бъде невежа, ще говори като дете.
към текста >>
87.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 29 септември
, 29.09.1937 г.
Тук, на Мусала,
за
наблюдател трябва да пратят набожен човек, който да се посвети на
науката
.
Наблюдателят се оплака, че скучае в това уединено място. Учителя каза:На наблюдателя му е скучно тук. Той трябва да знае да внесе разнообразие в работата си. Трябва да знае какво да прави тук. Трябва да има и вътрешна работа между другото.
Тук, на Мусала,
за
наблюдател трябва да пратят набожен човек, който да се посвети на
науката
.
След това излязохме пак вън и седнахме на поляната на върха. И там стояхме до 11.30 ч. Времето се стопли. Например в 11 ч. преди обяд температурата беше 28 градуса над нулата.
към текста >>
Тепърва има да учите
науката
на любовта.
Всяко битие започва с любовта. И всичко завършва с истината. Вие правите разлика между един човек и друг човек. Онзи, който не разбира, прави разлика. Тази вечер считайте, като че имате любовта, понеже я имате.
Тепърва има да учите
науката
на любовта.
Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате любов. Ти имаш любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво, и нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария.
към текста >>
И ако на някого не върви в
живота
, причината не е в природата, а в него.
Те представляват някоя хубава симфония или ария. Но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво.
И ако на някого не върви в
живота
, причината не е в природата, а в него.
В любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото, което получаваш. То е неразбиране, че започват с голямата любов. При любовта не виждай погрешки на другите. Да си затвориш очите за погрешките на онзи, когото обичаш. Едно същество на земята, което минава за гениално, като се намери между ангелите, ще бъде невежа, ще говори като дете.
към текста >>
88.
Учителя с 6 ученика на четиридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 30 септември
, 30.09.1937 г.
Тук, на Мусала,
за
наблюдател трябва да пратят набожен човек, който да се посвети на
науката
.
Наблюдателят се оплака, че скучае в това уединено място. Учителя каза:На наблюдателя му е скучно тук. Той трябва да знае да внесе разнообразие в работата си. Трябва да знае какво да прави тук. Трябва да има и вътрешна работа между другото.
Тук, на Мусала,
за
наблюдател трябва да пратят набожен човек, който да се посвети на
науката
.
След това излязохме пак вън и седнахме на поляната на върха. И там стояхме до 11.30 ч. Времето се стопли. Например в 11 ч. преди обяд температурата беше 28 градуса над нулата.
към текста >>
Тепърва има да учите
науката
на любовта.
Всяко битие започва с любовта. И всичко завършва с истината. Вие правите разлика между един човек и друг човек. Онзи, който не разбира, прави разлика. Тази вечер считайте, като че имате любовта, понеже я имате.
Тепърва има да учите
науката
на любовта.
Имате да учите всички видове нейни запалки. Считайте, че имате любов. Ти имаш любов, но не си я проявил. Пианото, на което свириш, е хубаво, и нотите, и те са хубави. Те представляват някоя хубава симфония или ария.
към текста >>
И ако на някого не върви в
живота
, причината не е в природата, а в него.
Те представляват някоя хубава симфония или ария. Но ние не можем да свирим добре на пиано. Коя е идеята в този пример? Бог е създал хубаво природата. И каквото е написал в нея, е хубаво.
И ако на някого не върви в
живота
, причината не е в природата, а в него.
В любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото, което получаваш. То е неразбиране, че започват с голямата любов. При любовта не виждай погрешки на другите. Да си затвориш очите за погрешките на онзи, когото обичаш. Едно същество на земята, което минава за гениално, като се намери между ангелите, ще бъде невежа, ще говори като дете.
към текста >>
89.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 22 април
, 22.04.1938 г.
1. Спомен на Ана Шишкова: Истинската
наука
По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."
1. Спомен на Ана Шишкова: Истинската
наука
1. Спомен на Ана Шишкова: Знанието Спомен на Ана Шишкова 27. Истинската наука 22.IV. 1938 год. Великата събота
към текста >>
27. Истинската
наука
Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Истинската наука 1. Спомен на Ана Шишкова: Знанието Спомен на Ана Шишкова
27. Истинската
наука
22.IV. 1938 год. Великата събота Учителят дава знание, за да се освободи човек от ненужното страдание. Знанието, вярата, законът на съвършенството са безгранични, вечни. Човек.се учи, за да придобие знание, с което да може да придобие живота.
към текста >>
Човек.се учи,
за
да придобие знание, с което да може да придобие
живота
.
27. Истинската наука 22.IV. 1938 год. Великата събота Учителят дава знание, за да се освободи човек от ненужното страдание. Знанието, вярата, законът на съвършенството са безгранични, вечни.
Човек.се учи,
за
да придобие знание, с което да може да придобие
живота
.
Духът страда от ограничението на материята и иска да се освободи. Тези са мирови страдания, мирова скръб, затова трябва да работи, да учи и да мисли как да се освободи от ограничителните условия на материята. На Земята сме слезли да се домогнем до онази наука, посредством която ще придобием живия хляб. Истинската наука се заключава в придобиване на живота. Всеки ден да уякваме духом.
към текста >>
На Земята сме слезли да се домогнем до онази
наука
, посредством която ще придобием живия хляб.
Учителят дава знание, за да се освободи човек от ненужното страдание. Знанието, вярата, законът на съвършенството са безгранични, вечни. Човек.се учи, за да придобие знание, с което да може да придобие живота. Духът страда от ограничението на материята и иска да се освободи. Тези са мирови страдания, мирова скръб, затова трябва да работи, да учи и да мисли как да се освободи от ограничителните условия на материята.
На Земята сме слезли да се домогнем до онази
наука
, посредством която ще придобием живия хляб.
Истинската наука се заключава в придобиване на живота. Всеки ден да уякваме духом. Така ще издържаме лесно и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности, да избягва паразитните състояния.
към текста >>
Истинската
наука
се заключава в придобиване на
живота
.
Знанието, вярата, законът на съвършенството са безгранични, вечни. Човек.се учи, за да придобие знание, с което да може да придобие живота. Духът страда от ограничението на материята и иска да се освободи. Тези са мирови страдания, мирова скръб, затова трябва да работи, да учи и да мисли как да се освободи от ограничителните условия на материята. На Земята сме слезли да се домогнем до онази наука, посредством която ще придобием живия хляб.
Истинската
наука
се заключава в придобиване на
живота
.
Всеки ден да уякваме духом. Така ще издържаме лесно и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности, да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него.
към текста >>
27. Истинската
наука
Книга - най-важна е, за духовно повдигане. Да е извор, който постоянно тече - и хора, и животни ще го посещават. Да дава от себе си безкористно и животът му ще се изправи. За 10 години да продължите носа си макар с 1 мм, за да постигнете много нещо в умствено отношение. Изгревът - Том 17
27. Истинската
наука
Спомен на Ана Шишкова 68. Знанието 22.IV. 1938 г. Великата събота Учителят дава знание, за да се освободи човек от ненужното страдание.
към текста >>
Човек се учи,
за
да придобие знание, с което може да придобие
живота
.
68. Знанието 22.IV. 1938 г. Великата събота Учителят дава знание, за да се освободи човек от ненужното страдание. Знанието, вярата, законът на съвършенството са безгранични, вечни.
Човек се учи,
за
да придобие знание, с което може да придобие
живота
.
Духът страда от ограниченията на материята и иска да се освободи. Тези са мирови страдания, мирова скръб. Затова човек трябва да работи: да учи и да мисли как да се освободи от ограничителните условия на материята. На Земята сме слезли да се домогнем до оная наука, посредством която ще придобием живия хляб. Истинската наука се заключава в придобиване на живота.
към текста >>
На Земята сме слезли да се домогнем до оная
наука
, посредством която ще придобием живия хляб.
Знанието, вярата, законът на съвършенството са безгранични, вечни. Човек се учи, за да придобие знание, с което може да придобие живота. Духът страда от ограниченията на материята и иска да се освободи. Тези са мирови страдания, мирова скръб. Затова човек трябва да работи: да учи и да мисли как да се освободи от ограничителните условия на материята.
На Земята сме слезли да се домогнем до оная
наука
, посредством която ще придобием живия хляб.
Истинската наука се заключава в придобиване на живота. Всеки ден да уякваме духом; така ще издържаме лесно изпитите си и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности. Да избягва паразитните състояния.
към текста >>
Истинската
наука
се заключава в придобиване на
живота
.
Човек се учи, за да придобие знание, с което може да придобие живота. Духът страда от ограниченията на материята и иска да се освободи. Тези са мирови страдания, мирова скръб. Затова човек трябва да работи: да учи и да мисли как да се освободи от ограничителните условия на материята. На Земята сме слезли да се домогнем до оная наука, посредством която ще придобием живия хляб.
Истинската
наука
се заключава в придобиване на
живота
.
Всеки ден да уякваме духом; така ще издържаме лесно изпитите си и ще решаваме задачите си. Да сме силни по дух и всичко, каквото желаем, ще постигнем. Човек да развива своите дарби и способности. Да избягва паразитните състояния. Те убиват всичко благородно и възвишено у него.
към текста >>
90.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с
живота
и деятелността на неговите последователи.
Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон. Тя открила тогава вегетариански ресторант в Рига и там имало голямо помещение. Тук идвали много желаещи и някои предлагали да ги посетят по домовете им и там да се четат тези беседи. Ръководител на нашия кръжок била Амалия Вайланд. Тя е работила като стоматолог и живеела в Рига.
Тя заедно с две латвийки - Емилия Вилумсон и Анна Мазурс били в България, видели Учителя, говорили с него, запознали се с
живота
и деятелността на неговите последователи.
Амалия донесла от София много беседи на български език и започнала да ги превежда на латвишки език. Впоследствие започнали да получават периодически печатани резюмета на беседи, в-к „Братство" и „Житено зърно". „Първата по-голяма група пристигна в София през 1936 г. През 1937 г. идвам и аз и няколко сестри.
към текста >>
В зависимост от това как ученикът учи, прилага своите знания в
живота
си, решава зададените му задачи, то Природата му открива своите закони.
Той даваше свобода на своите последователи на Новото Учение. Всеки можеше да дойде, да опита вкуса на Учението и ако му се понрави да започне да учи, а пък ако пък не - да си отиде свободно така както си е дошъл. Но ако човек е решил да стане истински ученик то е длъжен да спазва някои правила. Този, който нарушава тези правила и ги пренебрегва той автоматически се изключва от Школата макар и външно да я посещава. Разумните същества от Невидимия свят наблюдават замислите, чувствата и постъпките на учениците и ги регистрират.
В зависимост от това как ученикът учи, прилага своите знания в
живота
си, решава зададените му задачи, то Природата му открива своите закони.
Латвийската група от 1937, от 1938, 1939 г. бяха около 15-20 човека. През 1942 г. за десет дни стенографката Савка Керемидчиева беше посетила Латвия и бе отседнала в дома ми. По това време тя изнасяше лекции за Учението на Учителя/Беше получила писмо от него, с което той поздравяваше латвийците.
към текста >>
Неговият буден дух постоянно търси новото в
живота
, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis?
Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си.
Неговият буден дух постоянно търси новото в
живота
, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis?
”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично.
към текста >>
Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в
живота
си.
Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други.
Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в
живота
си.
Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си.
към текста >>
Силите на Марс са обуздани и насочени към
науката
, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си.
Силите на Марс са обуздани и насочени към
науката
, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г.
към текста >>
Започва войната, която донася голяма оскъдица в
живота
.
Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко.” _________________________________* Писмата от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева са публикувани в настоящия том на „Изгревът”, в раздел VIII.Б., а една част от тях- в том VII, стр. 469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)6. Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г. изкарва първо отделение, а след това продължава учението си в Бургас.
Започва войната, която донася голяма оскъдица в
живота
.
Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял. Връща се у дома и оставя телеграмата на масата.
към текста >>
Дядо Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на
живота
си.
Как бе дадена песента „Ще се развеселя” В края на 1917 г. Величка се разболява и е на легло. Кореспонденцията с Учителя продължава. Дядо ми я замества и често посещава Учителя и Му носи храна. На 3.03.1918 г., баба Величка е в леглото си, заобиколена от приятелките си.
Дядо Кънчо отива на беседа и Величка го изчаква да се върне и да обещае, че ще гледа Стевка до края на
живота
си.
Връща се у дома и обещава и тя си заминава в 14 ч и 30 минути. На следващия ден Кънчо отива във Варна да съобщи на Учителя за нейната кончина. Като приближава хотел „Лондон”, той вижда, че Учителят бързо слиза отгоре по стълбите, и двамата се срещат при вратата. Учителят му казва: „Понеже мене ме нямаше, те я грабнаха.” В нейна чест Той дава песента „Ще се развеселя”, като прибавя един стих: „като девица...”, понеже Величка беше девица. Учителят написва едно ободрително писмо на Кънчо и повдига духа му.
към текста >>
Така Учителят спасява баща ми от бъдещата карма, която щеше да отнеме
живота
му.13.
” – „Добре” - казва Учителят. Крум става и излиза. Отива при протестантите и се отказва от предложението им. Много по-късно, след 9.09.1944 г. пасторите, начело със Зяпков, бяха осъдени като американски шпиони и разстреляни.
Така Учителят спасява баща ми от бъдещата карма, която щеше да отнеме
живота
му.13.
Как се построяваха бараките на Изгрева Крум остава на Изгрева и се включва в младежката бригада, която строи бараките на първите заселници. Учителят е постоянно с групата и дава ценни напътствия. Веднъж баща ми кове и не вижда, че от другата страна е Учителят и пиронът, като излезе, може да Го нарани. Учителят веднага се отмества и поглежда мило баща ми. Крум се включва енергично в братския живот и участва във всички екскурзии и е винаги с първата група, която строи лагер на езерата.
към текста >>
След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата
наука
.
баща ми се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г. и го напуща по липса на средства. Учителят при срещата си с баща ми, му казва: „Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” От ясновидско изследване се вижда, че Крум е бил по-малкият син на Яков от любимата му жена Рахил - Вениамин.
След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата
наука
.
Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът. Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят. Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена.
към текста >>
Има много случаи в
живота
, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14.
Учителят при срещата си с баща ми, му казва: „Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” От ясновидско изследване се вижда, че Крум е бил по-малкият син на Яков от любимата му жена Рахил - Вениамин. След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата наука. Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът. Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят.
Има много случаи в
живота
, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14.
Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена. Тя се отказва от неговото съблазнително предложение, но нейният образ остава в съзнанието на Соломон до края на земния му живот. След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската наука. Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя.
към текста >>
След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската
наука
.
Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят. Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена. Тя се отказва от неговото съблазнително предложение, но нейният образ остава в съзнанието на Соломон до края на земния му живот.
След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската
наука
.
Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя. Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко.
към текста >>
Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание
за
успех в
живота
.
Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя. Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко.
Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание
за
успех в
живота
.
Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена. Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му.
към текста >>
Аспектът пречи изключително много на успеха в
живота
й, но тя придобива богати духовни опитности.
То огрява детинството й и го прави леко. Това уякчава тялото, прави я весела, смела в трудностите, упорита, с желание за успех в живота. Слънцето на Асцендента изобщо й дава едни отлични условия за детинския й период - до 20-годишна възраст. (Слънце в тригон с Юпитер, в квадрат със Сатурн, в тригон с Нептун, в паралел с Плутон.) Слънцето в тригон с Юпитер, в тригон с Нептун показва много хубава духовна среда, в която живее, със силна връзка с Бялото Братство и с Божията любов (проявена от баба ми Величка към нея), които два астрологични аспекта, заедно с будната й интуиция, се проявяват след 30 ÷ 33 годишната й възраст. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон предричат тъжовен живот, защото при тези аспекти устойчивостта й е из основи разклатена.
Аспектът пречи изключително много на успеха в
живота
й, но тя придобива богати духовни опитности.
Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му. Бракът й ще бъде изпълнен с много трудности и партньорът й ще си замине по- рано от нея. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година.
към текста >>
Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в
живота
й - 33-ата година.
Аспектът пречи изключително много на успеха в живота й, но тя придобива богати духовни опитности. Личните й дела ще срещнат много пречки, забавяния, отлагане и мъчнотии в образованието (Сатурн в 3 дом във Водолей) и спиране - прекъсването му. Бракът й ще бъде изпълнен с много трудности и партньорът й ще си замине по- рано от нея. Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така).
Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в
живота
й - 33-ата година.
През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир. Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне живота на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в живота на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен. Понеже Сатурн във Водолей е в 3 дом, показва много мъчнотии в образованието, особено във висшето, което тя не завърши. Научила е добре френски език при професор Благой Мавров.
към текста >>
Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне
живота
на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в
живота
на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен.
Слънце квадрат Сатурн, паралел Плутон показва и смъртта на майката Николина, която я ражда, и необходимостта да си намери друга майка, Майка й Николина, която умира при раждането на Стоянка (Стевка), се преражда по-късно с името Станка и стана жена на брат ми Костадин. Слънце в Скорпион в квадрат със Сатурн показва и опасност от смърт от ухапване от змия (Клеопатра си отива така). Това стана в нейния слънчев цикъл, най-хубавата година в живота й - 33-ата година. През 1936 г. Учителят я спаси, за да довърши работата си и разреши кармата си с Величка и Любомир.
Смъртта, която я грозеше в 1936 г., се подчертава от Слънце паралел Плутон, който отне
живота
на рождената й майка, и обикновено фаталните аспекти в
живота
на човека никога не се повтарят втори път, ако е разумен.
Понеже Сатурн във Водолей е в 3 дом, показва много мъчнотии в образованието, особено във висшето, което тя не завърши. Научила е добре френски език при професор Благой Мавров. Това знание се предаде на дъщеря й Величка. Нейният Сатурн е в 3°13 минути на Водолей и съвпада точно с този на баща ми и с моя - 1°38 минути на Водолей. Това показва силна кармична връзка, превърната в любов.
към текста >>
Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на
живота
си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си
за
нея.
Новата й духовна майка баба Величка (Юпитер в съвпад с Луната в Риби) й е била майка преди 2000 години по времето на Христа, и сега пак я взима да я гледа. Величка проявява към нея Божествената любов, която Стевка носи със себе си (Слънцето е в тригон с Нептун). Животът на майка ми с Величка е бил изключително хармоничен и успешен. Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква дядо Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив. Той и обещава и тя спокойно си заминава.
Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на
живота
си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си
за
нея.
Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й. Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност за живота. Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя. Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите.
към текста >>
Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност
за
живота
.
Любовта и на Величка отпреди 2000 години към майка ми е била толкова силна, че когато ще си заминава, изчаква дядо Кънчо да си дойде от беседа и да й обещае, че ще се грижи за Стевка, докато е жив. Той и обещава и тя спокойно си заминава. Дядо Кънчо с голяма любов помагаше на семейството ни, с каквото можеше, до края на живота си, Юпитер 13°25 минути в Риби на майка ми е в точен съвпад с моята Луна - 13°22 минути в Риби, което е една много силна връзка от християнската епоха, Аз съм положил душата си за нея. Тогава тя е била патриций - мъж, и аз съм й съдействал да стане християнка. Имала е много вътрешни душевни мъчнотии (Луна опозиция Венера, квадрат Марс, Квадрат Уран), но Луната в съвпад с Юпитер (Бялото Братство) е омекотявало страданията й.
Луната квадрат с Марс и квадрат с Уран дава трудни раждания, с опасност
за
живота
.
Такова е раждането на Косю, при което плацентата не се отделя и тя бързо е можела да си замине от кръвоизлив.** Спаси я Учителят - Луната й е в тригон със Слънцето на Учителя. Юпитер в квадрат с Уран и в квадрат с Плутон показва, че не е приемана от външното братство и много е била атакувана от сестрите. Тя живееше постоянно в душата си за Бога, за Учителя - Меркурий във Везни полусекстил с Венера, секстил с Марс и секстил с Уран й дава много хубав глас, и тя пееше добре. Постоянно участваше в братския хор. Меркурий (във Везни) в съвпад с Венера (в Дева) в разменени знаци усилва музикалността, която се предава на дъщеря й Величка.
към текста >>
Имало е опасност
за
живота
му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат Добруджа.
Защитавал е разбиранията си против всичко и всички докрай. Проявявал е голяма чувствителност, неспокойствие, придружени от чести внезапни промени. Винаги е имал готовност да пътува и отива другаде, поради възможността за приключения, независимо от опасностите. Детският му период е бил труден. Остава от малък сирак, баща му загива във войната (Уран в квадрат с Луната), загубва и майка си и е отгледан от братята и сестрите си, с които мъчно се е разбирал (Уран в квадрат с Меркурий и в квадрат с Венера).
Имало е опасност
за
живота
му в рождения му дом (Уран в Стрелец е в опозиция с Плутон, който е в Близнаци и в 6 дом) - опасност от туберкулоза, - и при първа възможност той го напуща в 1913 г, когато румънците взимат Добруджа.
Десетгодишен, той отива в гр. Шумен при свой брат и работи в неговото предприятие. Минава през много перипетии и мъчнотии и става по собствено разбиране вегетарианец (Слънцето му в Дева го прави диетик). Понеже Слънцето му е в 9 дом в секстил с Нептун и в тригон с Уран и Асцендента, той проявява духовните си качества и започва усилено да търси подходяща духовна среда. Слънцето в тригон с Уран и в секстил с Нептун говорят, че той е свързан с Божествената Мъдрост и Любов и постоянно търси Бога и Го намира в лицето на Учителя.
към текста >>
91.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в
живота
.
Той през всички векове те е пазил, обгръщал те е с Любовта Си и ти е говорил по хиляди начини. Той иде да направи жилище в тебе. Стените му ще са от сапфир, смарагд и рубин; от топаз, хризопраз и яспис; от халкидон, сардоникс и хризолит; от берилий, якинт и аметист. Той иде като огън всепроникващ, който ще се докосне до душата и тя цяла ще се запали и превърне в пламъци, които ще осветят света. Елате всички на празника на душата!
И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в
живота
.
И ще чуеш глас: – Мина Вече старото за винаги! Никога няма Вече да бъдеш поругавана и потисната. И ще станеш камък жив в Моя Храм. И ще побеждаваш с меча, който излиза из устата ти. И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди създание мира.
към текста >>
Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на
живота
.
Посрещнете Онзи, Който иде в душите като ярка светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ! Той иде! Днес е празникът на Душата! ПОСЛАНИЕ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ Велика музика е животът.
Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на
живота
.
Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът. Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования.
към текста >>
Божествената
наука
, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване.
* * * Съхранявайте Божествения Пламък във вас като най-ценното за човешкия дух. В този Пламък израстват всички добри мисли и чувства. В Него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви.
Божествената
наука
, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване.
Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш.
към текста >>
Събирайте сладкия нектар на
живота
от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта.
Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви. Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване. Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата.
Събирайте сладкия нектар на
живота
от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта.
Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят. Ти си приятното в живота. Те са носителите на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното във всяка душа.
към текста >>
Ти си приятното в
живота
.
Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят.
Ти си приятното в
живота
.
Те са носителите на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното във всяка душа. Любовта е първият плод на Духа. А Мъдростта е силата, която организира нещата. Любовта никога не спи, не заспива; тя всякога в Истината будна стои.
към текста >>
Всички цeнни неща в
живота
идат като резултат от нея.
Не оня, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Де е Истината ? Там, дето душата, духът и сърцето ся свободни! Любовта изтича от Бога и носи живот. Тя носи всичко в себе си.
Всички цeнни неща в
живота
идат като резултат от нея.
В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в живота, е Божията Любов. Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас. * * * Само през страдание човек чист става и Любовта в него се проявява.
към текста >>
В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в
живота
, е Божията Любов.
Де е Истината ? Там, дето душата, духът и сърцето ся свободни! Любовта изтича от Бога и носи живот. Тя носи всичко в себе си. Всички цeнни неща в живота идат като резултат от нея.
В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в
живота
, е Божията Любов.
Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас. * * * Само през страдание човек чист става и Любовта в него се проявява. Любов, която се проявява и вечно остава, която при всички положения вътрешно еднакво остава, е Любов!
към текста >>
Тя е светлина над всички светлини и носи
живота
на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя.
В нея има мир, който превъзхожда всяко знание; и радост, която светът не е вкусил още и не познава. Да бихте били всякога будни, какво не бихте видели! Там е Великият стремеж, Великото Благо, което всичко дава. Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов. В нея Безграничният живее!
Тя е светлина над всички светлини и носи
живота
на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя.
Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа.
към текста >>
Великият Закон на
живота
се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви.
Да бихте били всякога будни, какво не бихте видели! Там е Великият стремеж, Великото Благо, което всичко дава. Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов. В нея Безграничният живее! Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя.
Великият Закон на
живота
се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви.
Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа. Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата.
към текста >>
Какво по-добре от чистата вода на
живота
, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина!
Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов. В нея Безграничният живее! Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички!
Какво по-добре от чистата вода на
живота
, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина!
Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа. Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата. Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени.
към текста >>
Надеждата поддържа
живота
, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата.
Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа.
Надеждата поддържа
живота
, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата.
Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени. „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Великото и малкото си в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта говори на душите за радости и скърби.
към текста >>
Сигурността в
живота
на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте.
Бог е Любов безгранична и света. Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес. Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство. Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов. Любовта познава само оня, Който живее в нея.
Сигурността в
живота
на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте.
Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота. Имай вяра жива, неизменна, постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада. Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ.
към текста >>
Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на
живота
.
Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес. Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство. Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов. Любовта познава само оня, Който живее в нея. Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте.
Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на
живота
.
Имай вяра жива, неизменна, постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада. Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ. А само когато се роди човек отново, той не греши.
към текста >>
във вечната Любов другояче действуват законите на
живота
.
Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ. А само когато се роди човек отново, той не греши. Той живее в радостта, в която Бог обитава. А радостта от Бога носи вечния(?) живот в себе си. Любовта не се петни.
във вечната Любов другояче действуват законите на
живота
.
Човекът на Любовта е ограден с жива светлина. Благодатта на цялото небе се изявява в Любовта! Знайте, че два пътя водят към Бога. Път на Любовта и Път на Мъдростта. Път на Любовта е приятен за ходене.
към текста >>
Вложи правдата в
живота
си и тя ще внесе яснота в решенията ти.
Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва. Приемай Божествената топлина на Любовта; ангелската светлина на Мъдростта: чистотата на сърцето и силата на Духа. И ти влизаш в пътя на растежа на своята душа. Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното Благо на вечния живот. Приеми чистотата в сърцето си и Любовта ще дойде в своята пълнота.
Вложи правдата в
живота
си и тя ще внесе яснота в решенията ти.
Вложи добродетелта в силата си и ти ще внесе в тебе неизменна вярност, и Духът на Бога ще обитава в тебе. Ти ще бъдеш под Неговите крила, пред очите на Неговата МИЛОСТ. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори; доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта да свидетелствува; доколко душите ви са свободни, нека Истината да каже. Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води и изпадналата душа през тъмнината.
към текста >>
Когато през най-тъмната нощ на
живота
пред душата се яви една малка светлинка, душата се изпълва с радост.
Вложи добродетелта в силата си и ти ще внесе в тебе неизменна вярност, и Духът на Бога ще обитава в тебе. Ти ще бъдеш под Неговите крила, пред очите на Неговата МИЛОСТ. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори; доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта да свидетелствува; доколко душите ви са свободни, нека Истината да каже. Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води и изпадналата душа през тъмнината.
Когато през най-тъмната нощ на
живота
пред душата се яви една малка светлинка, душата се изпълва с радост.
Тази светлинка почва постепенно да расте, докато всичко става светло наоколо ти. В тази Светлинка душата чува гласа на Оня, Който я води! Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; окото може да види слугата, който го донася; и умът може да прочете писмото на оня, който го праща. Свещеният плод на живота трябва с всичката Чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божествения Дух.
към текста >>
Свещеният плод на
живота
трябва с всичката Чистота да се хваща.
Тази светлина води и изпадналата душа през тъмнината. Когато през най-тъмната нощ на живота пред душата се яви една малка светлинка, душата се изпълва с радост. Тази светлинка почва постепенно да расте, докато всичко става светло наоколо ти. В тази Светлинка душата чува гласа на Оня, Който я води! Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; окото може да види слугата, който го донася; и умът може да прочете писмото на оня, който го праща.
Свещеният плод на
живота
трябва с всичката Чистота да се хваща.
Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божествения Дух. Само с тая чистота и с тоя трепет ученикът може да се доближи да види Свещеното Лице на Истината и да разбере ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ на Любовта. Великите идеи живеят в благородните души; светлите мисли – в светлите умове; и чистите желания – в чистите сърца. Съвършеният е вън от всяка съблазън. За него са чужди нисшите човешки прояви.
към текста >>
Това, което разкрива
живота
, е Любов.
Това радва Духа на Учителя. Той се радва, че ученикът е в Светлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ, а не в измамата на майя. Щом стоите в Светлината на проявения Учителя, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любов, в която няма измяна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама. В нея има вечна радост и блаженство дето Светлината не потъмнява, но вечно остава като Божествена нежна милувка на душата. И ти ще се увериш в Едната, Вечна Истина, която е Бог на Любовта!
Това, което разкрива
живота
, е Любов.
Това, което разкрива знанието, е Свeтлина. Това, което разкрива силата, е Свобода. Този, Който те ръководи, е Верен и истинен във всичките Си пътища. Той е Учител във вечната Светлина, на Проявената Безгранична Любов! Натовареният да се разтовари; и обремененият да снеме бремето си.
към текста >>
Ученикът сам в
живота
си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича Учителя на своята душа.
Това, което разкрива знанието, е Свeтлина. Това, което разкрива силата, е Свобода. Този, Който те ръководи, е Верен и истинен във всичките Си пътища. Той е Учител във вечната Светлина, на Проявената Безгранична Любов! Натовареният да се разтовари; и обремененият да снеме бремето си.
Ученикът сам в
живота
си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича Учителя на своята душа.
Две неща трябва да има ученикът: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ. Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът от вън. Той не трябва да прави бързи заключения за неща, с които не е опознат добре. Той трябва да познава всяка душа на мястото, дето тя се намира. Защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети връзват, а четвърти зреят.
към текста >>
Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само
за
неговото върховно добро и напредък в
живота
.
Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи.
Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само
за
неговото върховно добро и напредък в
живота
.
Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях! И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния. Те ще говорят за Славата на Вечния !
към текста >>
А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби
живота
си.
За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо. Те са език на Божия Дух! Чрез тях се прославя Бог! Винаги се вслушвай в свещения шепот на Бога. Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си.
А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби
живота
си.
Да познаеш Бога и Учителя – това е начало на Вечния Живот. Тези Думи са за трудолюбивите ученици. На тях ще се проговори със зрящите Лъчи на Виделината, в присъствието на Любовта, Мъдростта и Истината. Да бъде тъй, както Единият, Вечният е казал! „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“
към текста >>
ТОВА СЕ ДУМИТЕ НА
ЖИВОТА
!
Да бъде тъй, както Единият, Вечният е казал! „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Той ще даде всичкото свое съдействие на своите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любовта, Мъдростта и Истината да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичко добро и възвишени във вас.
ТОВА СЕ ДУМИТЕ НА
ЖИВОТА
!
Учителят е всякога на страната на добрите ученици. Ученикът, който се учи добре, може всякога да разчита на Любовта на своя Учител. Блажени любещите, защото ще имат изобилен живот. Блажени ходещите в Мъдрост, защото ще пребивават в Светлината. Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички Вериги на ограничението.
към текста >>
Слънцето на
живота
еднакво грее всякога.
Блажени ходещите в Мъдрост, защото ще пребивават в Светлината. Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички Вериги на ограничението. Любовта да бъде с вас – Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете Весели духом.
Слънцето на
живота
еднакво грее всякога.
Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота. Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота! ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога.
към текста >>
Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на
живота
!
Любовта да бъде с вас – Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете Весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота.
Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на
живота
!
ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога. Искай Любовта! Търси Мъдростта!
към текста >>
Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на
Живота
– Бога.
Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота. Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота! ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА
Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на
Живота
– Бога.
Искай Любовта! Търси Мъдростта! Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи там където свети Мъдростта – мисли там! Където е Любовта – живей там!
към текста >>
И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на
живота
, скрито в малкото!
Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи там където свети Мъдростта – мисли там! Където е Любовта – живей там! Не преставай да работиш! Радвай се на най-малката своя придобивка.
И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на
живота
, скрито в малкото!
Радвай се, че си намерил своя Учител. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога!
към текста >>
Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на
Живота
– Бога!
И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото! Радвай се, че си намерил своя Учител. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното!
Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на
Живота
– Бога!
Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца! Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота!
към текста >>
А това е пълнотата на
Живота
!
Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца! Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото!
А това е пълнотата на
Живота
!
Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ!
към текста >>
Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в
живота
.
Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца! Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота!
Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в
живота
.
Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко.
към текста >>
От там иде силата на
Живота
, светлата мисъл на Духа!
Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им. За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса.
От там иде силата на
Живота
, светлата мисъл на Духа!
В Него се вместват всички Велики блага! Това е път на Едного, път на Съвършеното. Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота! Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта!
към текста >>
Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на
Живота
!
За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса. От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа! В Него се вместват всички Велики блага! Това е път на Едного, път на Съвършеното.
Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на
Живота
!
Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта! Аз съм Път на Мъдростта! Аз съм Път на Истината! Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм.
към текста >>
КЪМ ИЗВОРИТЕ НА
ЖИВОТА
Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта! Аз съм Път на Мъдростта! Аз съм Път на Истината! Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм.
КЪМ ИЗВОРИТЕ НА
ЖИВОТА
Красив е Пътят на Възхода! Човешката душа върви по него. Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен, и главоломни пропасти са от двете му страни. Понякога пътят е тесен като острието на нож.
към текста >>
Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на
живота
.
Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича. На върха има един Извор, чиито води имат вълшебна сила. Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели. Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умиращи. Близо е Вече Върхът.
Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на
живота
.
И ще им покаже Пътя. И хиляди ще тръгнат по него! КРАСИВ Е ПЪТЯТ НА ВЪЗХОДА! Душата върви по него. НА РАБОТА!
към текста >>
92.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Най-пълната, най-богатата и най-радостната година в
живота
на Братството бе годината 1939 г.
Оттам и брат Пампоров носи своето име. Изгревът - Том 7 30. На Рила 1939 година Спомен на Наталия Чакова 77. Лято 1939-то
Най-пълната, най-богатата и най-радостната година в
живота
на Братството бе годината 1939 г.
Тя беше кулминационната точка, може би на външния ни физически братски живот - не на духовния! Тогава, през 1939 г. аз съм била все още Учителю в село и не зная как е протекъл животът на Изгрева през годината. Струва ми се, че е протекъл като всяка година с всичките му радости и възторзи край Учителя и с всичките му задачи и изпитания на всеки поотделно дадени като на ученик. Но думата ми е за 1939 г., за летуването ни през нея на Рила.
към текста >>
Можаха ли да го погълнат, асимилират и да го претворят в
живота
си и да изпълнят задача си,
за
която бяха дошли?
Колко са топли и сърдечни. Учителят ги приветствува с топло бащино Слово, а те - задъхани от вълнение, от обаяние, от почуда мълчат, мълчат и тихо се търколят по бузите им едрите французки сълзи... Тези сълзи говореха повече от най-красноречивото слово. Незабравимите французи! -Топли, сърдечни, вдъхновени! Колко малко време, но колко сгъстено им беше дадено всичко.
Можаха ли да го погълнат, асимилират и да го претворят в
живота
си и да изпълнят задача си,
за
която бяха дошли?
Не зная. Метлата на врага мина и над Франция, както и над България и помете много нещо. Но аз не вярвам да не са останали души, в които семенцата посети тогава с толкова любов да не дадат рано или късно своя плод. Бъдещето е пред нас. Още всичко не е загубено.
към текста >>
Аз винаги и до ден днешен се чувствувам дете - дете, което нищо не знае и не разбира от големите въпроси на света и
живота
.
Тридесет и девета година е зенитът на братския живот. Но тя ще остане неповторима. Затова казах аз да пишете всички да дойдат". Какво разбраха другите тогава, не зная. Но аз бях дете - чувствувах се като дете.
Аз винаги и до ден днешен се чувствувам дете - дете, което нищо не знае и не разбира от големите въпроси на света и
живота
.
От политика пък хабер си нямах. Никога не съм се интересувала и занимавала с политика. Докато има толкова красиви неща в живота: музика, поезия, изкуство, наука, защо да се докосвам до нея? За мене тя е била винаги нещо нечисто. Малките повърхностни, случайни познания, които сами са ми се натрапвали ми говорят за това, че тя не е допринесла нищо добро на света - само раздори, крамоли, войни, революции, безлюбие, насилие, егоизъм, лъжи, жестокост и т.н., и т.н... Животът, светът нямат нужда от нея.
към текста >>
Докато има толкова красиви неща в
живота
: музика, поезия, изкуство,
наука
, защо да се докосвам до нея?
Какво разбраха другите тогава, не зная. Но аз бях дете - чувствувах се като дете. Аз винаги и до ден днешен се чувствувам дете - дете, което нищо не знае и не разбира от големите въпроси на света и живота. От политика пък хабер си нямах. Никога не съм се интересувала и занимавала с политика.
Докато има толкова красиви неща в
живота
: музика, поезия, изкуство,
наука
, защо да се докосвам до нея?
За мене тя е била винаги нещо нечисто. Малките повърхностни, случайни познания, които сами са ми се натрапвали ми говорят за това, че тя не е допринесла нищо добро на света - само раздори, крамоли, войни, революции, безлюбие, насилие, егоизъм, лъжи, жестокост и т.н., и т.н... Животът, светът нямат нужда от нея. Без нея те биха си съществували по-добре. И религията! А всичкият упадък и разгром - на политиката.
към текста >>
Досега само религията, изкуството и
науката
са придвижвали света напред.
И религията! А всичкият упадък и разгром - на политиката. Да ме извинят големите политици. Това е само мое мнение. Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове.
Досега само религията, изкуството и
науката
са придвижвали света напред.
И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов?
към текста >>
И то чистите: Религия, изкуство и
наука
!
А всичкият упадък и разгром - на политиката. Да ме извинят големите политици. Това е само мое мнение. Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове. Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред.
И то чистите: Религия, изкуство и
наука
!
Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света.
към текста >>
За
мене и изкуството е религия, и
науката
е религия.
Това е само мое мнение. Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове. Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред. И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях.
За
мене и изкуството е религия, и
науката
е религия.
Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида?
към текста >>
Защото не
наука
та ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца?
Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове. Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред. И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия.
Защото не
наука
та ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца?
Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия!
към текста >>
Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и
живота
и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов?
Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред. И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца?
Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и
живота
и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов?
Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия! Какво са притчите на Соломона?
към текста >>
Изкуството и
науката
са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света.
И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов?
Изкуството и
науката
са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света.
Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия! Какво са притчите на Соломона? - Висша Мъдрост!
към текста >>
Да изучаваш
науката
значи да изучаваш Бога!
- Висша Мъдрост! Какво е Евангелието? - И едното, и другото! Какво е Словото на Учителя? - Най-висшата поезия и музика, най-висше знание и мъдрост.
Да изучаваш
науката
значи да изучаваш Бога!
Да възлюбиш изкуството, значи да възлюбиш Бога -Неговата красота! Това могат да разберат само истинските хора на науката и изкуството. Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят?
към текста >>
Това могат да разберат само истинските хора на
науката
и изкуството.
- И едното, и другото! Какво е Словото на Учителя? - Най-висшата поезия и музика, най-висше знание и мъдрост. Да изучаваш науката значи да изучаваш Бога! Да възлюбиш изкуството, значи да възлюбиш Бога -Неговата красота!
Това могат да разберат само истинските хора на
науката
и изкуството.
Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога.
към текста >>
Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез
науката
- този най-голям учен на века.
Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога.
Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез
науката
- този най-голям учен на века.
Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?!
към текста >>
И
за
плеяда още по-големи или по-малки мъже на
науката
и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята
за
Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?!
Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!?
И
за
плеяда още по-големи или по-малки мъже на
науката
и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята
за
Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?!
Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и съработници на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?! Но аз се отвлякох. Думата ми беше, че аз и не подозирах голямата и страшна вълна, която се надигна от запад и грозеше да залее и разгроми света - голямата Световна война, която започна още в края на 1939 г. и се разрази в годините 1939-1944 г. И дали е спряла сега?
към текста >>
93.
Думи на Учителя за истинският Изгрев, записани от Борис Николов. 14 юли
, 14.07.1940 г.
„В миналото Школата
за
кратко време е излизала пред света, осветявала е
живота
на епохата.
Това е велик творчески процес. Всички същества участвуват в него. Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха.
„В миналото Школата
за
кратко време е излизала пред света, осветявала е
живота
на епохата.
Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота.
към текста >>
В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори
живота
като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на
живота
на човека и на целокупното човечество.
Даже едно малко цветенце, което си живее някъде в планината е необходимо, необходим елемент, за да се роди една мисъл в теб. Мисълта на ученика е свързана със Словото на Учителя. 5. Школата и днешната епоха. „В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище.
В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори
живота
като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на
живота
на човека и на целокупното човечество.
Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните. Тя е за всички, които имат стремеж да учат, като стремежът за учене е за красивото и великото в живота. На няколко пъти Школата се е отваряла в Европа. Но поради спорове между учениците се е затваряла.
към текста >>
Тя е
за
всички, които имат стремеж да учат, като стремежът
за
учене е
за
красивото и великото в
живота
.
„В миналото Школата за кратко време е излизала пред света, осветявала е живота на епохата. Давала е подтик, идейни импулси и се е оттегляла в своето вътрешно убежище. В днешната епоха сега, Школата на Бялото Братство се явява в света, но сега тя е решила да проведе всичките си принципи в целокупния живот, да одухотвори живота като внесе в него нови импулси, постави нови принципи, които като се реализират по новите методи на Школата, ще дадат нов облик на живота на човека и на целокупното човечество. Сега ние отваряме Школата. Тя не е само за избраните.
Тя е
за
всички, които имат стремеж да учат, като стремежът
за
учене е
за
красивото и великото в
живота
.
На няколко пъти Школата се е отваряла в Европа. Но поради спорове между учениците се е затваряла. Сега пак се отваря Школата. Затова бъдете изправни към нейните принципи, за да продължите своето съществувание и да прокарате принципите в целокупния живот. Първото нещо, което Школата изисква от ученика е братски отношения и хармония, защото само тя при тези условия може да просъществува.
към текста >>
Науката
, знанието
за
Божествения живот не са
за
всички.
Там не завербуват последователи и не канят, а напротив, ако речеш да влезнеш ще срещнеш много мъчнотии и прегради. По-скоро ще те гонят, ще те обидят, ще те хулят, отколкото да те канят. Когато в теб се роди стремеж на душата ти към Бога, тогава каквото препятствие срещнеш по пътя си ти ще го преодолееш. Тогава си готов вече за ученик на Бялото Братство. Тези препятствия са, за да се опита човек готов ли е.
Науката
, знанието
за
Божествения живот не са
за
всички.
Учениците се подбират грижливо и се подготвят отдалече." 12. Къде е нашия салон? Приятелите се смущаваха, че комунистите ни взеха салона и че спряха и забраниха да четем беседите и да играем Паневритмия. На нас най ни прилича да живеем под големия небесен купол, да ни светят слънцето, месецът и звездите, вятърът да вее, горите да шумят, птичките да пеят. Това е Салона, който Бог ни е създал.
към текста >>
И в
живота
на Братството не ни е нужен Князът на този свят, да го утвърждава, нито да го узаконява.
Какво движение. Каква украса и светлина. Това е жив салон. В него Бог ни говори. Няма какво да желаем по-хубаво.
И в
живота
на Братството не ни е нужен Князът на този свят, да го утвърждава, нито да го узаконява.
По Божието благословение съществуваме, а не по съизволение на човешките закони. Бялото Братство не създава твърди и неизменни, канализирани форми. То може да създаде и обряди, но не остава затворено и ограничено в тях. Син человечески е господар и на съботния ден. Той може да измени всякога човешките закони.
към текста >>
94.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Има един вечен кръг на
живота
.
Учителя тръгна за Мусала с една малка група. След кратък престой на Боровец потеглихме за върха. Ето няколко мисли от Учителя по пътя за връх Мусала. В музиката на Природата няма паузи, няма прекъсване, тя е непреривна. И когато в нашата музика поставяме паузи, то тя продължава в мисълта на човека.
Има един вечен кръг на
живота
.
В него няма противоречия. И ако има противоречия, то е привидно. Погледнете тези борове, върховете им сочат Слънцето. Слънцето е там, дето сочат техните върхове. Ето разговора с Учителя надвечер при х. Мусала.
към текста >>
N 160В един период от
живота
си аз посещавах Мусала всяка седмица - зиме и лете.
Вървя с пълен устрем и разположение. *Вж Изгревът, т. Ill с. 136-138, N4; т. V, с. 422-423.
N 160В един период от
живота
си аз посещавах Мусала всяка седмица - зиме и лете.
Имаше един автобус, който тръгваше в 17.00 часа от автогарата при Орлов мост за Боровец. В събота ние работехме до 13.00 часа, след което се приготвях, качвах се на рейса и в 19.30 бях в Боровец. Минавах покрай двореца Царска Бистрица, потеглях по тясната пътека към върха и потъвах в гъстата гора. Много пъти небето бе сиво, някога имаше мъгла и в гората нищо не можеше да се види. Тогава разбрах, че краката имат очи и те сами намират пътя безпогрешно.
към текста >>
УЧИТЕЛЯ запита
за
живота
ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем
за
хижата."
Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи". Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията. Добро начало, за още по-добра и отговорна работа, за която бяхме тръгнали към върха.
УЧИТЕЛЯ запита
за
живота
ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем
за
хижата."
Походката на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици. Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера.
към текста >>
А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод
за
редица екскурзии, станали исторически в
живота
на братството.
Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус.
А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод
за
редица екскурзии, станали исторически в
живота
на братството.
Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха.
към текста >>
Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на
Живота
", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени
за
първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч.
Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на
Живота
", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени
за
първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово.
Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха.
към текста >>
А на това отгоре и незримата нишка на
живота
, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната.
Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия. Двойникът продължава да е свързан със замразеното тяло, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
А на това отгоре и незримата нишка на
живота
, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната.
От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
към текста >>
След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите
за
Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на
науката
като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на
живота
!
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание!
След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите
за
Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на
науката
като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на
живота
!
За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата.
към текста >>
В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание
за
проблемите и явленията на
живота
- несъизмерим
за
обикновените люде.
Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност.
В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание
за
проблемите и явленията на
живота
- несъизмерим
за
обикновените люде.
Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода.
към текста >>
Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на
живота
върху чувствителните души.
" Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание. Подобни нощи ние не сме имали! Замислени и смълчани - поетите дума не продумват, а гласовитите певци само шепнешком споделят бегли впечатления.
Още веднъж се убедихме във въздействието на драматичните събития на
живота
върху чувствителните души.
Нощта пак бе прохладна и ясна. Много често звездите по небосвода бяха приветствани от прелитащите искри и от чудната игра на огнените светлини. Тази вечер имахме две големи огнища, които едвам побираха бивакува-щото множество, които търсеха в прохладната лятна нощ милващата топлина на горящите клади - спомен за домашен уют! УЧИТЕЛЯТ бе мълчалив и тъжен. Ние - по-младото поколение, не сме наблюдавали тъгата на УЧИТЕЛЯ, освен през лятото на 1936 година, когато Той бе преживял жесток побой от подведени младежи.
към текста >>
95.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
В
живота
има трудни задачи.
Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва. Най-доброто учение е. изгревът на слънцето. Що е правда? Това, което учи човека да постъпва добре, да обича добре, да яде добре, да спи добре.
В
живота
има трудни задачи.
Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване. Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
към текста >>
За
да придобиеш този лъч, то е цяла
наука
.
Този лъч ако в годината десет пъти го хванеш, то е щастие. Трябва да търсиш най-хубавите дни и трябва съзнанието ти да бъде будно. И в окръжаващата среда трябва да има едно благоприятно съчетание, да не се отвлича вниманието ти. За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето.
За
да придобиеш този лъч, то е цяла
наука
.
Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща.
към текста >>
96.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
В
живота
има трудни задачи.
Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва. Най-доброто учение е. изгревът на слънцето. Що е правда? Това, което учи човека да постъпва добре, да обича добре, да яде добре, да спи добре.
В
живота
има трудни задачи.
Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване. Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
към текста >>
За
да придобиеш този лъч, то е цяла
наука
.
Този лъч ако в годината десет пъти го хванеш, то е щастие. Трябва да търсиш най-хубавите дни и трябва съзнанието ти да бъде будно. И в окръжаващата среда трябва да има едно благоприятно съчетание, да не се отвлича вниманието ти. За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето.
За
да придобиеш този лъч, то е цяла
наука
.
Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща.
към текста >>
97.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
В
живота
има трудни задачи.
Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва. Най-доброто учение е. изгревът на слънцето. Що е правда? Това, което учи човека да постъпва добре, да обича добре, да яде добре, да спи добре.
В
живота
има трудни задачи.
Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване. Някой стои до езерото и казва:“Да има някой да ми донесе вода.“ Какво му пречи да отиде да си вземе сам вода? Някой е недоволен от всичко: от времето, от вятъра, от условията и пр. Обаче утре се сменя неговото състояние и му е приятно. Но след време пак става недоволен и казва: “Научих вече урока.“ Не, има много уроци, които трябва да научите.
към текста >>
За
да придобиеш този лъч, то е цяла
наука
.
Този лъч ако в годината десет пъти го хванеш, то е щастие. Трябва да търсиш най-хубавите дни и трябва съзнанието ти да бъде будно. И в окръжаващата среда трябва да има едно благоприятно съчетание, да не се отвлича вниманието ти. За да хванеш този лъч на любовта, умът ти трябва да бъде свободен от всички посторонни влияния. Ако хванеш този лъч, това е истинско посрещане на слънцето.
За
да придобиеш този лъч, то е цяла
наука
.
Във всички окултни школи професорите учат своите ученици как да хванат този лъч. Бъдете готови всяка сутрин да излизате и дано хванете някой път онзи лъч на любовта. При изгрев слънце да имаш пълно съсредоточаване на съзнанието, да мислиш в това време за любовта на Бога и на ангелите към нас, да мислиш, да чувстваш и да преживееш, че изгревът на слънцето е изгрев на тяхната любов към нас и сърцето, и душата ти да бъдат пълни с благодарност към тях. Тогава ще хванеш първия лъч. Когато правим слънчеви бани, съзнанието ни трябва да бъде съсредоточено, да не мислим за странични неща.
към текста >>
98.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември
, 23.09.1941 г.
Това е една много трудна
наука
, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Като те оберат, да повярваш, че не са те обрали. Колко е мъчно това! Ще започнеш с най-малкото, което разбираш. Ти търсиш някого, но не знаеш улицата и номера. Този, когото търсиш, е Бог, улицата това са ангелите, а номерът това са добрите хора.
Това е една много трудна
наука
, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Като станеш скръбен, вземи две кърпи и играй, но никой да не те види. Направи превод на това, което казах. Каквито мъчнотии и да ти дойдат, благодари за тях, понеже те са материали, с които трябва да боравиш. Могат да дойдат изкушения. Като дойдат тъмните сили да те изкушават, Бог ще дойде да работи върху тебе, това е един закон: Щом влезете в духовния живот и почнете да напредвате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията.
към текста >>
То е едно същество, което иска да изучи
живота
чрез тази форма.
Но докато дойде човек да разреши тези работи! Например удариш си пръста и не можеш да пееш, а пък законът е: като си удариш пръста, пак да пееш, като че нищо няма. Иначе не си разбрал закона. Целият живот е една велика школа за учение. Като видиш червей, не го презирай.
То е едно същество, което иска да изучи
живота
чрез тази форма.
Тук на земята почитаме големите хора, а пък горе почитат и малките същества. След това се върнахме в наблюдателницата. През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете.
към текста >>
Между всички събития в
живота
има една дълбока вътрешна връзка.
Сега следва беседата: „Ще ви прочета Ев. Лука гл. 1 "(Учителят я прочете, след туй изпяхме Духът Божий.) „Аз ще ви говоря сега малко.
Между всички събития в
живота
има една дълбока вътрешна връзка.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
към текста >>
99.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември
, 24.09.1941 г.
Това е една много трудна
наука
, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Като те оберат, да повярваш, че не са те обрали. Колко е мъчно това! Ще започнеш с най-малкото, което разбираш. Ти търсиш някого, но не знаеш улицата и номера. Този, когото търсиш, е Бог, улицата това са ангелите, а номерът това са добрите хора.
Това е една много трудна
наука
, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Като станеш скръбен, вземи две кърпи и играй, но никой да не те види. Направи превод на това, което казах. Каквито мъчнотии и да ти дойдат, благодари за тях, понеже те са материали, с които трябва да боравиш. Могат да дойдат изкушения. Като дойдат тъмните сили да те изкушават, Бог ще дойде да работи върху тебе, това е един закон: Щом влезете в духовния живот и почнете да напредвате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията.
към текста >>
То е едно същество, което иска да изучи
живота
чрез тази форма.
Но докато дойде човек да разреши тези работи! Например удариш си пръста и не можеш да пееш, а пък законът е: като си удариш пръста, пак да пееш, като че нищо няма. Иначе не си разбрал закона. Целият живот е една велика школа за учение. Като видиш червей, не го презирай.
То е едно същество, което иска да изучи
живота
чрез тази форма.
Тук на земята почитаме големите хора, а пък горе почитат и малките същества. След това се върнахме в наблюдателницата. През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете.
към текста >>
Между всички събития в
живота
има една дълбока вътрешна връзка.
Сега следва беседата: „Ще ви прочета Ев. Лука гл. 1 "(Учителят я прочете, след туй изпяхме Духът Божий.) „Аз ще ви говоря сега малко.
Между всички събития в
живота
има една дълбока вътрешна връзка.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
към текста >>
100.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември
, 25.09.1941 г.
Това е една много трудна
наука
, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Като те оберат, да повярваш, че не са те обрали. Колко е мъчно това! Ще започнеш с най-малкото, което разбираш. Ти търсиш някого, но не знаеш улицата и номера. Този, когото търсиш, е Бог, улицата това са ангелите, а номерът това са добрите хора.
Това е една много трудна
наука
, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Като станеш скръбен, вземи две кърпи и играй, но никой да не те види. Направи превод на това, което казах. Каквито мъчнотии и да ти дойдат, благодари за тях, понеже те са материали, с които трябва да боравиш. Могат да дойдат изкушения. Като дойдат тъмните сили да те изкушават, Бог ще дойде да работи върху тебе, това е един закон: Щом влезете в духовния живот и почнете да напредвате, ще дойде противоположното, ще дойдат противодействията.
към текста >>
То е едно същество, което иска да изучи
живота
чрез тази форма.
Но докато дойде човек да разреши тези работи! Например удариш си пръста и не можеш да пееш, а пък законът е: като си удариш пръста, пак да пееш, като че нищо няма. Иначе не си разбрал закона. Целият живот е една велика школа за учение. Като видиш червей, не го презирай.
То е едно същество, което иска да изучи
живота
чрез тази форма.
Тук на земята почитаме големите хора, а пък горе почитат и малките същества. След това се върнахме в наблюдателницата. През деня е Учителя обикаляхме околностите при хубаво време. Посрещахме гости от Изгрева. Незабелязано и в радост минаха часовете.
към текста >>
Между всички събития в
живота
има една дълбока вътрешна връзка.
Сега следва беседата: „Ще ви прочета Ев. Лука гл. 1 "(Учителят я прочете, след туй изпяхме Духът Божий.) „Аз ще ви говоря сега малко.
Между всички събития в
живота
има една дълбока вътрешна връзка.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно. Елисавета и Захарий са във всеки човек, в главата. Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
към текста >>
НАГОРЕ